Happy Lockdown day mate!
Happy Lockdown day mate!
Подготвяте ли се за затварянето в къщи? Аз, честно казано не. Съседите ми от „Овча купел“ са толкова войнствено настроени, заради новите ограничителни мерки, че не смея и за миг да призная на глас, че се притеснявам от пандемията и очаквам до края на годината да си стоим в къщи. If I must be honest още в понеделник тоалетната хартия в къщи свърши, но ме е страх да купя от кварталния магазин, за да не ме обвинят, че съм паникьосан лигльо.
Социологическото ми проучване сред пияниците пред входа (тия същите дето се гаврят с името ми Конан Дъфи и му залепят безброй nicknames като Кънчо от Лондон, Конан Бежанеца и т.н.) пък сочи, че мнението на хората за новите ограничителни мерки се разделя на две противоположни групи – едните смятат, че мерките sucks, защото ще убият икономиката и бизнеса у нас и ситуацията ще се влоши още. Другите пък са категорични, че мерките sucks, защото са безвъзвратно закъснели, пандемията е изпусната от контрол и ситуацията ще се влоши още. Общото между тях е, че всички смятат, че мерките sucks. Аз пък смятам, че Коронавирусът sucks! И нямам търпение да изчезене от лицето на земята, колкотото и чипове с 5G да ми се наложи да изгълтам.
Нямам търпение коронавирусът да изчезне, понеже от 2 седмици ме боли зъб, my dentist 3-ти път отменя прегледа „от мерки за сигурност“. Also, както ви разказах последния път реших да се отдам на поклонически туризъм из манастирите от Софийската Света гора. А всички тези забрани и ограничения, доста затрудняват пилигримската ми мисия, най-малко заради прекратяването на научните ми изследвания върху менютата на кръчмите в софийските села.
Whatever, нека да ви разкажа за първата спирка в пилигримския ми маршрут, пък къде и как ще продължи моето journey по-нататък ще го мислим...по-нататък.
Лозенски манастир „Свети Спас“.
Както можете да се досетите манастирът се намира до село Лозен, which is първото село на излизане от София по магистрала Тракия. In other words, намира се адски близо до града. Освен, удобната location избрахме Лозенския манастир, защото представлява всичко, което ме привлече в тази мисия, събрано накуп. Манастирът е very ancient – създаден е през 13в., има уникална историческа важност. Also пътят до него е минава по много красива екопътека, която също така продължава до най-високия връх на Лозенската планина – Половрак. С други думи, имаме природно и културно богатство в едно. При това се намира малко след края на бул. „Цариградско шосе“.
Стигнахме толкова бързо до Лозен, че Ева дори не успя да напълни памперса си. За сметка на това ние с Додо бяхме изгладнели като вълци, още преди да тръгнем през гората. А maybe горните два факта имат някаква свързаност - обратно пропорционална I think. Този път решихме да не рискуваме и да разчитаме на манастирска боб чорба, а превантивно да си вземем провизии от селото. Unfortunately, единственото ядене, което успяхме да си купим в Лозен бяха няколко парчета съмнително изглеждаща пица. Actually нищо съмнително нямаше във вида й – категорично си изглеждаше скапана. Но така или иначе нямахме друг избор – напълнихме раниците, набутахме едно бурканче пюре от грах и пуйка в устата на Baby Ева и се отправихме към екопътеката. В интернет намерихме само guide, че тя започва от някакъв тренировъчен център на Червения кръст. След него пътят правел завой, после лупинг, задно салто и накрая имало паркниг. Нищо подобно. Паркираните коли започнаха да се точат още пред входана тренировъчния център, докато се опитваме да минем покрай тях без да си счупим огледалата и в същото време да не сгазим колоните от туристи, вървящи по асфалтираната алея, изведнъж любезната дама от GPS-а ми кресна да направя десен завой, аз веднага се подчиних и попаднах на една поляна. На нея имаше няколко купчини кравешка тор и няколко пакрирани автомобила – все едно се намираш в кв. Манастирки ливади-изток.
Спряхме, огледахме се и започнахме да се чудим дали да поемем по асфалтовата алея, по която се движи целия туристопоток, или да хванем черния път през поляната, за който подозирахме, че е неясно описания в интернет shortcut към манастира. Докато обмисляхме, край нас спряха още няколко коли, чуха се няколко ругатни по адрес на кравите оствали подаръците си по импровизирания паркинг. Also няколко туристи също като нас се зачесаха по главите кой път да хванат.
