С едем са лекарствата, които се използват най-често в битката с коронавируса. От тях само три са препоръчани от Световната здравна организация. Това обясни експертът по инфекциозни болести проф. д-р Камен Плочев.
„Сред утвърдените медикаменти за лечение на COVID-19, които преминаха клинични изпитвания за оценка на тяхната безопасност и ефикасност са Ремдесивир и Фавипиравир. И двата медикамента се препоръчват от СЗО. За сметка на това, организацията не препоръчва употребата на хлорохин и хидроксихлорохин, които у нас са разрешени за лечение на малария и на някои автоимунни заболявания. Друго лекарство, разрешено като анти-ХИВ терапия, което се използва и срещу коронавируса е Лопинавир или Ритонавир. То обаче също не се препоръчва от Световната здравна организация. Това важи и за употребата на системни интерферони и по-специално за интерферон бета. Най-новото в арсенала срещу Ковид-19 са моноклоналните антитела. Те проявяват активност срещу компоненти на имунната система и се препоръчват за употреба от СЗО“, разказва проф. д-р Камен Плочев.
СЗО все-още не е излязла със становище за патентования назален спрей с демонстрирана антивирусна активност и клинична ефективност като спрей за нос при лечение на Ковид-19. Проучване в Американския център за научни изследвания в университета в Тенеси установи, че „in vitro“ препаратът инхибира инфекцията от SARS-CoV-2. „Експериментират се и съвсем нови подходи, включващи най-новите разработки в областта на нанотехнологиите, генното инженерство и фармакологията“, казва инфекционистът. Една от тях се основава на нова технология, разработена от учени от университета в Цюрих за лечение на рак. „Те са модифицирали обикновен респираторен вирус, наречен аденовирус, да действа като троянски кон, доставящ гени за лечение директно в туморните клетки. Веднъж попаднали там, доставените гени служат като план за производството на терапевтични антитела, цитокини и други сигнални вещества. Лекарството, което се произвежда от самите ракови клетки, действа за премахване на тумори отвътре навън. Изследователите наричат технологията си „SHREAD“. Тъй като здравите тъкани не влизат в контакт със значителни нива на терапевтичния агент, методът е приложим и за доставяне на широк спектър от така наречените биологични препарати – мощни лекарства на протеинова основа, които иначе биха били твърде токсични. В момента учените разработват проект по метода SHREAD, насочен като терапия за COVID-19“, обяснява проф. Плочев. По думите му, прилагането на терапията „SHREAD“ чрез инхалационен аерозол, може да позволи целенасочено производство на специални COVID-антитела в белодробните клетки, където те са най-необходими.
„Друга потенциална терапевтична стратегия за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция е пасивен трансфер на неутрализиращи антитела с помощта на плазма от възстановени пациенти с COVID-19. Има доказателства, че над 99% от пациентите с лабораторно потвърдена инфекция на SARS-Cov-2 развиват откриваем отговор на антитела и 88% от тях имат вирус-неутрализиращи антитела. Безопасността и поносимостта на приложението на СCP /преливане на плазма от преболедували/ е оценена в наблюдателно проучване върху повече от 5000 пациенти и показва честота на сериозни нежелани събития през първите 4 часа на инфузията под 1% . Употребата на СCP е одобрена от Американската агенция по лекарствата за лечение на COVID-19“, обяснява още проф. Плочев.
Наред с тези лекарства, пациентите се третират и с други медикаменти, като се назначават противовъзпалителна и антикоагулантна терапия, а в някои случаи се провежда и кислородотерапия. Антибиотиците не са задължителни при лечението на COVID-19, категоричен е проф. Камен Плочев. „Обобщавайки проучванията, се стига до извода, че антибиотичната терапия се предписва в повечето случаи (61,8%), обаче разпространението на бактериалните коинфекции при COVID-19 е ниско. Неотдавнашен систематичен преглед показва, че честотата на бактериалните коинфекции, съобщени при пациенти с COVID-19, изглежда е 7%, увеличавайки се до 14% в проучвания, които включват само пациенти в интензивни отделения“, казва инфекционистът. Той е категоричен, че антибиотик не се прилага непременно след положителния тест за коронавирус, а се назначава само при конкретни показания. „Впечатление прави, д-р Какарашев, че повечето лекари се презастраховат като включват антибиотици „профилактично“ при COVID-болни, дори при пациенти, които нямат симптоми, уж да не направят пневмония. Важно е да се подчертае, че без строга обосновка, безразборната употреба на антибиотици при пациенти с коронавирус увеличава риска от странични ефекти. Наличните доказателства до момента не подкрепят системното предписване на широкоспектърни емпирични антимикробни средства“, казва проф. д-р Камен Плочев.
Коронавирусната пневмония е по-тежка от грипната
Ключова разлика между COVID-пневмонията и пневмонията при грип е по-тежкото протичане на коронавирусната пневмония дори при хора от втора, трета и четвърта декада на живота им, които са без съпътстващи заболявания, обяснява проф. д-р Камен Плочев. По думите му, пациентите с COVID-пневмония по-често стигат до механична вентилация. В същото време, дихателната недостатъчност може да засегне драстично сърдечно-съдовата система и да доведе до развитието на миокардит, инфаркт, проводни нарушения, перикардит, ендокардит и други. Също така, COVID-19 засяга ендокринната, отделителната, имунната, стомашно-чревната, панкреатично-чернодробната и централната нервна системи - заявява проф. Плочев.
Д-р Румен Какарашев
