П ериодично в българския печат се появяват писания, които ни уверяват, че големият английски писател Чарлз Дикенс е пребивавал в България. Преди време един от авторите с тържествена категоричност обяви, че Дикенс е живял цели две години в Бургас, обикалял из Странджа, обожавал шкембе чорба, странджански дядо, катък и домашна ракия със свежа салата. Твърди още, че никой друг не е писал за това, само Стоян Райчевски го е отбелязал в книгата си „Старият Бургас“, 2011 г.
Стигна се дотам, че през 2013 г. партийна структура в Бургас предложи на местните общинари Дикенс да бъде провъзгласен за почетен гражданин, защото като военен кореспондент е пребивавал в града и му посветил пътепис. Писания по тази тема са излизали в царска, социалистическа и днешна България. В едно от тях се твърди, че Дикенс ни е уредил с железницата Русчук – Варна.
Фикция
Лъжливата легенда, че Дикенс е пребивавал в България, започва от Варна през далечната 1925 г. Тогава Жеко Иванов Жеков, кмет на Варна (27 септември 1896 – 12 април 1899 г.), учил в Роберт колеж в Цариград и право в Одеса, открива сред публикациите на Дикенс статия за Варна. Превежда я и я публикува в силно съкратен вид на 24 май 1925 г. във варненския вестник „Вестник на вестниците“. Въпросната статия е отпечатана на 17 декември 1853 г. в редактираното от писателя седмично списание „Домашни слова“ („Хаусхолд Уърдз“). Увереността на Жеков, че Дикенс е автор на статията, идва от факта, че по време на Кримската война (1853-1856 г.), започната от Русия като руско-турска война за контрол над проливите – Босфор и Дарданелите, градът е избран за сборен пункт и главна база на съюзническите войски от Англия, Франция и Пиемонт-Сардиния преди отплаването им към Евпатория (Крим).
Жеко Иванов Жеков
До септември 1854 г. във Варна пристигат над 56 000 войници и офицери, 89 военни и 267 търговски кораба. Броят на съюзническите войски надминава четирикратно броя на населението. Френските моряци донасят от Алжир и Прованс неизбежния спътник на войната – холерата. Варна преживява холерен апокалипсис. Всеки ден слънцето залязва над стотици пресни гробове. Идва и ново зло. На 10 август 1854 г. (четвъртък) Варна е обхваната от огнен ад. Страшният пожар унищожава всички сгради от пристанището до Балък пазар – над 500 къщи и много магазини и складове. По чудо не засяга барутните погреби на съюзните армии. Смята се, че градът е подпален от гърци, подкупени от руснаците. Трагедията е съпътствана от грабежи и мародерство.
Наред с военните във Варна пристигат и стотици чуждестранни журналисти, художници, знатни европейски аристократи, сред които и жени. Една от тях, Хенри Дебърли, води дневник, в който описва ден по ден военните действия – от началото до падането на Севастопол (27 август 1855 г.) след обсада, продължила 349 дни (от 13 септември 1854 до 20 август 1855 г.).
Истината
През 1984 г. проф. Велко Тонев установи, че в редактирането от Дикенс списание през периода 1853-1855 г. са поместени серия материали за България. По категоричен начин е уточнено, че през годините, когато издава седмичника (1850-1859 г.), той живее в Англия, а по време на Кримската война пребивава в Швейцария, Италия, Франция и никога не е посещавал Балканите и специално България. Английски специалисти правят специално проучване върху историята на „Домашни слова“. Те установяват, че статиите за България са писани от сътрудници на списанието. Бейл Сейнт Джон е автор на „Турците в България“, „Протежета на царя“, „Варна“ и „Една черноморска граница“. Статията за Варна е в съавторство с Уилям Хенри Уилис. Пътеписите: „От Константинопол до Варна“, „От Варна до Балаклава“, „От Варна до Русчук“, „Една българска станция“, „Русчук“ и „През Дунава“, подписани с псевдонима „Странстващия англичанин“, са дело на Гренвил Мъри.
Ценност
От статиите получаваме ценна информация от първа ръка. Според тях Русчук е един от най-големите български градове с население около 30 000 души, но широката му главна улица прилича на дълбоко опасно езеро кал. Останалите улици са тесни, мръсни и мрачни. Къщите са без прозорци. От Дунава се лови много разнообразна и вкусна риба. В блатата и тресавищата се срещат в изобилие пиявици. Те са много търсени и с тях се върти добра търговия, но въпреки че на всеки е позволено да ги хваща и използва, те могат да се продават само от един човек, който е закупил монопола. Всяка година се изнасят около 4 тона пиявици за чужбина. Представени са и статистически данни за замръзванията на р. Дунав от 1836 до 1850 г. Разград е населен с около 15 000 мохамедани и няколко български семейства, а Шумен има повече от 20 000 жители и 50 джамии. За Бургас се споменава, че е най-важното пристанище на Румелия, разположено в средата на дълбок залив. Тук могат да хвърлят котва големи кораби. От 1848 г. той е спирка за австрийските кораби, които пристигат от Цариград за 10 часа. Цялата експортна търговия на Североизточна Румелия се извършва от Бургас. Каварна е населена с 500 християни, Несебър е селце с 3000 жители, две трети от които са християни. За Созопол се подчертава, че притежава най-добрия рейд в цялото Черно море.
Оригинал на пети том на Домашни слова
Най-подробен е пътеписът за Варна. Жителите му наброяват 16 600 души, от които 8200 са мюсюлмани. Има повече от 3000 къщи, повече от които са нови или в процес на строеж. Градът се радва на материално благоденствие, благодарение на търговията със зърнени култури. От 1838 г. е отменен държавният монопол на търговията със зърнени култури и от това се възползват много предприемчиви българи. Мнозина от тях започват да изнасят жито в чуждите страни. Англичаните с изненада били научили, че кифлите, с които закусват, са направени от жито, внесено от Варна. Но търговията със зърно е свързана с измами и нечестни манипулации.
Шиник
Търговците използват неточна дървена мярка, наречена шиник (дървен цилиндричен съд), въпреки че първо е даден за проверка и щемпел от властите. Също така често заплащат продукцията със стари турски жълтици, излезли от обращение или са напълно изтрити и номиналната им стойност е ниска. И тук, както в другите градове, улиците са тесни, криви, неправилни и нямат паваж. При дъждовно и зимно време човек не може да ги прекоси, без да затъне в кал. Но много от къщите имат градинки, засадени с рози, жасмин, люляк, върба и липа.
Прави впечатление, че повечето от жените са облечени с тоалети по последна мода, доставени от Цариград. През 1851 г. тук са отворили ателиета четирима европейски шивачи. Специално е отбелязано, че от края на април до септември Варна представлява извънредно приятно място за почивка. Много от жителите на Цариград се възползват от това, тъй като пътят по море се изминава за 14 часа. Животът в града е пъстър и весел. Варненци са големи пиячи, но не са напреднали в изкуството да произвеждат добро вино. За пристанището на Варна се казва, че би могло да съперничи на Одеса, ако се положат усилия. Подхвърля се идеята да се изкопае канал, който да свърже морето с езеро Девня, и да се прокара железен път между морската столица на България (Варна) и речната (Русчук).
Боян Драганов
