З дравейте pals,
Направихте ли празничния shopping или чакате да отменят lockdown-а следващата седмица? Какъвто и да е отговорът на този въпрос и в двата случая сте сбъркали. Because, ако чакате да отворят магазините, явно това няма да се случи, а както обяивха the government мерките ще останат в сила до края на януари.
Здравейте pals,
Направихте ли празничния shopping или чакате да отменят lockdown-а следващата седмица? Какъвто и да е отговорът на този въпрос и в двата случая сте сбъркали. Because, ако чакате да отворят магазините, явно това няма да се случи, а както обяивха the government мерките ще останат в сила до края на януари.
On the other hand, ако се обикаляли по магазините през последните седмици, когато уж всичко е затворено, вероятно не само сте хванали Covid 19 или поне сте спомогнали the disease to spread, ами и сигурно сте прекарали часове по опашки и след сблъсаците в претъпканите хипермаркети сте излезли като Кубрат Пулев в 9-ия рунд на мача срещу Anthony Joshua.
Защото истината е тази – магазините може да се затворени, но не и най-важният. I mean най-важният магазин, когато наближават коледните празници. Сещате се, кой имам предвид – гръцка верига от огромни хипермаркети претъпкани с играчки и всевъзможни безполезни стоки, от които никога не сте предполагали, че имате нужда, до момента, в който не ги наредите на лентата за плащане.
Да ние също направихме грешката да напазаруваме (или „напазарим“ както казват във Варна) подаръци и украса за празниците по-навреме. С Додо най-наивно бяхме решили, че след като сме свободни в работните дни (You know тя е помайчинство, а аз – аз съм просто безделник) можем да посетим въпросния хипермаркет на спокойствие, когато вероятно е полупразен.
No way! Няма да повярвате в понеделник в средата на работния ден колко много хора висяха на опашка на паркинга прред магазина. Виж mate, имал съм късмета да бъда на Wembley на концерт на Robbie Williams. Бях на стадиона в Мюнхен, когато Челси спечли Шампионска лига през 2012г. (God bless You Petr Cech!). Бях also и пред Уесминстърското абатство, когато Уилям и Кейт се ожениха. Но никога, believe me, никога не съм виждал толкова голяма тълпа от хора на едно място, както пред магазина за играчки в покрайнините на София! 2 седмици преди Коледа! По средата на Lockdown!
На опашката пред магазина се беше образувало едно умалено копие на нашето съвременно общество. Имаше нервни потребители, които псуваха държавата, която who knows why им беше виновна за чакането. Имаше кисели родители с малки врещящи деца, които дебнеха всяка удобна възможност да се прередят на опашката. Имаше пъргави пенсионери, които actually успяваха да се прередят на опашката. Имаше и нямам идея защо, адски много сърби дошли да пазаруват в София. Най-голямата и аморфна тълпа, обаче беше от мълчаливите зяпачи, които апатично си чакаха реда сякаш това е смисълът на живота им. В интерес на истината имаше какво д се зяпа. През стъклените стени на хипермаркета се разгираваше истинска вакханалия. Ако случайно сте жертвали 3лв. за стрийминг услугата, по която се излъчи мача на Кобрата с Джошуа, може би имате бегла представа какво се случваше вътре в магазина. Само, че imagine 4000 кубратпулевци, още 4000 антъниджошуа, и за разкош 100-200 тъсънфюри. An all those хора са затворени в магазина за играчки, а по рафтовете му вместо евтини пластмасови боклуци са наредени коланите на всички федерации по бокс в света. И всичко това се случва без да има рефер на ринга.
It was enough for me! След като опознах обстановката реших, че няма абсолютно никакъв смисъл да губим целия си ден, за да се натресем в тази човешка месомелачка в магазина. Когато забелязах, че инициативни граждани с мургав тен продават пиратки и гилянди от асортимента на магазина, на хората чакащи на опашка пред входа, вече бях убеден, че не искам да съм тук. А, след като забелязах, че някои хора actually си купуват от стока от прекупвачите на паркинга, се убедих, че няма нужда да съжалявам хората, които чакат с мен на опашката.
Отидохме си безславно. Но пък без положителни PCR-тестове и без охлузвания и натъртвяния по тялото.
At the end of the week ми се случи, обаче да отида на друг shopping tour. Той също се провали, но за това по-нататък. Искам само да ви кажа, че отдавна съм си поставил за цел да посeтя митичния битпазар в Малашевци. Битака, както свойски го наричат всички, които са ходили at least веднъж, се провежда всеки weekend на специално място в един от най-мрачните квартали на София където има гробища и автобусно депо. Чувал съм много истории за колоритните продвавачи и всевъзможните вехтории на Битака и винаги съм искал да го посетя от любопитство.
Идеята за shopping tour на Битака ми пусна един съсед, който се оказа, че преди 2 години напуснал работата си като директор на училище и от тогава се издържа като купува вехтории на Битака и ги продава в Ebay на заможни хипстъри по цял свят, желаещи да напълнят апартаментите си с vintage боклуци. Разказа ми дори, че веднъж взел от един циганин счупената му дървена каруца за 20лв. и я продал на мои сънародници в Sussex за 500 паунда като градинско украшение.
