Т ази година риалити форматът „България търси талант” стартира с един невероятен танц и много сълзи след него. Става въпрос за танца на Алис и Наско, които си спечелиха четири „Да” със своето прекрасно изпълнение.

То обаче се оказа последно на голямата сцена за момчето със синдром на Даун, тъй като малко след снимките е отлетял към небесната сцена на 18-годишна възраст заради усложнения от боледуване с коронавирус. Родителите на Клечаров изрично са пожелали неговият танц да бъде показан, затова изпълнението бе излъчено в първия епизод на „България търси талант”.
Раждане
Още когато се ражда, момчето, което спечели сърцата на цяла България, е с опасност за живота. „Това беше много желана бременност. Когато разбрахме, че са близнаци, истински се зарадвахме. Големият ми син Велислав също. Когато се родиха Благомир и Атанас, ги сложиха в ковьоз. Една сестра дойде при мен и ми каза, че едното от децата ми е много болно. Има проблем със сърцето и синдром на Даун”, разказва през сълзи майката Дафинка в ефира на Би Ти Ви и допълва: „Когато го вкараха в операционната, отидох в храма „Св. Александър Невски”. Така го почувствах. Не знам колко време съм стояла. Като се върнах, качвам се аз на втория етаж и в този момент се отваря вратата на операционната и изкарват Наско и разбрах, че е преминал операцията. След това започнахме с много любов да му помагаме”. Слънчевото момче от Ракитово се справя толкова добре, че започва училище наравно с другите деца и бързо става любимец не само на учителите, но и на съучениците си. „Винаги ми носеше цвете, не започвахме час, докато не ме целунеше по бузата. Той ме научи да танцувам ча ча и английски валс”, с усмивка, но и с много тъга говори за Наско една от преподавателките му.
Училище
Освен в училище, Наско е изключително напорист и в танците. Въпреки че се ражда със синдрома на Даун, Клечаров прекрачва прага на залата по спортни танци в град Ракитово още на 5-годишна възраст, където го посреща неговата учителка Мая. Тя обучава Наско заедно с Алис и всички останали деца от школата й дълги години. Момчето я следва неотлъчно и когато школата се премества от малкото градче във Велинград. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата почти без пропуск и така до навършването на пълнолетие. ”Доколкото ми е известно, Наско беше единственият танцуващ човек с Даун в Европа. Не аз или другите деца, а самият той ни научи да го приемем такъв, какъвто е. Той помогна в това децата да свикнат с него и да го обикнат с цялото си сърце. Да разберат, че той не е различен, че всеки човек носи своя индивидуалност и че той е талантлив като тях”, коментира пред bTV неговата учителка Мая Енчева.


Страдание
Всички страдат по загубата на това талантливо ангелче, а майка му често се пита още колко може да понесе. „След като се влоши от Ковид, много хора бяха готови да дарят плазма за Наско. Но лекарите казаха, че няма да помогне. В Пловдив, като отидохме и ми казаха, че има 20% шанс за живот. Много бързо му бяха покосени органите. Един ден по- късно вече всичко свърши”, спомня си черния ден майка му Дафинка. Преди години тя изживява същата трагедия, тъй като братчето близнак на Атанас умира. „Караше колело, падна и на място остана. След това започнах да чета Библията и там прочетох, че Господ ти дава толкова изпитания, колкото можеш да понесеш”, с мъка завършва съкрушената майка.

Дядо му Гого му поръчал обувките за сцената

Дядото на Наско – Гого, бил неотлъчно до внука си. Той го водел на репетиции. Когато започнали подготовка за участие в „България търси талант”, обувките, които имал, много се пързаляли. „Трябваше да направим нови, те няма как да се купят, защото имаше по- специфично краче и се правеха по поръчка. Отидох, поръчах ги, човекът, който ги прави, и той се развълнува. Взехме ги с много емоция, но... няма го вече. Ходим, носим цветя, гледаме снимката. Никога няма да бъде същото”, с мъка разказва дядо Гого и допълва: „Ако ме питате как се чувствам, не мога да ви го обясня. Все едно съм птица, на която са отрязали крилете и вече може да седи само на земята. Толкова години бях с него и се чувствах истински щастлив”.