К урсанти от Националния военен университет създадоха уникална електронна система, която може да регистрира бедствията и авариите по всяко време и във всяко едно кътче на България.

Иван Първанов


Автори на разработката са Жулиана Михнева, Андрей Илиев, Стоян Маджаров и Тонислав Додовски, които участваха в Международния хекатон, посветен тази година на космическите технологии и вируса COVID-19. Курсантите представиха НВУ като отбор „Спейс дивижън” и работиха под ръководството на главен асистент Георги Баев, който е и ръководител на Клуба по космически интереси в университета.
Направления
Направленията, между които курсантите е трябвало да избират са: „Умни градове”, „Електронно управление и изкуствен интелект” и „Мониторинг на води”. Търновският отбор се е занимавал с мониторинга на водите, тема, насочена към решаването на регионални проблеми, свързани с наблюдаването на водните източници на дадена територия. За разработката и изготвянето на проекта на бъдещите офицери им се е наложило да наблюдават чрез сателитни изображения наводнения и горски пожари. Целта била да установят климатичните промени в дните преди, по време на и след бедствието. „Понеже идеята на организаторите беше да съберат идеи как могат да бъдат полезни сателитните снимки при пандемия като тази от COVID-19, ние се запитахме какво би се случило, ако в същото това време се случи бедствие? Как човешките ресурси – лекари, пожарникари, полицаи, ще могат да се справят? Как болниците ще успеят да поемат и пострадали от бедствие?”, разказва ръководителят на отбора Георги Баев.
Съвпадение
За щастие на курсантите докато изготвяли проекта, само ден преди финала, се случили две бедствия – наводнението в Перник и промишленият пожар в Пловдив. Младежите веднага се концентрирали върху тях и започнали да търсят сателитни изображения. Оказало се обаче, че в деня преди бедствията снимките на сателита на европейска програма „Коперник” не са особено надеждни заради високата облачност. За да получат качествени данни, младите хора трябвало да разглеждат и Перник, и Пловдив през инфрачервен филтър, защото радарните системи са тези, които минават през облаците. Но нямали физическо време за това и ще довършат изследването си сега с образователна цел. Тъй като нямало как да се надяват на моментни бедствия, курсантите първо търсили информация в Гугъл за сериозни наводнения в търновския регион за няколко години назад. Последното такова бедствие, е наводнението в Килифарево и Дебелец през 2014 г. Сателитна информация за него обаче липсвала, защото точно тогава бил изстрелян първият сателит.


Дупка
„Надявахме се да намерим единна система, архив на бедствията в България. Но такава не намерихме. Търсенето ни отведе до Националната стратегия за предотвратяване на бедствия в България 2018 – 2030. Изчетохме я, но и там не открихме нищо съществено. Документацията е хаотична, неясна и противоречаща си от гледна точка на наредби и планове за действия. Добре че общините си знаят как да реагират, когато има проблем”, разказва Георги Баев. Тази липса на информация се оказала мотивираща за курсантите, които се амбицирали сами да създадат проект за такава система.
Бързане
Заради заниманията около предстоящото си участие във военния парад на 6 май и репетициите за него търновските курсанти не успели да завършат проекта си и отишли на финала без окончателна презентация. „По-важно от наградите е опитът, който тези млади хора натрупаха. И фактът, че организаторите ни забелязаха и признаха, че са изключително впечатлени от свършената работа и от това, че отборът на НВУ прави впечатление на журито за втора поредна година. Те ни обясниха, че идеята на първокурсниците е впечатляваща, но реализирането й зависи от други специалисти и поеха ангажимента да ни обучат в уменията, които нямаме, за да завършим проекта си”, коментира ръководителят на отбора, главният асистент от Националния военен университет, Георги Баев.