„Често, за да постигнем онова, което най-горещо желаем, трябва да пожертваме нещо, което обичаме най-много”.

Божидар Събев


Толкова често използваме този израз, че вече дори не се замисляме за това какъв драматизъм се крие зад тези думи. Още по-малко си представяме, че безценният човешки живот може да бъде пожертван, за да пребъде през годините и вековете нещо материално. Независимо колко полезно или величествено ще е то.
Вграждане
Българският фолклор изобилства от истории за моми, чиито сенки майсторите вграждали в строителството на мостове и сгради, за да умилостивят Бог и той да пази градежа от разруха. Една от най- известните легенди, преразказана от П.Р.Славейков в „ Изворът на Белоногата”, разказва за чешма до Харманли, където е зазидана сянката на хубавицата Гергана. Според поверието момите, чиито сенки били вградени в основите на строежа, били застигани от скорошна смърт. Почти същата съдба има и едно друго момиче. Нейният образ майсторите използват, за да увековечат в паметник геройството на българските войници в село Горски извор.
Паметник
„Майка България” е паметникът, който и до днес се извисява в центъра на село Горски извор, община Димитровград. Монументът е висок приблизително 11 метра. Има пилон с неправилна пирамида и скулптурна фигура на майка с дете, поставена на върха. В основата му има чешма, чийто чучур вече е пресъхнал, разказва сайтът haskovo.live. В архивите на Историческия музей в Димитровград информацията за паметника е оскъдна. Но легендите за строителството му и до днес витаят в Горски извор.  Знае се, че паметникът е бил основно реставриран през 2004 година и тогава на фасадата му са изписани имената на всички 114 жертви, които селото дава по време на войните. Но за майстора и историята на построяването му в архивите няма нищо. И колкото по-малко са фактите, толкова повече процъфтяват легендите.


Легенди
Преди 90 години жителите на селото, известно със своите 40 чешми, наемат италиански архитект, който да проектира и построи паметник. С него жителите на селото искат да увековечат героизма на предците си, загинали във войните. И до днес в Горски извор се разказва, че чужденецът направил копие на същия паметник и в Италия. Но в кой град на Апенините е паметникът, който е близнак на този в Горски извор, никой не знае. Макар и да не знаят къде точно е, местните се гордеят, че някъде в Европа може би има копие на тяхната „Майка България”.
Любов
За кмета на селото Пеньо Недялков Пенев обаче паметникът е лична съдба. Легендата разказва, че прабаба му е била моделът, който италианският архитект използва , за да пресъздаде образа на българската майка на върха на паметника. През 30-те години на миналия век чуждоземецът бил запленен от една българка, която, пременена в народна носия, отивала на черква. Тя била около 40-годишна, майка на няколко синове, чиста, спретната и достолепна. Италианският архитект видял в нея събирателния образ на българската майка и помолил да я увековечи в паметник - споделя правнукът й Пеньо Пенев. Скоро след построяване на паметника обаче прабаба му починала, а хората обвързали смъртта й с вграждането на лика й в паметника.
Жертвоприношение
„Вграждането на сянката е символично жертвоприношение. То не убива обречения веднага, но почти винаги обреченият за жертва пред висшите сили загива от естествена смърт до няколко години”, разказват етнолози. Вместо да се примами нарочената жена за вграждане и да се зазида жива в ниша от строежа, както се е правело до преди няколко века, се извършвал специален ритуал. Вместо живата жена или девойка се измервал до милиметър нейният ръст. Отсичало се специално жертвено дърво и стеблото му се изрязвало с дължина точно колкото е висока обречената. Легендата разказва, че черната участ, сполетяла кметската прабаба, се отплатила и се превърнала в добра поличба за рода . След нейната смърт семейството не дало нито една жертва на фронта, въпреки че шестима от мъжете участвали в последвали сражения.
Закрила
Вече 90 години след построяването си мемориалът все така гордо се извисява на площада и се е превърнал в символ на едно от най-големите и многолюдни села в Хасковска област. Местните хора са убедени, че той има магическа сила и продължава да закриля българските воини и досега. Рейнджърите от близкото хасковското поделение са едни от рекордьорите и истински ветерани в задгранични мисии в Босна и Афганистан. Десетки пъти хасковските военни са изпращани и посрещани като герои, без да дадат нито една жертва в нелеките и опасни пътеки на миротворци далеч от родината.

Правнукът с принос за реставрацията

Пенев дори не помни името на прабаба си. Но като правнук също дал своя дан за паметника. Когато преди време го избират и за кмет на Горски извор, той станал един от основните инициатори за реставрация на монумента „Майка България”. От община Димитровград отпуснали 6000 лева и така през 2004 година паметникът бил ремонтиран. Статуята на майката с бебе на ръце също била реновирана, тъй като с времето части от ръцете й се отчупили. 
Вода отново потекла от чешмата, изградена в основата на постамента. Но за да не се разхищава и злоупотребява, сложили и бутон, с който да се пуска и спира. Днес бутонът не работи и затова чешмата е пресъхнала, въпреки че до нея достига вода.