Н а българина не трябва да му се дават повече от три часа почивни... дни. При повече, той се разпуска, разплува, разконцентрира, потъва в свойствените си намерения и траектории- от масата, на дивана, в леглото... в клозета и обратно, докато почивните дни свършат. После той гледа кръвнишки от щанда, бетоновоза, гишето, спирката или в метрото.
Джоба е изпразнен, душата също, само търбуха пълен със смесица от луканки, домашно вино, купешка ракия, вносни цигари. Душата е пълна с фасове и сива пепел. От чужбина гордо се е завърнала пенсиониралата се в Чикаго поамериканчена българка Паламарка Родригес- Чушкова, вдовица на венецуелец и гледа надменно през слънчевите си очила сънародниците в тролея, които не са имали нейния късмет. Опашките в супермаркета излиняват с първите работни дни, но Ганьо трябва да се запаси за цялата следваща седмица, комай цените се повишават, нека има, тоалетната хартия на промоция е с 12 цента по- изгодна, олиото и то. Чудя се защо българина има поговорка, че да ти върви по мед и масло, не е ли чудничко да се казва, че ни върви по тоалетна хартия и олио. Така де, цикъла е завършен, входа и изхода са задоволени.
Мигар, нищо в тази държава не се готви без олио и мигар всички теми не минават през запръжки, рецепти и запичане до златно в тавичката. Чунким, българинът има нужда от толкова почивни дни, в които само харчи и се напряга, произвежда газове и диша тези на роднините в къщата си. Жената, на която бархетната нощница вече се пука по шевовете току подвикне- Миладине, вземи два компота от мазето, че ще идват кумовете. Тъмън Миладин се е качил пъхтящ пред вратата и булка му се сеща, че новата точилка, била точно зад вратата на зимника.
Миладин слиза отново по потник на дупки и спира пред входа за едно малко с аверите- кой слязал за точени кори, кой за лед, кой да гони Михаля, само да не е с домашните си. Почивните дни, казвам ви, са за онези, които постоянно си почиват и чиито навици няма да се изменят. Почивните дни са за интелигентни хора, които ще се съвземат от делничните работни дни и ще се върнат вдъхновени на манежа на трудовия си стаж.
Което не включва излишно плюскане и разплуване, особено пък воаяж в Гърция. В почивните дни Паламарка Родригес- Чушкова ще се заприказва на развален български с някаква продавачка, че цените у нас били по- високи от тези в Чикаго, ама ще каже Чикаго така, натъртено, че иначе какъв е смисъла да се заговаря с някого.
Синовете са пред блока да обсъждат мача и оня дебелия гей, как му беше името, дето е жури в някакво предаване. От москвича с една розова и три сини врати кънти Галена или която там дежурна по ВЕФ е и квартала се тресе дорде някой пищисал се съсед не хвърли кофа вода обогатена с веро. От най-бедният до още по-бедният разлистват мобилните си телефони с очи вглъбени в щастливото, неуловимо настояще, което живеят другите в социалните мрежи. Почивните дни казвам ви, не трябва да са повече от три часа. Годишно.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
