Х елоу мейт!
Last weekend имах доста странна разходка. Както знаете аз Конан Дъфи и членовете на моето скромно британско-българско семейство (my wife Додо and нашата daughter Ева) обикаляме забележителностите на тази красива и интересна държава и разказваме тук за приключенията си.
Хелоу мейт!
Last weekend имах доста странна разходка. Както знаете аз Конан Дъфи и членовете на моето скромно британско-българско семейство (my wife Додо and нашата daughter Ева) обикаляме забележителностите на тази красива и интересна държава и разказваме тук за приключенията си.
Маршрутът ни these days е подчинен на софийските манастири, тъй като си поставихме за цел да направим поклонически преход сред оцелелите свети места от Мала Света гора. В нашия списък с манастири дойде ред на Германския „Св. Йоан Рилски“. Той You won’t guess се намира близо до софийското село Герман. Избрахме да посетим сега този манастир поради много причини. Първо той е част от Софийската Света гора, а ако сте чели внимателно само един абзац по-горе споменах, че сега обикаляме манастирите от тази група. Второ намира се сред природата в подножието на Лозенската планина и тъй като миналата седмица (колкото и сега 4 дни по-късно да ни се струва невероятно) валеше пухкав сняг, решихме че ще е приятно за нашето бебе да го повозим отново на шейна. Четвъртата причина, поради която избрахме Германския манастир беше, че е сред природата, ама не съвсем. Хем не е толкова високо в планината, че да е прекалено студено, хем до него може да се стигне с кола. Все пак имаме бебе, което може и да е most adorable thing in the bloody world, обаче вече доста си натежава и разнасянето му в раницата не е нещо, с което един истънчен English gentleman би се справил лесно. А, какво остава за мен.
Всичко вървеше прекрасно. Като изключим унизителното уволнение на Franк Lampard от треньорския пост в Chelsea и неубедителните първи резултати на неговия наследник на поста Thomas Tuchel. Само, че това последното няма отношение към разказа, така че да приемем, че в снежния януарски weekend всичко вървеше прекрасно. Времето беше сравнително топло в неделната сутрин. The best thing е, че Ева спа през цялата предишна нощ и съответно и аз и Додо не бяхме с кървясали очи и никой от нас не планираше тайно да удуши другия, because е успял да поспи под традиционния оглушителен рев предсказващ скорошното появяване на зъбче.
Whatever, пак се отплеснах. Тръгнахме значи в неделя преди обяд. Всички в много добро настроение. Пътят до Германски манастир минава в по-голямата си част през самия град София. На Околовръстното, малко след разклона за Самоков е и отбивката за село Герман. Оттам селото започва почти веднага. Също така почти веднага и свършва. Пътят от Герман до манастира е не повече от 10 минути сред красива гора „украсена“ тук-там с мащабни жилищни комплекси с размерите на кв. Младост 3.
Самият манастир се намира сгушен в малка долина между Лозенската планина и something else, което probably е също част от Лозенската планина. The point is, че място е приказно красиво. Освен това беше засипано със сняг и придаваше наистина усещане, че се намираш в някаква fairy tale.
Ние спряхме на паркинга за балъци. Вече 2 години откакто шофирам в България и знам, че тук където и да ходиш especially, ако е сред природата има пракинг за балъци и места за тарикати. Паркингът за балъци usually е истински паркинг или поне площадка предвидена за тези цели. Намира се на кратко пешеходно разстояние от локацията, за която сте се запътили. Тъй като в България обаче всички знаем, че е пълно с тарикати, тези тарикати винаги подминават предвидения паркинг, понеже не искат да минат за балъци. Затова редовно след паркинга по пътя за дестинацията е наводнено от коли, които задръстват пътя, тъй като са паркирани на неподходящи места, но пък са по-близко до крайната точка. Съответно собствениците им като истински тарикати няма да ходят 20 крачки повече от тия балъци на истинския паркинг. Also винаги по такива места има 3-та категория шофьори, които са wanna-be тарикати или double-балъци, въпрос на тълкуване. Това са тези, които са видели свободните места за балъци на паркинга, но са решили, че са тарикати и ще потърсят място за паркиране по-наблизо. Но, тъй като както казахме в България повечето хора са тарикати, обикновено всяка дупка нагоре е заета и тези wanna-be тарикати са принудени да минат обратно по пътя на срама към паркинга за балъци и да си спра 18-годишното BMW сред ordinary балъците.
