П риказките за лека нощ са много повече от метод за приспиване на детето.
Ново изследване на Университета в Охайо разкрива, че ако четем всеки ден, хлапето ни чува 300 000 думи повече от своите връстници, които не заспиват слушайки вълшебни истории. Според учените, приказките за лека нощ в ранна възраст могат да помогнат на детето да се научи да чете по-лесно. „Книгите са много важна част от говорното развитие на всяко дете. Някои учени дори твърдят, че четенето на глас на бебето още в утробата на майката, формира у него положителна нагласа към този акт. Целта е възпитаване в любов към книгата, обогатяване на речника, разширяване на общата култура и превръщане на децата в успешни възрастни чрез изграждането на добра функционална грамотност“, обяснява Виолета Злидолска.
Контакт
Макар и важен фактор, книгите далеч не са единственото нещо, което помага на децата да проговорят по-лесно. От огромно значение за това е общуването у дома. „Дори когато е на възраст два-три месеца, бебето може да осъществи „диалог“ с възрастен. Изследвания показват, че още в утробата, между 24-тата и 27-ата седмица, то започва да разпознава гласа на майка си и по този начин неговият пулс се успокоява. След раждането пък е необходимо родителите възможно най-скоро да осъществяват зрителен контакт със своето бебе и да му говорят. Колкото по-рано започнат разговорите, толкова по-бързо детето ще усвои езика“, казва Злидолска. Оказва се, че зрителният контакт по време на комуникацията също играе важна роля. „Когато гледаме някой в очите, участват повече канали за възприемане на информация. По този начин слушаме активно, разбираме и запомняме повече“, казва още логопедът и психолог.
Технологии
„Една от основните причини за по-късното проговаряне на децата са новите технологии. Таблетът и телефонът вече са сред любимите играчки и добре изпълняват функциите на детегледачка. Слагайки в ръцете на детето мобилното устройство, сме сигурни, че няма да направи пакост. По този начин родителят постига послушание и спокойствие за себе си. В същото време обаче ставаме свидетели на това как детето се държи сякаш е хипнотизирано и буквално се „изключва“ от реалния свят. Така ние го лишаваме от възможността да се учи и да комуникира“, казва още Виолета Злидолска. Логопедът обяснява това по следния начин – нашият мозък учи, когато се движим. Детето с телефон в ръка обаче често е статично. От друга страна, ние комуникираме, когато активно слушаме, осъществяваме зрителен контакт, говорим, правим мимики и жестове, изразяваме емоция. Всички тези действия също липсват когато налице са технологиите.
Фон
„Децата от така нареченото „цифрово поколение“ страдат от ниска концентрация на вниманието, невъзможност да запаметяват, ниско ниво на самоконтрол, когнитивни нарушения, потиснатост и др. Изследователи доказват, че в мозъка на представителите на това поколение се показват такива изменения, каквито се наблюдават след черепно-мозъчна травма или при деменция“, споделя още експертът. Друго проучване показа, че децата и възрастните използват по-малко реч, ако в стаята работи телевизор дори само като фон. „Понякога се случва не само да не слушаме телевизора, но непрекъснатото му „жужене“ да замени необходимостта от разговаряне“, обяснява Злидолска. По думите й светът на съвременното дете е чувствително ограничен и в голяма степен се свива до екрана на смартфона или телевизора. Ето защо специалистът съветва да насърчаваме детето да играе навън. „Споделянето, съпреживяването, разказването на случки от ежедневието, развиват комуникация, уменията и мозъка на детето“, казва още Злидолска.
Техники:
1. Говорете за това, което виждате. Комуникацията с детето може да бъде насърчена, като родителят говори за това, което вижда. Когато детето си играе, назовавайте предметите, действията, които вие, но и то извършва. По този начин ще помогнете на детето си да свърже това, което чува с това, което прави и мисли.
2. Говорете ясно, използвайте жестове, онагледявайте. Преди едно дете да произнесе първата си дума, то трябва да разбере какво означава тази дума. Само веднъж детето ви да разбере какво означава „чао“ и ще се опитва да я казва отново и отново. При деца под една година използвайте опростени изрази, а не цели изречения. Например, вместо „Детето падна на земята“ кажете „Детето падна“.
3. Бъдете последователни. Освен, че трябва да говорите просто и ясно, бъдете последователни. Повтаряйте едно нещо на детето, докато то само не започне да прави асоциациите с тази дума. Например използвайте думата „пий“ до момента, в който детето я чува и само посяга към шишето или чашата.
4. Говорете положително. Първата дума на някои деца е „не“. Причината е в самите родители и по-точно в желанието им да предпазят детето. Вместо да употребят негативното „Не пипай това!“, може да се използва „Внимавай!“, „Бъди внимателен!“.
Речник:
Около втория-третия месец обичайно се появява гукането, което става особено активно между 4-5 месец.
В периода от 11 месеца до 1,3 г. малкото човече изговаря самостоятелно и осъзнато първите си думи. Малко след това детето започва да осъзнава, че всяко нещо си има име.
Около 18-месечна възраст хлапето владее около 50-100 думи и започва да ги комбинира в двусловни изказвания.
До втората година активният речник се увеличава значително. През този период обаче детето разбира много повече, отколкото може да произнесе.
Когато навърши 3 г. речниковият запас е достигнал около 1000 думи.


