Whatever, не ме вълнуваха съкровищата на Битака, а исках просто да се разходя и да опозная традициите на алъш-вериша. Събота в ранни зори се подготвих за пътешествие до Малашевци, а Додо, която и без това не изглеждаше възхитена от идеята за такъв trip, като видя сипещия се дъжд навън централно ме отряза и ми каза, ако толкова много искам да се отърквам в смрадливи ватенки (what the hell is ватенка?) да се забалвявам сам. Е, аз не бях сам, а тръгнах с моя съсед-пътеводител, интернет-антиквар. Той в самото начало ме подготви, че щом вали дъжд едва ли ще има битак, но виждайки ентусизма ми все пак склони да тръгне.
Малашевци mate, е една цяла отделна Вселена. В рамките на 5км. от жълтите павета до заветния хълм, на който се намира Битака минаваш през няколко коренно различни цивилизации. Първо е задъхания city на столицата. После западналите индустриални обекти зад Сточна гара. В следващия момент си в мрачен панелен квартал, а само след миг в шарена циганска махала. Докато се усетиш си сред селски къщи с дворове и всичко това в рамките на разстоянието equally на отсечката от Орлов мост до отбивката за Младост.
Стигнахме входа на Битака. Мустакат чичо ни каза, че ако искаме да влзем с колата трябва да му платим 4лв. Съседът предложи да я оставим пред портала, тъй като нагоре са само 200м. път. Паркирахме, тръгнахме, а когато подминавахме пазача, той се подсмихна и каза: „Ако можехте да се пзараите щяхте да взлезете и за 2лв.“. Тук на битака obviously I пазачите са специалисти по алъш-вериш.
По пътя нагоре не видяхме хора. Видяхме адски много боклуци и 3 симпатични улични кучета, които седяха като гаргойли от ръба на хълма в неподвижни пози. Честно казано аз също се вкамених, когато застанах на ръба на хълма, на който се намира Битака. Просто гледката оттам е stunning. Може би най-добрата панорамна гледка към София е именно от ръба на този кален, осеян с боклуци и кърлежи хълм в Малашевци. Наскоро ви споменах, че ако бях Batman щях да си избера парапета на манастира в Горни Лозен, за да седя на него драматично и да си вея плаща на фона на нощна София. Днес, вече знам, че ако бях The Joker или Човекът-пингвин или който и да е злодей от комиксите за Батман щях да си избера този хълм, за да се смея злодейски и да соча към града, заплашвайки, че ще го завладея. Просто гледката е адски епична.
Битакът, разбира се беше провал. Нямаше почти никой. За разлика от хипермаркета за играчки, където беше претъпкано с хора вътре, тук на открито не беше дошъл почти никой заради дъжда. Имаше 3-4 сергии, на които продаваха кисело зеле и домашна ракия, дунапренени джапанки и спортни обувки ментета.
Истинският подарък за мен, обаче се оказа на една изоставена сергия насред площада. Probably там е имало всевъзможни вехтории събрани от контейнерите за смет или от мазетата и когато е завалял дъжда стопанинът на сергията е прибрал каквото му се е сторило най-ценно, за да не се разкапе, а маловажните неща е зарязал под дъжда. Well, сред „маловажните неща“ очите ми се заковаха на едно окаляно томче от романа „Калуня-каля“ на Георги Божинов.
For those who knows, този роман, историята на неговото издаване, а и съдбата на самия писател сами по себе си са класика. За тези, които пък не са чували за този роман – да го прочетат! Не е работа на един англичанин да обяснява на българи колко стойностен е този роман. Аз лично смятам, че „Калуня-каля“ някой ден ще се преподава в училищата. As a matter of fact, аз все още го чета този роман и technically не го чета, а го слушам. Бях ви споменал, че слушам аудиокниги, за да си подобря нивото на българския език. Диалозите в „Калуня-каля“ са написани на кошмарен за един чужденец като мен диалект. Поради тази причина, аз се боря с този роман от няколко месеца. Но съм толкова пленен от съдбата на Калуньо и на членовете на семейството му, че чак не ми се иска да го приключвам.
И представи си сега mate, какъв е шансът да отида на bloody Битак за пръв път през живота си. Битакът да е пропаднал и на него да има само 3-4 сергии и насред празния площад върху найлон с боклуци да намеря само 1 цяла книга и тя да е точно тази, която в момента вълнува сърцето ми!
Не знам какво иначе бих си купил от битака. Не знам също и вие какво бихте си купили за Коледа от лъскавите пластмасови стоки в прословутия гръцки хипермаркет. Знам, обаче какъв е моят предколеден подарък – едно подсушено, но прокъсано томче от феноменалния роман „Калуня-каля“, което в момента краси библиотеката в хола ми.
Какво още бих искал за Коледа ли? Бих искал здраве за мен и моето семейство.
И сарми, of course!
PS.
Ако искате да видите добра рецепта за сарми – питайте баба си. А ако искате да видите други истории от моите пътувания из България, check my Facebook page:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
