В събота се навършват 13 години от трагичната гибел на 18 души край Бяла. На 7 декември 2006 г. камион блъска автобус с 30 пътници, който се сгромолясва от 15 метра височина в коритото на река Янтра. След десетата годишнина от трагедията близките на жертвите вече не правят панихиди в църква от суеверие.
Според вярванията така ще помогнат повече никога да не се повтори черният декември, а и желаят да „оставят душите на починалите на мира“.
Спасител
Роднините отдавна вече са простили на шофьора на камиона Синан Алиев, който причини смъртоносния инцидент. По съвет на поп дали прошка, а сега отново поп ги посъветвал и да не правят повече панихиди, ако не са на кръгли годишнини. Повечето от роднините вече са се пръснали из България, други са заминали да работят в чужбина. Почти никой не е останал в Бяла от тях, разказват местни. Отсечката на смъртта, която стана известна след трагедията, пък вече е ремонтирана, поставено е ограничение на скоростта и често в района патрулират скрити екипи на Пътна полиция, които снимат с камери нарушителите.
При кървавия инцидент на 7 декември 2006 г. загинаха 18 души, 11 бяха тежко ранени. Един човек, който се хвърли да спасява ранените и успя да извади от автобуса ковчег 11 души, издъхна преди три години в дома си. Атанас Генчев от русенското село Пейчиново си отиде силно разочарован, тъй като през годините по-късно бе изкаран едва ли не крадец. Част от близките на загиналите го нарочиха, че колкото е помагал на ранени, толкова е и пребърквал джобовете и багажа, за да прибира пари и ценности.
Спирачки
Шофьорът на камиона убиец Синан Алиев бе осъден на 10 години затвор, но излежа само 5 от тях и бе освободен предсрочно. Младият мъж с основно образование от шуменското село Лятно също се е покрил и според съселяните му от няколко години работи в чужбина. Почернените близки казват, че са му простили. По време на делото в съда Алиев твърди, че във фаталния ден се е опитвал да изпревари автобуса, когато срещу него идва автомобил и за да избегне удар, се опитва да се прибере обратно в своята си лента. Шофьорът на рейса обаче, вместо да забърза, за да даде възможност на колегата си да се прибере, забавя ход и така Алиев удря със задната част на камиона автобуса. В него се возят 30 души от Бяла, пътуващи към гарата. Всичко става за секунди. Изтласканият автобус чупи мантинелата, събаря оградата на моста и пада в коритото на река Янтра. Таванът се отделя и всички пътници се събират на купчина върху него. Някои загиват на място, а оцелелите се озовават в капан и не могат да се измъкнат, част от тях се задушават и умират. След произнасянето на присъдата адвокатът на Алиев заяви, че решението на съдиите е несправедливо, защото не е била дадена възможност да се потърси и вината на шофьора на автобуса. Според адвоката е прикрита и вината за устройството на пътя.
Вина
На първа инстанция Русенският окръжен съд осъди Алиев на 12 години затвор и 15 години лишаване от правото да шофира. След това Великотърновският апелативен съд на втора инстанция намали присъдата на 10 години лишаване от свобода и 12 години забрана да шофира. Присъдата бе потвърдена и от ВКС. В съдебните зали шофьорът Алиев си призна, че камионът му е бил с неизправни спирачки и са отказали при спускането по наклона на пътя. Това го накарало да предприеме рисково изпреварване на рейса, а след това, опитвайки се да се прибере обратно, очаквал другият шофьор да засили малко, но той дори намалил скоростта. „Аз разбрах, че не мога да спра, започнах да му светкам с фарове и да свиря с тромбите”, твърди Алиев. След като излиза през предното стъкло на камиона, поглежда отзад, но не вижда автобуса, поглежда от края на моста и разбира какво се е случило. „Като погледнах надолу, се изплаших”, разказва в съда водачът на камиона. После отишъл при полицейската кола, отвели го в болницата за кръвна проба, въпреки че се установява с дрегер на три пъти, че не е употребил алкохол.
Година след като бе окончателно осъден и преди да бъде приведен в затвора, Алиев се ожени за дългогодишната си приятелка Фатме. След като изкарва 5 години зад решетките, младият мъж е освободен и вече е намерил нов живот в чужбина. През цялото време твърди, че съжалява за случилото се, но не изпитва вина.
Ремонтираха пътя, направиха още платна
Катастрофата доведе до спешни мерки за обезопасяването на участъка на смъртта. Направи се реконструкция на моста край Бяла, пътят за Русе бе разширен с още по две ленти. Изгради се кръгово кръстовище, което да обезопаси опасните включвания от второстепенните пътища. Ограничението на скоростта е свалено до 40 километра в час. Инфраструктурна перспектива предвижда изграждане на скоростен път Русе – Бяла, който трябва да е готов в рамките на Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г.
Пътниците били натъпкани като сардини
Автобусът е пътувал по пътя до гара Бяла, която се намира на 7 км от града. Голяма част от хората, които живеят в района на железопътната гара, работят в Бяла. Това е единственият транспорт и поради тази причина малкият рейс е бил претъпкан, а пътниците в него са били като сардини. При инцидента загинаха Атанаса Йорданова, на 51 години, Елица Здравкова - на 38 години, Лилия Цветанова, на 45 години, Красимир Цветанов - на 47 години, Мариянка Николаева - на 42 години, Бонка Станчева, на 51 години, Емилия Колева - на 52 години, Милка Димитрова, на 45 години, Кета Петрова, на 65 години, Донка Кирякова, на 63 години; Марина Генова, на 18 години; Йорданка Ангелова, на 50 години, Руска Божкова, на 52 години, Антоанета Павлова, на 37 години, Иваничка Гавраилова, на 44 години, Румяна Пашанкова, на 49 години, Валентин Нешков, на 50 години, Живко Бояджиев, на 54 години.
