Д -р Тодор Кунчев в интервю за "Здравен Телеграф".
- Д-р Кунчев, вие сте един от младите лекари в Александровска болница. Защо избрахте неврологията?
- Предимно по идеалистични причини. Още като студент бях заинтригуван от човешкия мозък, начина по който работи и факта, че неврологията е една от специалностите в медицината, в която все още има много неизвестни. Въпреки това през последните години има огромен напредък, който показва, че с времето ще можем да разгадаем онова, което все още е мистерия.
- По ваши наблюдения, какви са най-честите причини хората да търсят невролог?
- Най-често срещаните оплаквания са главоболие и болки в кръста. От друга страна аз работя в отделение, което се занимава предимно с дегенеративни заболявания, така че при нас идват предимно възрастни хора с паметови нарушения, като деменция и болест на Паркинсон. От трета страна пък,
често се случва хората да търсят невролог и за състояния, при които ние не можем да помогнем, като тревожност или депресия.
- Защо според вас такива хора идват при вас?
- Защото ги е срам да потърсят помощ от специалист, който би бил по-полезен, като психолог или психиатър.
- А свързани ли са по някакъв начин тревожността и депресията с някои неврологични заболявания?
- Да, ние като невролози трябва да сме запознати с част от състоянията в психиатрията, както и обратното. Винаги когато става въпрос за органична мозъчна увреда, която е довела до такива проблеми, от нашата компетенция е да приложим необходимото лечение с помощта на психиатрите. Но когато се касае за чисто психологически състояния, тогава не ние сме специалистите, които трябва да се намесят.
- Когато говорим за нервни болести, от значение ли е възрастта?
- Категорично. Например, дегенеративните състояния, за които споменах, са свързани с възрастта.
- А има ли подмладяване при някои от диагнозите?
- Много е спорно дали става въпрос за подмладяване или за подобряване на диагностиката. Например, в областта на деменциите, ние вече можем да открием този процес в самото начало, преди още да са налице прояви и симптоми. Това от своя страна води до поставяне на диагнозата по-рано, но това не означава подмладяване.
- Когато чуем деменция си представяме проблеми с паметта. Когато чуем Паркинсон, си представяме тремор. Но когато чуем множествена склероза е трудно да си представим нещо конкретно. Какво всъщност представлява това заболяване?
- Множествената склероза е автоимунно заболяване на централната нервна система. Това е заболяване на младите хора. За съжаление у нас думата склероза се свързва с паметовите нарушения при възрастните. Това е причина над пациентите с МС да има стигма. Много често съм срещал хора, които избягват да съобщават диагнозата си, защото се притесняват или се страхуват как ще бъдат приети. Те смятат, че един бъдещ работодател например, няма да ги наеме, защото ще реши, че става въпрос за човек с деменция, който не може да изпълнява служебните си задължения. Ето защо смятам, че е изключително важно да подчертаем – множествената склероза няма нищо общо с т.нар. склероза при възрастните, което дори не е медицински термин.
- Казвате, че е заболяване на младите хора, но колко млади? Възможно ли е например да се срещне още в тийнеджърска възраст?
- За съжаление да. Множествената склероза има изключително широк възрастов диапазон. Това заболяване може да засегне, както деца, така и хора над 50 г. Обикновено обаче дебютира на около 30-годишна възраст.
- В България няма регистър на пациентите с МС. Знае ли се обаче приблизително колко хора са засегнати?
- Доскоро се смяташе, че са около 4000, но на световно ниво, отново поради по-добрата диагностика, този брой се увеличава, в момента се смята, че болните с множествена склероза в България може да са до 7000 души.
- Има ли различни видове множествена склероза?
- Да. Най-честата е т.нар. пристъпно ремитентна форма на МС. Тя протича на пристъпи, като при лечение те се подобряват значително или напълно изчезват. Но всеки нов пристъп крие риск от остатъчна симптоматика и с натрупването на множество пристъпи е възможно да се натрупа и все по-голяма инвалидност. Затова много често при пристъпно ремитентната форма на болестта и особено при нелекуваната, се стига до вторична прогресивна форма когато вече липсват пристъпи, но инвалидността бавно се увеличава в хода на заболяването. Има и трета форма на множествена склероза – първично прогресивна, при която не се наблюдават пристъпи и още от самото начало на заболяването има прогресивно влошаване на симптомите на заболяването.
- Какви обаче са първите симптоми?
- Множество са симптомите, които могат да бъдат началото на заболяването. Най-честите са внезапна загуба на зрение с едното око...
- Какво имате предвид под внезапна?
- В много случаи пациентите просто се събуждат сутрин и осъзнават, че не виждат с едното око.
- Какви са останалите признаци?
- Слабост или изтръпване на някой от крайниците в едната половина на тялото, внезапна проява на световъртеж, двойно виждане.
- Споменахте, че пациентите получават пристъпи. Какво представляват те?
- Всеки пристъп е индивидуален за всеки пациент и е различен по тежест. Има хора, които получават само няколко пристъпа в живота, особено когато се провежда лечение. Пристъпът може да е лек под формата на сетивен дефицит в някой крайник, но може да протече и с двигателна симптоматика, която влошава походката на пациентите и може да доведе до инвалидизация. В хода на заболяването се появяват и когнитивни нарушения – проблеми с концентрацията, паметта, а при някои пациенти този тип увреждане е водещо, но може да липсват двигателните симптоми.
- Как се поставя диагнозата?
- На първо място с образно изследване, т.е магнитно-резонансна томография на главен мозък. За да сме сигурни в поставянето на диагнозата можем да приложим и лумбална пункция, при която се изследва гръбначно-мозъчната течност. Друго изследване е т.нар. евокирани потенциали, с което се търси увреда в части от нервната система. Ако пациентът има проблеми със зрението, може да се направи невроофталмологично изследване. Допълнителните процедури, които прилагаме са с цел да се изключи друга причина за симптомите на пациента.
- А какво се случва след откриването на болестта?
- Много е важно лечението да започне възможно най-бързо след поставяне на диагнозата. В идеалния случай това се случва след първия пристъп, преди болестта да е започнала да прогресира. Идеята на лечението на МС не е да върне назад това, което вече е изгубено, а да попречи на развитието на болестта. През последните 15-20 години в тази сфера имаме огромен прогрес. Почти всяка година се появяват нови медикаменти за множествена склероза, като те са с все по-голяма активност върху хода на заболяването...
- И са достъпни за българските пациенти?
Да. С голяма гордост можем да кажем, че всички медикаменти, които се използват по света за МС, могат да се прилагат и в България.
- Говорейки си за медикаменти, питат ли ви пациентите за лечение с марихуана или конопено масло?
- Много често ни питат, но истината е, че приложението им е доказано само при специфични проблеми на множествената склероза, предимно повишеният мускулен тонус, както и при пациенти с нервно-психиатрична симптоматика. Марихуаната обаче няма успех при стопиране хода на заболяването, какъвто имат медикаментите за МС.
Съветите на специалиста:
- Грижете се за мозъка си, както и за тялото. Здравословният начин на живот, е част от профилактиката на много заболявания. Това включва правилно хранене, двигателна активност, социални контакти и достатъчно сън.
- Посещавайте редовно личния си лекар. Понякога дори едно кръвно изследване или изследване на урина, може да подскаже за заболяване в ранен период.
- Не пренебрегвайте оплакванията си, колкото и банални да ви се струват. Колкото по-рано потърсите лекарска помощ, толкова по-успешно ще бъде лечението ви.
- Запознайте се с историята на заболяванията във вашето семейство. Информацията за фамилната обремененост може да е важна за вашия лекар.
Кой е той:
Роден е в Хасково през 1988 г.
Завършва Медицински университет в София през 2013 г.
Година по-късно става докторант и лекар в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“
През 2018 г. защитава дисертация на тема „Когнитивни и поведенчески нарушения при пациенти с Множествена склероза“
Тази година придобива специалност по нервни болести


