Well, ние The Dumphie Family сме приели факта, че сме балъци и си спряхме на предвиденото за такива като нас място. С излизането от колата, обаче дойде истинската изненада. В тази красива планина, сред тази красива гора, пред входа на този красив манастир се носеше нетърпима воня на кравешки тор.
Не ме разбирай погрешно mate. Аз не съм някой sophisticated dandy. Изринал съм доста говежда тор във фермата на ирландската ми баба. Actually ирландските cattle са доста по-дребни от останалите, но това далеч не значи, че ходят по-малко до тоалетната. As a matter of fact донякъде харесвам тази миризма, която навява асоциации с лято, безгрижен селски живот и ирландски девойки с дебели глезени. Тук, обаче миризмата си беше сериозна. Не просто леко навяване. Не полъх от obviously намиращите се над манастира обори. В цялата котловина, на която са намира Германския манастир сериозно си вонеше на прясно кравешко turd.
Иначе самият манастир е lovely. Построен е през Средновековието и после на няколко пъти е напълно разрушаван и след това изграждан на ново. That’s why няма много старинни сгради, макар че иконите в църквата са на Станислав Доспевски. Разказвал съм ви за този dude, ако не помните вижте някоя от предишните ми истории. Интересното е, че Германският манастир е отстъпен на подчинение на българския манастир в Атонската Света гора. Basically, е нещо като почивна станция на Зографския манастир и когато на атонските монаси им дотегне от средиземноморското крайбрежие идват да си почиват тук сред вековни гори и говежди обори.
Миризмата наистина не изчезна през цялото време. Само в църквата имаше спасение за малко. Поради тази причина не останахме достатъчно дълго на пейката в двора, на която бяхме планирали да си изядем сандвичите с чай, а Ева пюрето от морков, заешко месо и пащърнак.
От тази пейка, на която седяхме обаче се загледах в двете гигантски дървета пред църквата и се заинтригувах от историята им. А, тя е интересна, mate.
В края на XIXв. българският цар Фердинанд (actually тогава още княз) идва в манастира с първата си съпруга Мария-Луиза. Двамата посаждат две секвои пред църквата. След известно време техният син Цар Борис III идва на разходка тук и също посажда дърво леко в страни от техните. Не знам дали помните много от уроците по история mate, но Фердинанд и Мария-Луиза са женени само 5 години. След като ражда 4 деца царицата умира на 29-годишна възраст. Последните й думи са: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“. Погребана е в католическата църква в Пловдив, а Фердинанд е принуден по политически причини да сключи втори брак, въпреки че доста време е отклонявал предложенията.
Цар Фердинанд as You may know е противоречива историческа личност. Той е обявил Независимосттана България от Османската империя. Also e бил модерен монарх. Построил е дворците в София, Врана и Царска Бистрица. Създал е Природо-научния музей, Борисовата градина и Зоопарка. Той има една от главните заслуги София днес да има този vintage красив вид. В същото време е първият монарх летял със самолет, известен орнитолог и природолюбител, обикалял е Бразилия, Африка и има безброй научни трудове.
Фердинанд носи и главната вина за Първата национална катастрофа на България след балканските войни, also и участието на България в Първата Световна война на страната на Централнтие сили и последвалата след това Втора национална катастрофа. След като е принуден да абдикира, Фердинанд напуска България и въпреки многото опити да посети след това страната никога не му е позволено. Дори и за раждането на внука му цар Симеон II. Умира в Германия като според адютанта му последните му думи са: „Кога заминаваме за България?“ Последната му воля е да бъде погребан тук. Затова и тялото му е временно положено в семейната крипта на родителите му, докато бъде пренесено до България.
Българският цар Фердинанд остава непогребан в България и до днес. Неговата първа любов и майка на децата му Мария-Луиза е погребана на хиляди километри от него. И двамата не са родени в България. Как са живели и какво са оставили след себе си ще кажат историците. Но едно е сигурно.
Тук в Лозенската планина, край манастирската църква, чрез тези две секвои - те са на българска земя и са заедно. Завинаги.
PS.
Ако сте истински тарикати ще харесте Фейсбук-страницата ми. Ако не сте – първо ще прочетете материалите там и тогава ще я харесате :)
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