В този момент забелязах под едно дърво да си почиват двойка симпатични пенсионери, облечени с туристически дрехи. Реших да питам и старило и ако съдим по уморения им вид – патило. As a matter of fact, такива разговори с непознати, обиконвено Додо ги води о името на нашето семейство. Все пак тя е natural born българка, а колкото и да ви звучи невероятно моят български все още не е толкова perfect, колкото си личи от тези редове.
Този път, обаче изненадвщо Додо млъкна още след първия въпрос към хората, сбръчи вежди, а малките й розови ноздри взеха да пърхат учестено както в случите, когато види, че съм си хвърлил мръсните чорапи на пода в коридора.
Аз продължих любезния разговор с хората, който actually не се оказа особено полезен за нас, а след учтивата ни раздяла, Додо с едва сподавена злоба в гласа ми съобщи, че мъжът от тази двойка, бил дългогодишният шеф на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Some politic, чиято основна мисия през последните години била периодично да пуска смразяваща кръвта информация, как енергийните дружества искат примерно 20% увеличаване на цената на тока. И винаги ден-два по-късно, въпросният чичо излизал и тържествено обявявал, че е спасил ситуацията и няма да вдига тока с 20%, а „само“ с 10. И така до следващото увеличение. Биографията на този човечец донякъде ми обясни факта, защо дори в планината присъствието му се оказа безполезно за мен. Но пък позитивното беше, че поне не ми взе пари, за дето съм го заприказвал.
В крайна сметка поехме по черния път. Няколкостотин метра супер стръмна пътечка и излязохме на основната екопътека, която води към манастира. Изключително красива природа. Есенната гора mate e нещо уникално по тези места. Изглежда точно като лицето ми на третия ден след пиянско сбиване – толкова много цветове, за които не съм и предполагал, че съществуват, но така хармонично преплетени.
Пътят не е особено стръмен, но когато носиш 7-килограмово бебе и парчета пица в раницата, вероятно ще ти отнеме повече от час, за да стигнеш до манастира. На нас ни отне два.
However, гледката от двора на Лозенския манастир е умопомрачително красива. Вижда се цялото Софийско поле заедно със Стара планина на заден фон. Аз, ако съм Batman например и реша вечер да застана някъде където плащът ми да се вее героично на фона на мегаполиса, който спасявам от злодеи, нерпеменно ще дойда да кацна на оградата на Лозенския манастир.
Самият манастир е уникален най-вече със стенописите си. Като казвам уникален I mean it! По стените на църквата може да се види probably най-богатата колекция от светци изрисувани на едно място. При това по-особено живописен и новаторски начин изобразени. В Лозенския манастир през късното Средновековие е имало калиграфска и зографска школа. Тук е творил гениалният зограф Никола Образописов. Само от името му можете да се досетите, че този човек е живата връзка между класическия църковен стенопис и зараждащата се школа по класически живопис. This guy е толкова голяма работа, че самият Захари Зограф изпраща един от синовете си за негов ученик. Actually въпросният син Христо Зографски е един от помощниците на Образописов при изписването на образите в Лозенския манастир.
В исторически план манастирът е известен с това, че е бил основна база на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. През 1737г. местните духовници организират бунт срeщу Османската власт, който е смазан брутално. Водачът на въстанието митрополит Симеон Самоковски е заловен и измъчван. Според историческите извори, при екзекуцията му турците са успели да обесят митрополит Симеон едва от третия път – първия път дървото се счупило, вторият – въжето се скъсало. Накрая не позволили тялото му да бъде погребано в града, за да не става светилище за поклонение сред християните. Симеон Самоковски е канонизиран и става един от 9-мата софийски светци.
Currently Лозенският манастир не издава на външен вид, че е толкова важно за българската история място. Малък, с оградена с телена мрежа зеленчукова градина и разположено извън пределите му барбекю и пейки за минаващите туристи. А туристи имаше адски много mate. Надявах се, че при наличието на Витоша, тълпите със софиянци няма да идват тук през weekend-а. Лозенският манастир, обаче се оказа доста популярна туристическа дестинация и definitely има защо да е така.
Ние не успяхме да покорим връх Половрак, който се намира на още 40 минути по пътеката над манастира. Спряхме се на една прекрасна полянка, която предлага stunning view към планините на юг от София. Решихме да се порадваме на последните топли лъчи от следобедното ноемрийско слънце. Also и на смачканите пици от селото. Пиците се оказаха божествено вкусни, mate! Не знам дали е от някаква тайна съставка в рецептата им или просто защото ги изядохме на такова удивително красиво място сред природата. I don’t know. Знам само, че това пътешествие беше божествено. А, е само на една ръка разстояние от София.
PS.
Do You know, кое също е на една ръка от вас, моята Facebook страница. Хресайте я please:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
