0

Т ик, тик... - това чува знаменитият композитор Джонатан Ларсън дни преди 30-ия си рожден ден. Плашещото отброяване на часовника и календара става неизменна част от полубиографичния мюзикъл на артиста, прочул се с едно от най-хитовите заглавия на Бродуей - „Наемът“ (Rent). В навечерието на 30-ата му годишнина и официалния край на младостта му обаче мечтаният успех изглежда безнадеждно далеч.

Тик, тик... - това чува знаменитият композитор Джонатан Ларсън дни преди 30-ия си рожден ден. Плашещото отброяване на часовника и календара става неизменна част от полубиографичния мюзикъл на артиста, прочул се с едно от най-хитовите заглавия на Бродуей - „Наемът“ (Rent). В навечерието на 30-ата му годишнина и официалния край на младостта му обаче мечтаният успех изглежда безнадеждно далеч.

„Тик, тик... бум“ е представление, което самият той изнася под формата на монолог преди създаването на „Наемът“. Той служи като вдъхновение и на едноименния филм, с който Лин-Мануел Миранда и Андрю Гарфийлд се отправят към наградния сезон. И както самите автори на заглавието предупреждават – всичко в този филм съвпада с реалността..., с изключение на нещата, които самият Джонатан е измислил.

За първи път с Ларсън зрителите „се срещат“, докато той е на сцената – започвайки напрегнатото отброяване. Монологът му продължава по време на целия филм, а чрез ретроспективни кадри публиката опознава все повече и повече един от най-големите автори на Бродуей.

Самият Лин-Мануел Миранда, за когото това е режисьорски дебют, не само работи в сферата, той живее благодарение на магията на мюзикъла. Създателят на бродуейските продукции „Хамилтън“ и In The Heights посвещава първия си авторски филм на един от своите идоли – Джонатан Ларсън. А крайният резултат представлява красиво обяснение в любов към всички мюзикъли и Бродуей.

Миранда, когото зрителите иначе познават и от сериали като „Доктор Хаус“ и „Тъмните му материи“, не се притеснява да играе с формата на картината, с цветовете... Това, към което

проявява почти педантичен перфекционизъм, е приликата на Ларсън и всичко, което го заобикаля с реалността. За това му помага и сестрата на композитора – Джули, която също се включва в създаването на филма чрез кадри на вече покойния си брат. Именно благодарение на нея Миранда и екипът му получават видеозапис, представящ в детайли апартамента на Ларсън. „Снимал е всичко, което притежава, в случай за да може – в случай че се случи сериозен пожар – да има запис на всичко, което е загубил“, коментира Алекс Диджерландо, чиято задача във филма е свързана именно с изграждането на сета.

Огромна заслуга за положителната енергия на „Тик, тик... бум“ дори когато се занимава с теми като ХИВ има Андрю Гарфийлд. Актьорът, когото феновете последно видяха в „Спайдърмен: Няма път към дома“, се слива с персонажа си, а артистичната лудост на композитора, създаващ песен дори по време на раздяла, вече му заслужи награда „Златен глобус“.

Въпреки че отличията на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд губят своята тежест в цялостния награден сезон, това бе първата стъпка в признаването на гения зад това превъплъщение. Гилдията на актьорите също номинираха Гарфийлд за „Тик, тик... бум“. Така шансовете на актьора и за „Оскар“ също ще се увеличават многократно въпреки традиционния скептицизъм на Американската филмова академия към мюзикълите. И в крайна сметка към настоящия момент Андрю Гарфийлд е на почетното трето място в прогнозите на букмейкърите за златната статуетка, изпреварен единствено от Уил Смит и Бенедикт Къмбърбач.