М алкото селце Синеморец още пази зловещия спомен от лятото на 2012-та година. Точно на Илинден на популярния плаж „Липите” се разигра покъртителна трагедия.


Елена Анастасова

 Двама мъже се удавиха в морето, докато спасяват две непознати деца.
Осем години след драмата паметна плоча на брега напомня за подвига и саможертвата на героите. Върху черния мрамор е изписано: „В памет на Петър Тодоров и Христо Стефанов, които на 20 юли 2012 г. жертваха живота си, спасявайки от удавяне две деца. Помним!”. Върху плочата е изписано още: „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите!”
Страхопочитание
„Тази история ще се помни и разказва много след нас. Вярвам, че никога няма да бъде забравена. Двама мъже пожертваха себе си, за да спасят две невръстни дечица, които дори и не познаваха. Не знам дали има нещо вярно в легендите за Илинден, но е факт че това се случи точно на 20-ти юли. Изглежда така, все едно морето е искало две жертви. Мъжете спасяват децата, но дават себе си в замяна. За много хора това може да е суеверие, но ние, които сме родени на брега, вярваме в тези поверия, почитаме ги и се отнасяме със страхопочитание към могъщата сила на морето”, коментират днес хората в Синеморец. 
Вълни
Трагедията на плаж „Липите” се разиграва точно на обяд. Морето е свирепо, а бурни вълни се разбиват със страшна сила в брега. Вълнението е поне 3 бала, но въпреки това много от летовниците влизат във водата. Ивицата е пълна с туристи, както обикновено. Сред плажуващите в този ден са 50-годишният Петър Тодоров и 48-годишният Христо Стефанов, заедно със семействата си. По пясъка тичат деца на различна възраст. По-малките си играят на брега и вълните едва докосват крачетата им. По-големите се забавляват във водата и мерят сили срещу мощните вълни. Хвърлят се върху тях и после чакат следващата. Никой не подозира, че тази невинна на пръв поглед игра ще се превърне в трагедия.


Докато борят поредната вълна, две от децата попадат в мъртвата хватка на сологана. Смъртоносно подводно течение ги засмуква като вакуум навътре и ги отнася за по-малко от минута. И двете деца започват да се давят. Опитват се да викат за помощ, но глас почти не се чува, защото вълните ги заливат една след друга. Десетки туристи виждат опасността. За всички е ясно, че хлапетата се давят и животът им виси на косъм, но плажът е неохраняем и на километри няма спасители. Днес никой не си спомня къде са били по това време родителите им и какво са правили. Не е ясно дали изобщо са разбрали, че наследниците им са в смъртоносна опасност. Но всички помнят Петър и Христо – двама силни и здрави мъже в разцвета на силите си.
Инстинкт
Щом виждат как вълните отнасят децата, двамата без да отронят и дума хукват едновременно да ги спасяват. Хвърлят се морето като по команда, без да мислят за опасността на която се излагат. Двамата са физически силни, но трудно преодоляват мощта на вълните. С огромни усилия успяват да стигнат до децата. Започват почти едновременно да ги влачат и тласкат към брега. На моменти самите те изчезват за секунди от хоризонта, после пак изплуват и продължават неравната битка със стихията. Със сетни сили успяват да изведат хлапетата близо до брега и буквално ги хвърлят в плитчините. Те самите обаче не успяват да се доберат обратно до брега. Явно, омаломощени от битката с вълните, силите ги напускат. Петър и Христо се борят още дълго във водата, но мъртвакът ги засмуква навътре и те не успяват повече да излязат.
Откъснати
Очевидци на трагедията викат на помощ спасители от съседния охраняем плаж „Бутамята” и линейка. Но достъпът до Липите е труден и докато екипите стигнат, вече е безвъзвратно късно. В този момент пропищява женски глас с вик за помощ. Майка крещи, че 11-годишното й дете е изчезнало. Настава нова истерия, а пристигналите вече спасители се втурват в морето да издирват трето хлапе. Когато вече всички са отчаяни и почти убедени, че то също е удавено, детето се появява живо и здраво. То също било в морето, но близо до брега. Станало неволен свидетел на жестоката драма и се скрило от уплаха в близката гориста местност. 

Оставиха син и дъщеря сираци

Загиналият Петър Тодоров остави 11-годишния си син сираче. Детето и съпругата му Ани са били на плажа и цялата трагедия се разиграла пред очите им. По онова време семейството живеело в Прага, съпрузите работели като оперни певци в Националната опера. Харесвали дивия плаж Липите и всяко лято прекарвали на това място морската си ваканция. 
Вторият загинал – Христо работел като техник на летище София. С него е била съпругата му и 24-годишната му дъщеря. Те също са станали очевидци на случилото се. Близките му тогава разказаха как малко по-рано той ги предупредил да не влизат в морето. „Може и да е суеверие, но днес е Илинден и в морето не се влиза. Аз ще остана на брега, не влизайте и вие”, заръчал Христо. Само броени минути по-късно, той скочил в морето да спасява децата, забравяйки за собственото си предупреждение. 

Трагедията се повтори

Трагедията се повтори като дежавю през лятото на миналата година. Седем години по-късно, на същото място се удавиха баща и син от Разград. В края на август отишли на плаж „Липите”, а децата влезли да се къпят. По някое време бащата решил да направи видео – спомен от плажа. Изкачил се на брега и застанал точно на мястото, на което е поставена паметната плоча с имената на загиналите Петър и Христо. От височината започнал да снима с телефона си как децата се къпят във водата. Точно в това време едното хлапе изскочило от водата и се разкрещяло за помощ, спомнят очевидци. Бащата хукнал бегом надолу и се хвърлил да спасява сина си. Достигнал го, но не успял да го измъкне. Морето погълнало и двамата за минути. Приятелят на мъжа, който бил с него опитал да помогне. Той влязъл, но усетил как подводните течения повличат и него, изплашил се и се върнал обратно.