Пловдивски художник превръща грозни и скучни фасади и стени на обществени и жилищни сгради в красиви патриотични пана и рисунки.
Заради творчеството си Митко Механджийски е търсен от държавни и общински институции, бизнесмени и влюбени, за да претвори в цветове и образи мечтите и желанията им.
Преди да се отдаде на сградното рисуване, Митко дълги години се занимава с графити и твърди, че те са основата, на която след това продължава да се развива. Преди няколко години той и колегата, с когото тогава работи в екип, са поканени от кмета на Смядово Иванка Петрова, която предлага да разкрасят новите санирани блокове в градчето, като ги изрисуват. Идеята на кметицата е върху стените на сградите да бъдат нарисувани смятаната за основателка на града мома Смеда и синовете й. Според легендата момата и 14-те и синове бягат от турците от родния си Сливенски край и се заселват тук, където основават Смядово. Поръчката се оказва доста голямо предизвикателство за двамата художници, тъй като Смеда е легендарна личност и за нея няма запазени снимки. За да изобрази лицето й, Механджийски са заравя в множество стари снимки на българки и след дълго търсене накрая успява да открие една, която според него отговаря на образа на момата. При рисуването променя лицето от снимката, за да се получи днешното изображение на Смеда от блока в центъра на Смядово. Върху другите блокове по същия начин са изобразени и някои от синовете на основателката на градчето. Чрез тях са представени занаяти и поминъци на българското население. Изображенията са на: сеяч, мелничар, ковач и свинар. Според идеята на кметицата останалите осем блока в града също ще бъдат покрити с рисунки, като върху стената на най-големия от тях ще изгрее автентична българска сватба.


Левски
След мома Смеда Митко се насочва към конкретните исторически личности, за които има снимки и което ги прави доста по-лесни за пресъздаване върху огромното блоково платно. В Карлово върху жилищна кооперация рисува Васил Левски като хайдутин, в народна носия и въоръжен. В съседния град Сопот Митко Механджийски е автор на изображения на Иван Вазов и братята му генералите Владимир и Георги. Портрет на писателя има и в близкото село Анево. Там той е висок 10 м и представя писателя с тефтера и бастуна си. Стъпил е здраво на земята с уверен поглед напред в бъдещето, а зад гърба му гордо се изправя Балканът. Над фигурата е изписан стихът „И днес йощ Балканът щом буря зафаща”, имената и годините на раждането и смъртта. Местните наричат с гордост сградата „блокът на Вазов” и го приемат като една от културните забележителности на Анево.
Техники
При изображенията на огромните фасадни картини Механджийски използва различни техники. Понякога рисува само с валяк, а понякога използва и четка. В употреба влизат както латексът, така и цветните спрейове. Митко споделя, че изработката на фасадна картина е от 4 до 10 дни в зависимост от големината и сложността й. Най-много време му отнело изрисуването на Вазов в Сопот, две седмици, тъй като на заден план като фон трябвало да се изобрази и сградата на Народния театър в София. Отново в зависимост от сложността понякога художникът прави скица или рамка на бъдещото си платно. В повечето случаи обаче пристъпва директно към рисуване на платното, като скицата е само в главата му и това му позволява да може да я я променя във всеки един момент.
Изкуство
Механджийски рисува далеч не само исторически личности. В пловдивския район „Тракия” върху фасадата на един от блоковете има изображение на малко момче и куче. Идеята била, тъй като „Тракия” е най-младият район в Града под тепетата, той да бъде представен със символа на младостта и невинността, детето. Наред с обществените и жилищните сгради, платно на художника Механджийски често стават и сгради на фирмени офиси, заведения, хотели и др. понякога той се сблъсква и с доста интересни и нестандартни поръчки. „Едно момиче, лесбийка, поиска да нарисувам нея и приятелката и върху една стена като силуети без оформени лица, в Пловдив. Има някои си поръчват 3D картини с хора, животни, предмети и дори анимационни герои. Други искат да нарисуваме портрети на близки и любими хора като подарък за рождени дни. Приятел на Цвети Пиронкова поиска да направи подарък за сватбата и картина: тя и любимият й в една лодка, да бъде нещо като шарж”, разказва художникът.
Мечти
Той споделя също, че една от мечтите му е да рисува на огромни площи в някои от най-големите световни градове като Париж или Ню Йорк например. „Париж е артистичен град, европейският център на арт и на културата. А в Америка предизвикателството ще е доста голямо, тъй като там начинът им на мислене и на възприемане на изкуството е доста по-различен от нашия”, споделя младият мъж. Той разкрива още, че ако трябва да направи фантастично голяма картина, която да се вижда от космоса и да разкрива най-важното за хората на земята, той би представил едно семейство, което живее в любов и разбирателство.

Роми и турци бранят Левски в Златарица

В малкото старопланинско градче Златарица, в което живеят смесено 4-5 етноса: роми, власи, турци, помаци и българи, от две години грее ликът на Васил Левски. Той е върху стената на бивша запусната сграда със средства на местните общинари и бизнесмени за 140-ата годишнина от рождението му. И въпреки че градът е с мултиетнически състав, всички гледат на Левски като светиня и досега няма вандалска проява над рисунката. Златаришкият Левски е нарисуван от софийски художник за по-малко от един ден.