Х ристо Ботев се заканил на капитана на „Радецки”, че е готов да отмъсти за смъртта на двама български революционери, застреляни от заптиета на борда на парахода „Германия” през 1867 г.

Това става ясно от новата книга на русенския автор Хачик Лебикян. В нея документалистът хвърля светлина върху събитията от 1867 г. като вади малко познати архиви.
При завладяването на австрийския параход „Радецки” през съдбоносната 1876 г. в писмото си до капитана Догоберт Енглендер и пътниците Христо Ботев напомня за кървавата драма на борда на „Германия” на пристанището в Русчук и предупреждава: „... Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за Вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да Ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време Ви заявявам, че и най-малката Ваша съпротива ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми – да си отмъстя за отвратителното приключение върху парахода „Германия” в Русчук през 1867 година.”
Тема
Авторът Хачик Лебикян се занимава повече от 30 години с темата за убийството на революционерите Никола Войводов и Цвятко Павлович на борда на плавателния съд, акостирал на пристанището в Русчук. И когато смята, че е казал всичко, което знае, Лебикян попада на дипломатически документи, допълващи картината на това трагично събитие, и ги помества в своето изследване „Аферата с парахода „Германия” в Русе”.


Дипломация
Случилото се на парахода, плаващ под австро-унгарски флаг, кара европейски дипломати да обсъждат със своите правителства безпрецедентното убийство на двама редовни пътници с билети - Войводов и Павлович, извършено на австрийска територия. Ако изключим безчинствата след Априлското въстание и завладяването на кораба „Радецки” от Христо Ботев, малко са случаите, когато европейската дипломация толкова подробно се е занимавала с българската тема, пише авторът.
Чета
В Румъния Войводов и Павлович организират доброволци за чета. Планът бил да се придвижат до Радуевац (Сърбия), където да се присъединят към голямата Зайчарска чета и след това обединени да навлязат в Отечеството. Никола и Цвятко тръгват от Галац с парахода „Германия”, а четниците поемат пеша за Букурещ. На 8 август 1867 г. към 13 часа параходът акостира на пристанището в Русчук. Валията на Дунавския вилает Мидхат паша знае от шпионин за пристигането на двамата революционери, а австро-унгарският консул в Русе Георг фон Мартирт си позволява да преотстъпи суверенитета на своя територия. Заптиета се качват на парахода и при разразилата се престрелка Павлович е убит на място, а Войводов е тежко ранен и умира по-късно.

Случаят разклатил
австро-унгарската империя

Книгата разглежда дипломатически доклади, изпратени от австро-унгарските консули в Белград, Букурещ, Русе, Галац, Браила и Измаил и инструкциите до тях от Министерството на външните работи, както и кореспонденцията по случая на австро-унгарската дирекция на Дунавското параходно дружество с нейните агенти и инспектори в дунавските пристанища. Документите свидетелстват, че убийството на Никола Войводов и Цвятко Павлович сериозно уврежда политическия имидж на Австро-Унгарската империя и засяга чувствително нейните икономически интереси, като особено се застрашават доминиращите й позиции в корабоплаването по Долен Дунав, посочва авторът. Освен дипломатическата кореспонденция в изследването са ползвани и статии за трагичното събитие в турски, сръбски, румънски и български вестници, печатани в чужбина. Книгата е ценна и с това, че публикува снимки на парахода „Германия” от архива на известния австрийски изследовател на Дунавското корабоплаване Ервин Хауке.