Н а днешния ден, 13 май 1981 г., преди точно 44 години на площад „Св. Петър“ в сърцето на Рим, Ватикана, е извършен атентатът срещу тогавашния глава на Римокатолическата църква папа Йоан-Павел II.

Това е и датата, от която започва историята на една човешка трагедия, тази на българския гражданин Сергей Антонов. Трагедия, която продължава в продължение на повече от четвърт век, чак до смъртта му през 2007 г.

Папа Йоан-Павел II е прострелян и тежко ранен, докато излиза на площада. Животът му дълго време е в опасност.

Минути след стрелбата атентаторът е задържан.

Секунди след изстрела на площада папа Войтила лежи ранен в папамобила

 Секунди след изстрела на площада папа Войтила лежи ранен в папамобила
Архив

Оказва се, че това е турският гражданин Мехмед Али Агджа, член на радикалната групировка „Сивите вълци“.

В първите дни след задържането си стрелецът съчинява какви ли не небивалици. Докато в един момент вкарва в употреба „българската следа“.

Агджа

Според турчина в основата на атентата стояли руските служби КГБ и българските им колеги, които го били вербували да убие папата поляк, борещ се за размразяване и затопляне на отношенията между двата военнополитически блока в годините на Студената война.

Той натопява трима българи, за които твърди, че са били замесени в организирането на атентата и че се е срещал лично с тях. Това са служителите на българското посолство в Италия Тодор Айвазов и подполк. Желю Василев, и ръководителят на бюрото на БГА “Балкан“ в Рим Сергей Антонов. Като според Агджа именно Антонов е главното действащо лице в организирането на атентата.

Тъй като по това време двамата служители на посолството са в България, те успяват да се измъкнат от лапите на италианските карабинери. Сергей Антонов обаче е арестуван и през следващите четири години над него се стоварва целият страховит ужас на италианското следствие и правораздаване. В раздухване на „българската следа“ активно се включват и западните медии. Особено активни сред журналистите са Пол Хенци и Клеър Стърлинг, които непрекъснато подгряват и държат гореща “българската следа“ с публикациите си.

Сергей Антонов със семейството си след завръщането си в България

 Сергей Антонов със семейството си след завръщането си в България
Архив

Благодарение на тях сред западното общество се настанява трайно мнението, че папата е станал мишена на страховитите комунисти и техните спецслужби. За свалянето на това международно напрежение не помага и признанието на лидера на организацията „Сивите вълци“, чийто член е атентаторът Агджа.

Лидерът им Абдула Чатлъ през 1985 г. обявява официално, че западногерманските служби са му предложили 3 млн. марки, за да обвини българското и съветското разузнаване в извършване на атентата срещу Йоан-Павел II.

В продължение на 4 години Сергей Антонов прекарва в италианския затвор “Ребибия“ при засилени мерки за сигурност, както подобава за един истински закоравял престъпник и терорист. Какво се е случвало с българина през тези 4 години, си знае само той.

Докато е в затвора, а и след това до смъртта си Антонов не говори за престоя си зад решетките. Но според медицинските специалисти е безспорен факт, че там той вероятно е многократно обработван с психотропни вещества, които съсипват тотално психиката му.

Въпреки това 4 години Сергей не е пречупен и показва истински стоицизъм, като отказва да се признае за виновен в съшитата с бели конци антибългарска конспирация.

Съмнения

Днес от дистанцията на времето не можем да бъдем толкова категорични дали действително зад атентата не са стояли и не са били замесени българските и руските спецслужби.

С действията си папата поляк определено е бил много неудобен за управляващите соцлагера. И ликвидирането му може би наистина да е било замислено в Москва. А българите да са били използвани като посредници.

Категорично обаче може да се твърди, че последният човек, който би могъл да бъде обвинен, че е участник в един подобен терористичен заговор, е човек като Сергей Антонов. Според негови познати той не знаел добре английски, бил доста затворен тип и изобщо не се връзвал в отредената му роля на организатор на атентат от подобен мащаб.

Самият атентатор Али Агджа, когато разказва надълго и нашироко за срещите си със Сергей Антонов, допуска ужасно много грешки и неточности. Но разследващите и най-вече съдия-следователят Иларио Мартела не обръщат никакво внимание на това.

Сивият вълк Агджа в съдебната зала

 Сивият вълк Агджа в съдебната зала
Архив

Което показва, че на тях също е било внушено кой е „правилният” виновник и организатор на атентата.

Това, което те не са взели под внимание обаче, е отказът на Антонов да играе по свирката им и да се признае за виновен.

Така след 4 години италианското правосъдие е принудено да освободи Сергей. Но не като невинен, а поради липса на доказателства за неговата вина.

По същата причина около половин век по-рано от немския затвор Моабит са освободени българите Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, обвинени в организиране на подпалването на германския парламент Райхстага. Разбира се, не може изобщо да се прави сравнение между професионалния анархист и терорист Димитров и абсолютно невинния Антонов.

Последствия

Впрочем и самата жертва на атентата в Рим, папа Йоан-Павел II споделя, че не вярва в „българската следа“. Това той заяви официално и при посещението си в България през 2002 г. Това обаче едва ли топли особено Сергей Антонов, който скоро след връщането си в България е пенсиониран по болест.

През 2002 г. Народното събрание му отпуска и пенсия за особени заслуги в размер на 160 лв. Последните години от живота си Антонов прекарва в изолация. На 1 август 2007 г. той е открит мъртъв в апартамента си в София, като е констатирано, че смъртта му е настъпила няколко дни по-рано.

Що се отнася до самия атентатор Мехмед Али Агджа той е осъден на доживотен затвор. По молба на самия папа обаче е помилван и присъдата му е намалена. След излежаване на 19 години в Италия той е екстрадиран в Турция, където е върнат зад решетките и излежава още 5 години за убийството на турски журналист.

Жертва и убиец в дружески разговор в килията

 Жертва и убиец в дружески разговор в килията
Архив

Версии

На 12 януари 2006 г. Агджа е освободен. След масови протести обаче той отново е арестуван и прекарва още 4 години в килия, преди да бъде окончателно пуснат на свобода през 2010 г. И зад решетките, и след това стрелецът неведнъж променя версиите си, като ту обявява „българската следа“ за измислица, ту твърди, че тя е реална.

За причините за атентата и за това кой реално стои зад него има десетки версии. Сред тях и тази, че той е организиран от италианската мафия по поръчение на лица от върховете на самата Римокатолическа църква.

Причината била заканата на Йоан-Павел II да извърши проверка на финансите на Ватикана. А както е добре известно, финансите на църквата са една от най-строго пазените тайни в света. В подкрепа на тази версия е фактът, че докато е в затвора, Агджа се ползва със защитата на един от „кръстниците“ на мафията, който по това време също излежава присъда там.