дядо лекува жена си от covid със серенада

81-годишен старец с акордеон в ръце хвърли Италия в отдавна неизживявано между Алпите и Сицилия умиление.

ИТАЛИЯ
Румен Михайлов, Кореспондент на „Tелеграф медиa”

Разнежи, затрогна Стефано Боцини и най-коравосърдечните си сънародници, защото правеше по цял ден серенада на хоспитализираната заради COVID-19 негова съпруга Карла.
Ветеран
Ей така, сам-самичък той редеше мелодия след мелодия, седнал на сгъваемо столче насред улицата и под прозореца на болничната й стая. За да не бъде сама, за да чувства, че той е непрекъснато с нея в клиниката на намиращото се на петдесетина километра югоизточно от Милано градче Кастелсанджовани. И за да я зареди с енергията на лелеяната от душа музика, но най-вече с тази на неговата голяма любов, та дано Карла победи тежката болест и да се върне при него жива и здрава. А по островърхото му кепе със забодено в него черно перо италианците разбраха, че Стефано е вписан за вечни времена в славния корпус на специализираните за военни действия в планински условия алпийци. Чиито ветерани гостуват всяка година в някой италиански град и в течение на два-три дни развличат и веселят жителите му с наперените си маршировки по улиците, с изпълненията на прочутия духов оркестър на корпуса, със загадъчното, но ободряващо бучене на алпийските рогове. Както и с импровизираните концерти на индивидуалните изпълнители инструменталисти, за един от които разтропани вестникари установиха, че е точно акордеонистът Стефано Боцини от Кастелсанджовани. Когото в корпуса дори наричали Джани Моранди на алпийците, просто защото и той като легендарния бард от Болоня разтяга без грешка народния инструмент и даже, казват, пеел досущ като Моранди. Само че Стефано, за разлика от извечната звезда на италианската естрада, е абсолютно самоук.
Съдба
Житейското му призвание е много далеч от музиката - той е животновъд, пасе и дои крави, но след като през 1973 г. се оженват с Карла, се запалва по акордеона. И го овладява бързо сам-самичък, за да може да я забавлява в свободните часове, като става толкова добър, че започват да го канят да свири по вечеринки и селски събори. Ама по собствените му думи зарязвал акордеона винаги когато по неговата музика Карла се развихри в танци с други мъже - тогава пускал на макс грамофона, който винаги носел със себе си, и награбвал той любимата на дансинга. А веднъж през задружния им и изпълнен с много хубави моменти съпружески живот той захвърлил на земята любимия си инструмент и го стъпкал с крака. Това станало, когато едно от трите им деца починало от тежка болест и Стефано си дал дума повече никога да не свири, пее и се весели. Сдържал се дълго, тъгувал, но само до момента, в който Карла му подарила нов акордеон и с грейнали очи го помолила да го разтегне. Сторил го, с него й правеше и серенадите под болничния прозорец в Кастелсанджовани. За съжаление в средата на миналата седмица безмилостният коронавирус не пожали Карла и Стефано остана вдовец. Но дребничката му фигура с акордеон в ръце се вписа в съзнанието на италианците като символ на обикновената, но искрена обич към съпрузи, любими, роднини, близки и приятели, които чумата на 2020 година не подминава.