В ече 63 г. един от най-възрастните ловци в Старозагорско, роденият в далечната 1933 г. шипканлия Христо Гъдев, ловува с една и съща пушка - надцевка ИЖ 12-и калибър, с която се снабдил в деня, когато получил първия си ловен билет.
Христо Христов
Дългогодишният директор на някогашния механотехникум „Цвятко Радойнов” (днес професионална гимназия „Иван Хаджиенов”) си спомня, че още на първия ловен излет успял да повали с един изстрел от 100 м чакал, чиято кожа е запазил и досега в дома си. Пресмята, че през изминалите десетилетия почти няма пропуснато излизане с дружинката, а сред трофеите му е и тежаща над 200 кг дива свиня, която прострелял смъртоносно на пусия в Гурковския Балкан.
Травма
Съжалява, че заради прекарана през пролетта травма (нелепо счупил костта на дясното си бедро, докато отивал към магазина в планинското градче) тази есен май няма да излезе на пусия за диви прасета. Но въпреки тежката операция, която прекарал, стиснал зъби и за броени месеци успял да възстанови физическата си форма.
Сега вече вървял свободно и заедно със съпругата си Дафинка, която е бивша алпинистка и в продължение на 30 г. председател на казанлъшкия клуб по алпинизъм, почти всеки ден излизат на разходка в околностите на Шипка.
„Ден без разходка на тиферич е загубен ден за живота на човека!”, твърди дядо Христо и се надява до някой и друг месец да се върне обратно в дружинката с председател Диан Стайков. Ако не за друго, то поне за да благодари на колегите авджии, че без да ги моли, дори тайно от него събрали помежду си парите, необходими за ортопедичната операция.
Изненада
„Аз си бях събрал от пенсията нужните пари, но като ги извадих, за да заплатя каквото там струваше, момичето от рецепцията на болницата рече, че всичко е платено. Направили го ловците от Шипка. От солидарност и като един вид уважение към дълголетната ми привързаност към авджилъка…”, с усмивка връща лентата назад ветеранът.
Специално за приятелите от дружинката е подготвил изненада: изработил е за всеки един от тях значка с Паметника на свободата и трикольор. В знак на благодарност и като спомен за татко му, легендарния майстор ножар Христо Гъдев, който е бил сред хората, участвали в монтажа на 28-тонния бронзов лъв на Паметника на свободата.
Светиня
Темата за паметника светиня е сред любимите на Гъдев, чиито дядовци Христо и Станьо са участвали в Руско-турската освободителна война.
„На практика дядо Станьо е освободил по-малкия си брат от затвора във Велико Търново, където го били оковали, защото в работилничката си майсторял ножове и ятагани за българските бунтовници. По една случайност се разминал със смъртната присъда - в деня, когато било заседанието на съда, се родило дете на местния бей и съдиите се смилили над младия подсъдим. Казали, че не си струва такава хубост като неговата да бъде ямгосвана (затривана) и наместо да го обесят, го пратили обратно в килията”, разказва Гъдев.
Дядо Станьо участва в отбраната на прохода, кавалер е на орден, дали са му доживотна опълченска пенсия, умира на 13 октомври 1925-а на 79-годишна възраст. Не могъл да преживее вестта за гибелта на сина си, ротмистърът от гвардейската рота на цар Борис Трети Гъдьо Гъдев, който е сред жертвите на атентата в катедралата „Свети Крал” („Света Неделя”) в София умира на 16 април същата година.
Предци
„Другият ми дядо Христо, чието име съм подносил, е починал през 1932-а. Той е съхранил ръкописните спомени на брат си за дейността на революционния комитет в Шипка, над 500 гъсто изписани страници, които преди време семейството ни дари на историческия музей „Искра” в Казанлък. Проявявал е жив интерес към градежа на паметника, но не е имал късмет да доживее освещаването му. В памет на татко си и на дядо Станьо баща ми тогава е направил значки и ги раздал на официалните лица…Впрочем има и документ, който разказва, че татко ми е правил и първия ремонт на паметника през 1941-а. В офертата си до тогавашното министерство на войната е написал: „Готов съм да извърша ремонта при следните условия: Задължавам се за моя сметка да построя дървено скеле. Всички нови работи се задължавам да извърша, без да ми се дава за това каквото и да е възнаграждение. Задължавам се да прегледам в какво положение се намират прикрепящите части на бронзовия лъв на паметника и безплатно да отстраня евентуалните конструктивни дефекти по него. Срокът за извършване е 45 дни от деня на съобщението, че на мен се възлага този ремонт”, разказва с видимо вълнение възрастният мъж.
Изучил на стругарство 6000 души
Христо Гъдев вметва мимоходом, че когато след казармата подал документи за работа в оръжейницата „Арсенал”, го изкарали…неблагонадежден. Заради татко му, щото не пожелал да влезе в създадената след 9 септември 1944-а занаятчийска кооперация и продължил да работи като майстор ножар в частната си работилничка. Нищо че е бил участник в Септемврийското въстание през 1923-а. После махва с ръка: „Всяко зло може да е за добро! Защото, ако ме бяха взели на работа във фабриката, със сигурност нямаше да стана учител и за 30 г. да обуча в стругарство, леене и механика над 6000 души. Сега, където и да отида из страната, срещам хора, на които съм преподавал и няма такъв, който да не ме е уважил или запомнил с лошо…”. Христо Гъдев не пропуска възможност навръх 3 март или за августовските чествания край паметника да е сред хората и да връчва на познати и непознати ръчно изработени значки или гипсови отливки на светинята. Колко на брой ли? Вдига рамене, не е правил такава сметка, по-важното било, че по този начин дава капчица допълнителен живот на българската свяст.
