През 1945 г. американските войски, които освобождават нацисткия концлагер Бухенвалд, откриват две пещери, пълни с артефакти. Съкровищата са заграбени от нацистите в окупираните европейски страни. От тогава слуховете, че има още много такива скривалища в околните планини, не спират. Сега специалистите искат окончателно да прекратят спекулациите на тази тема, пише германският вестник „Ди велт”.
Сондажи
Сондажите в кариерата на концентрационния лагер Бухенвалд имат за цел да предоставят нови доказателства за възможни тунели и кухини в скалите на планината Унтерсберг. Това съобщиха от телевизионния канал MDR, Държавната служба за опазване и археология на Тюрингия (TLDA) и Фондацията за паметници във Ваймар. „Целта е поне повърхностно да стигнем до дъното на слуховете за по-нататъшни подземни инсталации, които никога не са престанали след освобождаването на лагера от американските войски през април 1945 г.”, заяви директорът на MDR Борис Лохтхофен. „Това беше направено под най-строгия контрол от страна на кабинета ми”, увери и президентът на историческата служба за опазване Свен Остриц.
Факти
От управата на „Мемориал Бухенвалд” се надяват да получат нови факти в историята на концлагера, които да прекратят окончателно спекулациите относно неоткрити съкровища. Оттам се оплакаха, че от 90-те години набезите на иманяри създават проблеми на историците и консерваторите. „Така че би било по-добре да се работи със сериозни партньори в търсенето на доказателства за съществуването на още пещери в планината Унтерсберг,” казва историкът Филип Нойман-Тейн, който е заместник на мемориалния комплекс.


Все още обаче няма разрешение за използването на багери при евентуалните разкопки. Според въздушна снимка, направена през февруари 1945 г. в кариерата, има признаци, че освен двата известни тунела, е възможно да има други, свързани с тях. Битуват теории, че в тях са скрити шедьоври на изобразителното изкуство, археологически ценности от цял свят, както и тонове злато. Храна за тези хипотези дава и една примитивна скица, правена на ръка вероятно през 1946 г., в която са отбелязани шест други тунела или бункери.
Митове
Двата тунела, открити от американската армия в края на април 1945 г., са били складове със заграбени произведения на изкуството. Но отделно съществува версия, че тук са прехвърлени тонове злато и сребро от Освенцим - комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша. Твърди се още, че благородните метали след това са пренесени в посока САЩ и Англия през Франкфурт на Майн.
Според съществуващата информацията възможно е в някои от търсените пещери да се намират и архивите на Главното управление на СС. Историци твърдят, че в края на войната те са били преместени от Берлин и скрити в Бухенвалд.

Поне 100 българи минали през каторгата

Концлагерът Бухенвалд в планината край Ваймар за разлика от Освиенцим или Дахау не е от „лагерите на смъртта”, където се е практикувало масовото изтребление на евреи, славяни, цигани и други „непълноценни” хора. Лагерът е създаден през 1937 г. първоначално като място за политически противници на нацизма. По време на войната там са изпращани и заловените от Гестапо антифашисти от всички страни на Европа, включително и не по-малко от 100 българи. През 1944 г. в него намира смъртта си лидерът на германските комунисти Ернст Телман. До освобождението му на 11 април 1945 г. през него са минали общо близо 280 000 души, които са подложени на каторжен труд в германската отбранителна промишленост. Въпреки че от тях загиват (главно от болести и недохранване) „само” 56 000, Бухенвалд се превръща в символ на нацисткото мракобесие и на съпротивата против него. Денят 11 април, когато лагерът е освободен през 1945 г., се чества като Международен ден на пострадалите от фашизма и войната.