З дравейте mates!

Ходих на море last week. При това на българското черноморие. И на всичкото отгоре си прекарах страхотно. Бързам да уточня, че това не се дължи на факта, че съм „тъп англичанин, който си пада по студ и дъждове“, а because всички останали англичани, руснаци и българи се оказаха too clever by half и са опразнили вашите иначе gorgeous плажове.

Здравейте mates!

Ходих на море last week. При това на българското черноморие. И на всичкото отгоре си прекарах страхотно. Бързам да уточня, че това не се дължи на факта, че съм „тъп англичанин, който си пада по студ и дъждове“, а because всички останали англичани, руснаци и българи се оказаха too clever by half и са опразнили вашите иначе gorgeous плажове.

Неведнъж съм казвал, че обожавам новата си родина България. Преместих се тук заради прекрасната ви природа, климат и забележителната история. Не само това, ами успях да строя немислимото – убедих българската си съпруга Добромира да даде още един шанс на родината си и да се завърне тук, за да създадем семейство. Едно нещо не харесвам категорично в България (освен pathetic мода да мятате стотинки във всички чешми и фонтани, които ви попаднат по пътя) и това са черноморските ви курорти. Няма смисъл да обяснявам защо, вие си знаете. И фактът, че през последните години повечето българи прекарват летния си отпуск по гръцките плажове е достатъчно доказателство. Well, пандемията доста промени тази тенденция, но нека не си правим илюзии, че когато гадният вирус най-сетне изчезне, опашките по границата с Гърция няма да се завърнат.

That’s why решихме в края на това лято (а той дойде доста категорично) да си направим един trip до Черно море, когато курортите ще са поизпразнени. Студеното време никак не ни плаши, ние ходенето на плаж и без това сме го отложили за няколко години. Аз самият не съм изкусен плувец by default, а откакто дъщеричката ни Ева проходи, за майка й е невъзможно да се отдалечи повече от 1 метър от нея, без малката да изпадне в истерия и да се залепи за крака й. Така че и за Додо къпането в морето е мираж. What are You talking about, дори къпането в банята е приключение за нея, както и за моите тъпанчета by the way.

Така нашето весело българо-британско семейство се отправи към любимия морски град на Додо – Созопол, за един дълъг weekend в очакване на обещаното от дългокраките каки от прогнозата за времето, циганско лято.

I must admit, че когато седнах да ви разказвам тази история се замислих, че actually последният път, когато ходихме в Созопол пак беше извън сезона и пак беше относително приятно. Само, че тогава беше в края на пролетта, когато още не става за плаж, но с всеки ден става все по-топло и съответно броят на туристите и цените в заведенията растат ежеминутно.

А сега mate, е краят на туристическия сезон. Хотелите са затворени. Къщите за гости се подготвят за зимата и вместо паркирани една върху друга коли по тротоарите има камари с дърва за огрев. От дворовете мирише на печени чушки. От ресторантите не мирише на развалена храна, те като цяло повечето са вече затворени. Търговците са си напечелили каквото са могли през активния сезон и вече не са досадни и агресивни, а спокойни и дори услужливи. Шезлонгите, чадърите, бананите, будките и всичките всевъзможни боклуци по плажовете са събрани и когато се разхождаш по пясъка си учуден колко всъщност са големи созополските плажове.

Въобще, много е chill през септември в Созопол. Доста пъти съм идвал тук, но за първи път сега успях да се разходя на спокойствие в Стария град без да ме настъпят, някое дете да си залепи сладоледа по мен и банда едрогабаритни рускини да ми направят photobomb, докато се опитвам да снимам някоя красива гледка.

Знам, че звуча като grumpy old man (което за моите 37 години е престъпление), но трябва да ви призна, че наистина се радвам, че туристите ги няма.

Има, обаче една подробност и тя е, че когато туристите ги няма, плажът бива превзет от гларусите и чайките. Actually гларусите и чайките са едно и също нещо – гларусът е една конкретна порода чайки, която най-често обитава крайбрежията, просто тук е станало традиция да ги наричат с различно име. But that’s not the point. Истината е, че гларусът далеч не е тази романтична птица, с чиито мързелив полет и дрезгав протяжен писък сме свикнали да асоциираме красотата н морското крайбрежие. Гларусът е адски нахално, войнствено същество, хранещо се с мърша, разнасящо зарази. Същество, което няма да те остави на спокойствие, докато не се докопа до това в теб, което е решило, че е ценно.

Нещо като продавач на парфюми менте в подлеза на Централна гара.

