Всички копчета по пулта светят и мигат, зумерът бучи, върви обратното сигнално отброяване: 3, 2, 1... Натискаме „червеното” копче и след минути някъде по света ще изчезне територия с размерите на три Украйни.
Пултът е на 12 етажа дълбочина в суперсекретна някога база на стратегическите ракетни войски на СССР, разположен в с нищо незабележима местност между Киев и Одеса. Току-що сме пуснали на свобода ракета от типа РС-22 Молодец, позната в натовската класификация като SS-24 Scalpel.
Симулация
Пускът е симулационен, но в съвсем истинска ядрена военна база на бившия СССР в селцето Побузке близо до украинския град Первомайск. След отказа на Украйна от ядреното оръжие, в началото на 90-те години на миналия век идва ред на унищожаване на междуконтиненталните ракети с ядрено въоръжение и на разрушаването на силозите, от които е трябвало да бъдат изстреляни. Със съгласието на трима президенти - Леонид Кучма, Борис Елцин и Бил Клинтън, край Побузке са запазени една от шахтите и уникалният команден пункт №2 на 434-ти отделен ракетен полк на 43-та ракетна армия на СССР, превърнати сега в музей. Същинската част е това, което се намира под земята - силозите с ракетите и командният пункт (КП). КП е изграден през 1979 година и влизаме в него през невзрачна сграда. Зад вратата всичко е като по филмите. Спускаме се на 3-4 метра под земята, откъдето тръгва 150-метров подземен тунел. Някога единствените, които са имали достъп до този коридор, били офицерите, носещи бойно дежурство. Балатумът е от 1986 година, а за миенето на пода веднъж месечно били използвани същите „бойни” офицери.
Марш
Маршът под земята стига до врата с тегло 700 килограма. За да се отвори, трябва да се въведат два пъти комбинации първо от 5, а после от 6 цифри. Ако кодът е набран правилно, се включва маслена помпа и вратата се отваря с помощта на хидравлика. Светва надпис „Преминаването разрешено”, разчетът на пункта продължава напред, трябва отново да наберем код и да натиснем копчето „Затваряне”. Един от офицерите вдига слушалката на червения телефон и казва парола. Пред нас е следващата врата, тя не се отваря, докато не се затвори окончателно тази отзад. Командните пултове се намират на ниво минус 11, а до тях слизаме с асансьор за двама души. Във всеки разчет е имало двама офицери с чин от майор нагоре, номерирани с 1 и 2. Всеки вторник и четвъртък тук се спускал и четвърти човек, командирът на полка. Негова задача била да провери сейфа със строго секретни пликове с инструкции. Сигналът за задействане на ракетите трябвало да дойде от ядреното куфарче на президента. „В куфарчето на всеки президент с ядрен арсенал няма нито телефон, нито червено копче. Има една клавиатура, в която се въвежда команда от букви и цифри. Оттам нататък сигналът върви по 20-ина различни канала – мобилни телефони, секретни връзки и дори във вид на открито съобщение в телевизионния ефир” , разкрива подполковникът от резерва Юрий Викторович Смирнов, бивш военнослужещ в ракетния полк, а сега екскурзовод из ракетния музей. Той дава за пример как започва Гражданската война в Испания – с отворено съобщение в радиоефира: „Над цяла Испания небето е чисто”. Щом истинската бойна тревога стигне до „дома на ракетите”, в командния пункт трябва да светне червена лампичка, това означава, че горе на повърхността е започнала не просто война, а ракетно-ядрена война. Офицерът от пулт номер 1 отваря сейф от лявата си страна. Вътре има плик с пет восъчни печата - по ъглите и един в средата. Взима го, отваря, прочита действията на номер 1 и номер 2 в случай на ядрена война. Офицерите ги знаят и без друго наизуст, но това е допълнително презастраховане, ако мозъците им блокират. Номер 1 и номер 2 изважадт малки кутийки, държат ги с лявата ръка, с дясната вдигат капачето и взимат ключетата. Поставят ги в гнездото вдясно на пулта. Завъртат на 45 градуса, натискат го да потъне и завъртат още веднъж на 45 градуса. Едновременно с лявата ръка натискат „червеното” ядрено копче с надпис „Пуск”. Всичко това трябва да го направят едновременно, за 2 секунди, като имат право на 3 опита. Посетителите на командния пулт напразно търсят по пулта червено копче. Пускът е малко сиво квадратче. „Никога не е бил червен, защото червеният цвят във всякакви машинарии по света е запазен за аварийния „Стоп”, който блокира всички системи, сиво е копчето и при американците”, обяснява Юрий Викторович.
Силози
В силозите край Побузке са били разположени ракетите „Скалпел”. Тя е произвеждана в Украйна и е трябвало да „покрие” територия от 200 хиляди квадратни километра на противника.
На въоръжение са се намирали 86 ракети - 40 броя от 15А35 с по шест ядрени бойни глави и 46 Скалпела с по 10 глави. Най-голямата атракция в поделението обаче е страшилището от Студената война – междуконтиненталната балистична ракета МБК Р36М2 Войвода, по натовския стандарт СС-18 Сатана. Никога не е била разполагана на територията на днешна Украйна, а сегашният експонат е докаран от казахстанския Байконур. Далекобойността й е 15 хиляди километра, а точността на стрелбата 500 метра. Посещението с „изстрелване” на ракета в командния пункт струва днес 14 евро, а срещу 220 евро за двама души можете да покарате истински танк ИС-3 (Йосиф Сталин - 3). 150 евро струва да подкарате брониран БРДМ, а 190 е управлението на верижна ракетна установка Стрела 10-М.
Раздават генералски
пай в столовата
В ракетната столова можете да се заредите с офицерска дажба за по-малко от 6 евро на човек, а генералският пай, който включва и 50 бойни грама за вътрешна консумация, е 8.50 евро. За да не биете същия ден 300 километра до Киев или почти толкова до Одеса, можете да пренощувате за 5 евро в хотел „Генералски” в близкия Первомайск, където някога отсядали инспектиращите от Москва.
