У лица „Палестина”, село Йерусалимово, община Любимец, област Хасково. Това е адресът на кметството в едно малко селце с велико име в югоизточния край на България.

Божидар Събев


Има само 4 населени места в света, които носят името на свещения град за християни, евреи и мюсюлмани Йерусалим. Два са в САЩ (в щатите Пенсилвания и Охайо) и носят името Ню Джерусалем. Има и руски град Нов Йерусалим в Подмосковието. Четвъртото селище е в България, а потомците на множеството поклонници до Божи гроб през 19-и век и до днес са ревностни пазители на вярата и българските традиции. Селцето се намира недалеч от мястото, където се събират границите на България, Турция и Гърция.
История
„Своето начало, на това място, селището с името Хаджикьой води от края на ХVII век. Името Хаджикьой се среща в официалните документи на Източна Румелия през 1880 г. и се запазва до 21 декември 1906 г., когато с Указ 462, обнародван в „Държавен вестник” от същата дата, става смяната на турските с български наименования на населени места и местности в България. По предложение на тогавашния кмет Добри Делев селото приема името Йерусалимово”, разказва в свое проучване проф. д-р Цонка Каснакова. Тя е преподавател в Тракийския университет, корените са й от Йерусалимово, а в наследствената й земя се издигат петметров кръст и параклис, построени от местните хора.
Най-старите следи от живот в землището на Йерусалимово датират от IV в. пр. Христа, като първото селище се е намирало на местността Орта борун. Там местното население се е задържало до XVI в. сл. Христа, след което се преселва в друга близка местност – Юртя. В началото на XVIII в. отново се мести, но този път се разделя в две посоки. Една част от хората се заселват в землището на днешното село, а друга се преселва на десния бряг на река Марица и създава днешния град Любимец.


Храм
Към средата на ХIХ в. в Йерусалимово имало 100 къщи. Цялото население е било само българи християни и нито един друговерец. Поради тежките забрани и преследвания на официалната османска власт вероятно богослуженията са се извършвали тайно във временни постройки. Вярата обаче дава криле на смелите и се ражда идея за построяване на първия православен храм в района. С общ труд и доброволни средства е построена и осветена през 1837 г. толкова жадуваната стабилна църква от камък и вар.
Осветена е на празника Пасха с името на „Свети великомъченик Димитрий” от одринския гръцки митрополит, чието име не е запазено. В църквата имало и една стая за килийно училище. Изключително благозвучна е камбаната на църквата, излята в Пловдив, дарение от известните и заможни по онова време братя Велиганови. Храмът е ремонтиран многократно и винаги поддържан в добър вид. Не е прекъсвал своята дейност вече 179 години.
В мрачните години за българите и православната вяра много от хората от селото пътували до Йерусалим. Документирани са две поклонения до Божи гроб. Първото е през 1858 г. на хаджи Желю Тенев, който тогава е бил на седем години и вероятно е пътувал с група възрастни. Второто, за което се знае със сигурност, е през 1908 г. на хаджи Митю Колев. Самото турско наименование на селото Хаджикьой, означава село, имение на Хаджии.
През годините средства са събирани за ремонт на покрива, за облагородяване на двора и за изографисването на църквата, част от които дело на харманлийския художник Димитър Янев.
Светини
В Йерусалимово се намират други свети мести. От южния край на селото до стар кладенец се намира „Светото” – място, на което са се провеждали част от религиозните празници. Точно над него се намира и друга местна светиня т.нар. Голям камък. Макар не всички религиозни места да са се запазили, местното населени продължава да гради храмове и да подхранва своята вяра. През 2000 година, в чест на раждането на Исус Христос, е издигнат 5-метров християнски кръст. Изграден с доброволния труд на местните хора и с даренията от палестинското посолство кръстът се намира на един от хълмовете, до главния вход на селото, с прекрасна гледка към живописни околности. Заради дългогодишното приятелство и добри контакти с дипломатите от посолството централната улица на Йерусалимово носи името „Палестина”. Което е още един щрих в безспорната му уникалност.
Духът на селото намира израз и в построяването на нов храм – параклис, на хълма до високия кръст с прилягащото му име „Вход Господен в Йерусалим”. Той отворя врати в деня на „Успение на Света Богородица” на 15 август 2015 г. Проф. Каснакова и местните жители вярват, че освен да закриля Йерусалимово, параклисът е и призив към българите, пръснати по различните краища на света. Да опазят вярата си и да рано или късно да се завърнат в родината.