Hi guys,
Аз съм Конан Дъфи и се опитвам да хвана последните топли weekend-и тази година, за да обикалям из забележителностите на новата ми родина България и също така използвам все по-малкото ми свободни нощи, за да ви описвам my adventures като един британски емигрант в тази красива страна. If I must be honest, все по-трудно ми става да пътувам и да събирам печати от 100-те национални туристически обекта, тъй като отскоро си имаме бебе.
Hi guys,
Аз съм Конан Дъфи и се опитвам да хвана последните топли weekend-и тази година, за да обикалям из забележителностите на новата ми родина България и също така използвам все по-малкото ми свободни нощи, за да ви описвам my adventures като един британски емигрант в тази красива страна. If I must be honest, все по-трудно ми става да пътувам и да събирам печати от 100-те национални туристически обекта, тъй като отскоро си имаме бебе.
Нашата малка Ева е най-страхотното, послушно и търпеливо дете, което съм имал на този свят. Well, досега съм имал само нея, така че може и базата ми за сравнение да не е голяма, но however, с Додо не можем да се оплачем, че ни създава проблеми. Това of course е в сила през деня. Когато падне мракът и всички себеуважаващите се машини за рев и пълни памперси, заспят като ангелчета, нашата Ева се превръща в демонично създание, което на всеки 30 минути се събужда с адски писък, крещи сякаш едно временно има запек, колики и е чула новата песен на Павел& Венци Венц и нищо на света не може да я накара да заспи отново. Дори и опитите да я убедим, че тия двамата дето „имат много красиви бради“ наистина не са записвали нова песен.
But that’s not the point. Трудностите около нашите пътувания не са защото, Ева е непослушно бебе, а просто защото е бебе. Съгласете се, че е малко трудно да се качиш до Седемте рилски езера с бебешка количка. Или пък 999-те стъпала на връх Шипка. That’s why сме принудени да търсим по-friendly маршрути за пътешествие.
Такъв „мързелив“ маршрут е Екопътеката Искър-Панега. Тя започва от гр. Луковит и се движи по течението на река Златна Панега като стига чак до Карлуково, където е пещерата Проходна also known as „Божиите очи“. Тъй като Златна панега извира от карстов извор и се движи през такива скали крайбрежието й в този район е адски красиво. А,пък цветът на самата река е син като морето, тъй като е богата на калциев карбонат.
Екопътеката е дълга 12км., but You shouldn’t scare. Не е нужно да я обхождаш цялата, а само в частта й край реката, която е най-живописна. Освен това екопътеката е създадена recently (преди около 10г.) и е доста user friendly при това е добре поддържана. Но, нека да започна отначало.
В началото беше бул. Ботевградско шосе. I guess, всички софианци ще ме разберат. Това е един от най-изнервящите маршрути за излизане от София. Огромен, широк булевард с pathetic ограничение за скоростта, по който трябва да пъплиш половин час, за да излезеш най-сетне от шумния претъпкан град.
Well, с нашите подготовки за път с бебе и с този досаден маршрут (да не подценяваме магистрала „Хемус“, която по принцип е трудна за преход, защото минава през планината, also постоянното ремонтиране на тунелите не помага за бързото придвижване), успяхме да стигнем до входа на екопътеката едва по обяд.Разсотянието от София до Луковит however е „само“ 109км.
Bonus fact, е че с нас на този trip дойде една приятелска двойка, които нямат дете, но пък за сметка на това имат най-безумно красивия и отчайващо непослушен лабрадор. As a mater of fact, малко се чувствам комлексиран от Ръсти (кучето е мъжко и още не е кастрирано!), тъй като отнема звездния статут на Ева. Everybody, който е имал малко, сладко бебе се е сблъсквал с искрената радост на непознати минувачи, когато се разхождате навън. Повечето хора, които видят бебе се чувстват длъжни да му се усмихнат, да му се порадват и дори да направят комлимент. Което в началото е леко annoying, но определено с времето развива чувство на гордост в родителите. Well, когато лабрадорът е с нас, всички (I meаn absolutely всички) хора се спират, за да се порадват на него, а не на нашето малко съкровище. Comme on! Вярно, че Ева още се изпуска в гащите, но пък Ръсти си ближе топките (докато още ги има), тъй че сложете си ръка на сърцето и признайте, кое е по-сладко.
Whatever, пристигнахме за обед на паркинга пред екопътеката. Като казвам „за обед“ имам предвид точно това. Бяхме изгладнели като вълци още преди да сме започнали разходката. За щастие на паркинга има малко ресторантче, което предлага скара и бира, а в другия му край пък за мое най-голямо учудване имаше безплатна и относително чиста тоалетна. Подкрепени и освежени, тръгнахме за екопътеката. И в този very first moment изпаднахме в дилема. Оказа се, че има два начални маршрута, които малко по-късно се събират. Единият е по-кратък, но по-стръмен, а другият по-лесен, но по-дълъг и трябва да се върви под изгарящите обедни слънчеви лъчи. Решихме да пробваме по-екстремния път и ако не успеем с бебето да се върнем по по-лесния.
What a surprise! С внимателно спускане по стръмните стъпаловидни пътечки и леко нервничене от страна на Додо, аз успях да сляза с бебето в ергораницата. Нашите приятели с кучето (което иначе не спира да търчи и да подскача), обаче се принудиха да се върнат по заобиколния път, тъй като красивия мухльо, който иначе скача на бой на всяка минаваща кола, се вцепени от страх.
По-малко от 10 минути later, пътищата ни се събраха пред една красива дървена беседка. Оттам пътеката наистина лесна за ходене ни отведе до брега на реката. The views бяха наистина amazing! Меандрите (така се наричат завоите, които правят реките) на Златна Панега създават едни от най-чудно красивите местенца, достойни за някой фентъзи роман, в който елфи, джуджета и русалки си правят скривалища, именно на такива приказни места. Цветът на водата, също беше приказен. It’s true, че бях прочел, че водата е неестествено синя, но когато го видиш на живо е направо сюреалистично. Ръсти също се влюби в реката и на няколко пъти радостно се пльосна във водата, за да се изкъпе. С всяко излизане на брега, точно като в анимационен филм си изтръскваше козината и опръскваше всички минувачи. Това, обаче предизвикваше само радостни възгласи и умиление в непознатите хора наоколо. Още по-възмиутително беше, че в същото време Ева спеше в раницата на гърдите ми като истинско херувимче отпуснала глава и изплюла биберон. Нито една девойка по къси панталонки или ластично клинче, обаче не се спря да се порадва на моето проиведение на изкуството! Не, всички бяха пленени от онзи космат блондин, който най-безцеремонно ги пръскаше с миришеща на козина вода от реката.
Заслуженият nemesis на Ръсти се оказа първият дървен мост, който ни се изпречи на пътя. Мостовете са 4 или 5 по пътя. Всичките са дървени и са много здраво направени. Издържат (засега) всички 200 morons, които решават едновременно да ги пресекат без да се притеснят ни най-малко, че ще на тежат на конструкцията, ако не се изчакат взаимно. Ние с Ева качихме безпроблемно някокото дървени стъпала, разходихме се лежерно по мостчето и дори си направихме няколко adorable селфита на фона на реката. Но, Ръсти, Oh my God! Ръсти направо изпадна в кататония при вида на стълбите високи около метър и при гледката на дървения мост над реката. Всички команди, караници, заплахи, и предупреждения за насилие, които стопаните му бяха способни да изрекат за 15 минути, не бяха достатъчни да го накарат да помести 20-килограмовото си туловище дори на сантиметър в посока моста. Накрая Стефан (неговият собственик) се принуди да го качи като чувал с картофи върху моста и после с рязко дърпане да го накра да премине. Това предизвика вълна от забавление в минувачите, а моята черна завист към Стефан, заради тълпите девойки, които до този момент се спираха около него и кучето, премина в искрено съжаление, тъй като горкият стопанин си сецна кръста и по целия път нататък ходеше леко приведен. А пътят продължи към още 3 такива моста and there is more, нататък екопътката минава през дървена конструкция закрепена на скалистия бряг, която в продължение на стотина метра с движи над реката! Безкраен кошмар за бедния Ръсти и още по-тежка мисия за неговите стопани. Fortunately моето бебе тежи само 5,3кг и безпроблемно си го разнасях с раницата през всичките прекрасни кътчета на екопътеката Искър-Панега. Moreover Ева спа през повечето от времето, а когато беше будна толкова ококорено обследваше красивите гледки наоколо, че дори успях да „открадна“ няколко умилителни възклицания на минувачи по пътя, от вездесъщия лабрадор Ръсти.
А, той прие много тежко разходката. Дори освежителните бани в реката между преходите през мостовете не успяха да го компенсират. На всичкото отгоре в края на пътя на полянката, която е нещо като базов лагер и крайна спирка по красивия крайречен маршрут, Ръсти се сблъска с един доберман. Нашият сладур беше решил да си избие комплексите от страхливото си поведение до този момент, обаче извади къста клечка да се изрепчи точно на този доберман. Това е все едно Барселона да се надява да оправдае слабия си сезон в испанското първенство, като отстрни Байерн Мюнхен в Шампионска лига, if you know what I mean. Или да се ядосаш, че някой те е настъпл в метрото и да решиш да си го изкараш на Майк Тайсън.
Whatever, кучешката кавга беше кратка, шумна и с категоричен победител. След нея засраменият Ръсти капитулира под едно дърво, а ние с изтощените му собственици седнахме да си починем на сянка. Well, групата симптични студентки които минаха по-късно и се изредиха да галят нашия хубавец и да му се радват и донякъде изравниха резултата. Тъй като никоя от тях не се спря при страшния доберман, а пък няколко дори се усмихнаха и на нашето бебе.
Беше lovely afternoon. Няма да ви отегчавам с пътя на връщане, тъй като за съжаление се оказа, че Ръсти по никакъв начин не е преодолял страха си от мостовете, съответно Стефан се наложи да приема помощ от минувачи по „пренасянето“ на кучето, а кръстът му съвсем го предаде. За щастие на края на пътеката (на идване се пада в началото) имаше док за пускане на лодки и водни колелета по реката, а също така и хладилници с ледена бира. Стефан и аз (макар че нямах нужда, но не казвайте на Додо) презаредихме батериите, Ръсти успя да се успокои с няколко спа-процедури в реката, а Ева отново се превърна в център на внимание и обожание на всички хора наоколо.
Едно нещо се убедих при тази разходка. Пътуванията с бебе са трудни, но definitely е по-лесно, отколкото с куче. Също така отново ще се върнем на Златна панега, догодина и този път ще плаваме по реката с лодка.
PS.
Please, давайте идеи за интересни дестинации, на които може да се пътува с бебе. Можете да го правите на фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
