Непозната дума в заглавие? Що е то „кльонк“, ще си рече масовият читател.
Отговаряме. Да ловиш риба, е майсторлък. Да я ловиш в язовир и река, също. Но да хванеш сом в Дунав, си е истинско предизвикателство и най-голям майсторлък. А за да хванеш сом, ти трябва кльонк. Това разказва Захари Маринов от видинското село Връв.
Кльонкът е странна дървена пръчка, почти произведение на дърворезбарското изкуство, с което се лови царят на дунавските риби. При удар с него по водната повърхност водата произвежда звук, подобен на пльокане, който дразни сомa и той излиза на повърхността, разказва Захари.
Село
Селото се е сгушило на най-високото място на брега на Дунав, в ъгъл на географията, разбирай най-западната част на картата на България, както казват връвчани. Селото е известно със своята древна история, с римската крепост Дортикум, със своите трудолюбиви хора, интересни и богати къщи от 30-те години на миналия век, и стотиците висшисти, израствали в малкото селце. Гордеят се хората и с това, че имат няколко министри в различните правителства на България, депутати. Но най се гордеят със своите майстори рибари на сом и бели риби в Дунав, някога и на дунавски моруни. Гордеят се и със своя Зари, или, както всички го наричат, Професора.
Хиляди
Зари го знаят всички рибари надлъж и шир в България, пък и в съседна Сърбия и Румъния. Защото в последните 30 години е направил хиляди кльонкове. Не крие занаята си, който е усъвършенствал в дългите години работа над дървото, машината, длетата. За да стане добър кльонк, първо се избира подходящ вид дърво, разказва Зари. „Много е важен видът на дървото, защото от разположението на жилите зависи кльонкът да не се чупи, а и издаването на звука. Дърветата, които потъват във водата и са плътни, са много хубави за работа, но ако ги изпуснеш от ръката във водата, потъват“, ентусиазирано разказва майсторът. Споделя, че той най-често използва чемшир и дрян, защото са с ниска плътност и направеният от тях кльонк не потъва.
„За да е хубав кльонкът, се прави от цяло дърво, реже се по шаблон и после се обработва машинно. Накрая и на ръка, където вече е майсторлъкът“, издава част от тайните си Зари. Кльонкът има определени размери – прави се под определен ъгъл, дължината му пък се определя от това колко е висок бордът на лодката, от която ще се лови, къде ще се работи с него – в Дунав или в язовир.
Звук
Петата на кльонка пък има огромно значение за звука, показва своето творение Зари и посочва долната част. По-голяма пета издава по-басов звук, но той не отива до голяма дълбочина във водата. Обратното пък – по-острият звук достига по-големи дълбини. Кльонкът за риболов в Дунав трябва да издава по-басов звук, защото дълбочината е по-малка, за разлика от язовирите, където сомът се крие на по-голяма дълбочина и там звукът от кльонка трябва да е по-остър.
Годините практика са показали на майстор Зари и каква форма трябва да има петата на кльонка, за да е добър. Елипсовидната пета вади по-добър звук, а още по-добър е, ако има форма на яйце, казва Зари. Изпъкналата пета пък минава по-бързо през водата, защото около нея има по-голяма обтекаемост, заключава Зари. Най-накрая решаващата роля за работата с кльонка има човекът, мъдро споделя Зари, и допълва, че човекът е този, който регулира звука с ръката си, когато удря с кльонка във водата, и той преминава през нея, за да произведе звук.
Изкуство
Оглеждам десетките кльонкове, наредени на тезгяха на Зари. Кой от кой по-красиви и съвършени. Истински произведения на изкуството. Човек, който не знае предназначението им, спокойно би взел кльонка за изящна дървена пластика. Питаме го колко кльонка е направил в годините. За тридесет години - стотици, не ги е броил, отговаря Зари, но казва, че всички т.нар. бучкаджии в региона и страната го знаят. На всеки изработен от него кльонк той е поставил своя запазен щемпел, за да се предпазва от имитатори. Всеки кльонк, минал през ръцете му, го е изпробвал лично и заедно с клиента.
Занаят се учи, но и се краде, казва още Зари и смята, че дарбата да работи с дърво му е дадена от Господ, затова и всичко му се получава. Категоричен е, че инструментът е продължение на човешката ръка. Нищо друго. Питаме го колко дунавски сома е изял в годините. Не по-малко от направените кльонкове, смее се Зари и казва, че за него най-вкусният дунавски сом е с тегло между 3 и 5 килограма и е истински деликатес.
Умение
Зари е майстор не само на кльонковете, той е отличен дърворезбар и цял живот с дърво се занимава. Но дърворезбарството и правенето на пластика от дърво не хранят семейство, затова обърнал поглед към нещо по-практично – кльонковете. Защото истинските рибари и мераклиите да хванат сом никога не свършват. От край време риболовът на кльонк е любимо занимание на рибарите, живеещи по протежението на река Дунав. Първите кльонкове по нашите земи са на повече от 300 години и в няколко музея има запазени образци.
Мечтае да предаде таланта на внука си
Струва си всичко това, което съм направил, защото това е моят свят, моят живот, с малко тъжна усмивка казва Зари. И тайно се надява да предаде своя занаят, опит и знания на някого. Смята, че човек се ражда с таланта, но талантът си отива с него, ако не го предаде. Споделя, че синът му, който се е задомил отдавна и живее в Италия, рисува прекрасно, но не иска и да чуе да наследи занаята му. Надеждата е, че любимият му внук Александър ще го наследи и той ще му предаде опит и знания.