И така ние с цялата високомерност на единствени господари на плаж „Харманите“ решихме да си направим импровизиран пикник на пясъка. Купихме си от феноменалните банички на крайбрежната алея и седнахме на пясъка, за да се любуваме на бурното море. Само, че там вече властваха чайките и гларусите.
As I already said чайките са лешоядни птици и поради тази причина колкото и да са нахални, по принцип не атакуват други живи същества. Well, не това се четеше в погледа на войнствено настроения еднокрак гларус, който започна да обикаля край мен и моята баница и бавно да стеснява кръговете. Не mate, в погледа му се четеше: „Тази баница е моя. Винаги е била моя, и просто временно я държиш ти. Въпрос на време е кога ще си я взема и това ще стане дори и през мършавия ти, луничав британски труп!“ Това, което донякъде ми вдъхваше смелост бе, че стотината по-дребни чайки и няколкото гларуси, около него явно не споделяха неговата увереност. Те си крачеха наоколо и се занимаваха с техните си чайкенски работи. Не и този dude! Докато погледът му изгаряше очите ми, the cripple гларус методично стесняваше кръговете около мен и баницата ми. Няколко залпа с шепи с пясък по него, само отложиха временно мисията му, но не го разколебаха ни най-малко. Дори в един момент някакъв друг гларус взе да крещи по него, според мен да го разубеждава да се занимава с нас, но куцият гларус само крясна с досада по негов адрес няколко пъти и продължи бавно и уверено да се приближава вперил поглед в мен. Точно като полудял от солена треска пират, който е намерил сандък със златно съкровище. В опита да си укрепя фланговете и да се подготвя за неизбежния сблъсък, се спънах и парче от баницата ми падна на земята. Това беше сигнал за атака за гларуса-пират. Аз, обаче съм горд представител на нацията, от която са излезли сър Франсис Дрейк и капитан Бенджамин Хорниголд и битката с морски разбойници ми е в кръвта. С премерен шут изритах пясък в очите на гларуса, настъпих баницатa и заех бойна поза. Гларусът отстъпи, прегрупира се и се подготви за нова атака. В този момент благородството в мен надделя и си казах: „ така или иначе загубих тази част от плячката, а със своята упоритост гларусът-пират си я отвоюва, няма смисъл да упорствам“. Ритнах парчето баница към гларуса и в този момент осъзнах грешката си. Всички останали няколкостотин птици на брега, които нямаха смелостта на куция гларус да ме атакуват, сега вече нямаха нищо против да се бият до смърт помежду си за каквото и да е ядене, оставено безпризорно на пясъка.

Морето почерня от прииждащи от водата флотилии с чайки. Тези на пясъка си спретнаха такова меле, че около нас се вдигнаха облаци от прах и перушина. Видях само за миг как от кълбото подивели пернати, за миг се подаде човката с налудничевия поглед на гларуса-пират и после пак се потопи в морето от тела, за да докопа баницата.

Ние решихме да се евакуираме и да си доядем баниците на тротоара край магазинчетата за сувенири.

На другия ден отидохме на плаж на къмпинг Градина. Ватърът пак беше силен и морето бурно, но пък слънцето печеше и прекарахме цял ден в мързел на плажа. Най-важното е, че нямаше гларуси около нас. Но пък цялата обстановка беше като в зомби апокалипсис.

Не знам дали се ходили в района на къмпинг Градина mate, но тук строителната вакханалия също е вилняла през последните години. По няколкокилометровата широка пясъчна ивица от всички страни има безброй хотели, бунгала, панелни къщички представящи се за бунгала, каравани, дървени бараки с размерите на многофамилна кооперация, представящи се за „навеси“ към караваните и безброй плажни барове. По-груби сметки разгърнатата застроена площ около къмпинг Градина има достатъчен капацитет да събере населението на Хасково. Имам предвид цялата област Хасково! So, всички тези постройки сега бяха празни. Само слънцето, вятъра и морето владееха къмпинг Градина. Of course освен нас имаше и няколко закъснели къмпингари-нудисти на плажа. Не съм сигурен какъв точно равномерен тен бяха решили, че ще направят по това време голите къмпингари, но когато една лелка с наднормено тегло ( I mean само по наднормено тегло и нищо друго) реши да си прави йогата пред под носа ни, за миг психопатичния поглед на гларуса-пират взе да ми се струва доста по-приятна компания.

PS.
Каквото и да си говорим на морето е супер. Освен голи йоги и кръвожадни гларуси видяхме и други неща. Вижте, какви на моята фейсбук-страница:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec