0

И зложба живопис „10+1“ на именития български художник и визуален артист Недко Солаков се открива от 18.00 до 20.00 ч. в четвъртък, 3 февруари, в галерия Credo Bonum на ул. „Славянска“ 2, където може да се види до 5 март.

Изложба живопис „10+1“ на именития български художник и визуален артист Недко Солаков се открива от 18.00 до 20.00 ч. в четвъртък, 3 февруари, в галерия Credo Bonum на ул. „Славянска“ 2, където може да се види до 5 март.

Недко Солаков рисува серия от 10 картини в един и същ формат през лятото и есента на 2021 г. За тях той избира класическия (стандартизиран през XIX в. във Франция за фигурална живопис) размер от 130х162 см. Едва завършил серията, си дава сметка, че изборът на точно този размер в неговото творчество съвсем не е случаен. Солаков работи с т.нар. „френски формати“ още като студент през 70-те години на ХХ в. Днес най-новата серия от 10 живописни платна, подредени в последователността на тяхното създаване, са представени в залата на галерия Credo Bonum, съпътствани от една „+“ картина. Това е мистичен пейзаж, създаден през 1987 г. – първият от близо 50 картини в този формат, нарисувани от автора от тогава до сега.
Недко Солаков е брилянтен разказвач на истории. В тези картини той едновременно рисува и разказва с текстове директно върху платната в характерния за него маниер. Сред интензивните живописни петна, потапящи платното ту в горещия гейзер на лятната жега, ту в абстрактна черна бездна или в разтворило се синьо небе, живеят със своите тревоги и радости малки човечета. Тук са разказани историите за „освидетелствания малоумник“, за „мъжа, който иска да промени коренно живота си, като се върне в утробата на майка си“, за „лъжата, помолена точно този ден да не лъже“, за „грешниците, чувстващи се добре в ада“ и много други. На една от картините художникът изобразява себе си, а текстът под него гласи: „Адаптиране към околния свят, първо към неговата нежива част“.


От началото на 90-те Недко Солаков (набор 1957) участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-о, 49-о, 50-о и 52-ро Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-о Биенале в Истанбул; Сау Паулу’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-ро и 4-то Биенале в Гуангджу и на още множество престижни форуми. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado, Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска художествена галерия, София, Galleria Borghese, Рим, Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; и др. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA – Ню Йорк, Tate Modern – Лондон, и Centre Pompidou – Париж.