С „Мистичните пътеки на България II“, издание на „Апостроф“, Ирена Григорова ни отвежда на поредното пътешествие из още 43 лековити и чудотворни места – църкви, скални светилища и манастири. Някои от тях са изключително известни, други съвсем наскоро открити, но всички те оставят отпечатък върху хората, които ги посещават.
Тези обекти действат различно на всеки човек, но силата им е неоспорима. Това доказват и историите на хората, изпитали мощта им, за които авторката ни разказва. Тя пробва да отговори на въпросите: „Защо водата на река Младежка е лековита само два месеца в годината?“, „Какво се крие в неизследваното подземно светилище Гълъбарника?“, „Гробници ли са тайнствените долмени или нещо друго?“, „Как войводите са лекували рани от куршуми?“ и др.
Ирена Григорова е позната на публиката с работата си в тв предаванията „Преди обед“, „Денят започва с Георги Любенов“, както и ютуб канала „Прастари времена“, в който изследва и открива нови тайнствени места, свързани с древната история. След успеха на книгите й „Прастари времена“, „Скитник в мрака. По стъпките на Вълчан войвода и неговото злато“ и „Мистичните пътеки на България“ авторката ни предлага още едно четиво за тайнствени места и мистични истории.
Дойде време за следващото ни голямо пътешествие из мистичните места на България. Някои от тях са изключително известни, други съвсем скоро открити. Общото между тях е, че всички тези места оставят отпечатък върху хората, които ги посещават. На някои те действат успокояващо, на други тонизиращо, трети навеждат към сънуване и получаване на информация свише или към прозрения, вдъхновение и изцеления.
Истината е, че ние, хората, имаме нужда от тези места повече, отколкото те от нас. Имаме нужда от вярата, че някой ни закриля, че ако помолим с чисто сърце, ще бъдем чути и ще получим отговор. И най-вече, че има някой по-голям и по-силен от нас, за когото няма невъзможни неща.
Историите, които разказвам в тази книга, ще ви подсетят, че вярата в чудеса е най-голямата сила, която ние, хората, притежаваме. Тя може да промени човешкия живот, може да преобърне обстоятелствата и да пренареди събитията.
Във втората книга от поредицата „Мистичните пътеки на България“ си позволих да потърся отговори на въпроси като: Възможно ли е при мегалитните светилища наистина да има магнитни аномалии и висока енергия? И как предците ни са ги засичали? Оказа се, че академичните учени имат научно обяснение и то е съвсем реално.
Храмът в кв. „Дървеница“ и силата на Божествения хирург свети Лука Кримски, град София
Между кварталите „Младост“ и „Дървеница“ в София има църква, която беше огромна изненада за мен. Тя е изключително красиво изписана и поддържана. Дори и през работен ден в нея постоянно идват хора от цяла България да търсят спасение.
Жената, която продава свещи, ми разказа, че тук всекидневно се случват изцеления с помощта на свети Лука Кримски.
Кой обаче е този светия?
Историята му е невероятна. Той е един от най-силните руски закрилници и лечители. Името му е известно навсякъде в Русия и по света.
Роден е на 27 април 1877 г. със светското име Валентин Феликсович Войно-Ясенецки. Като млад обича да рисува, но завършва с отличие медицинския университет. Работи като селски доктор, след това оглавява Катедрата по оперативна хирургия и топографска анатомия в Държавния туркестански университет. Получава Сталинска премия заради труда си „Очерк на гнойната хирургия“, който и години след смъртта му се изучава от студентите по медицина.
През Руско-японската война става главен военен хирург. Поема най-тежките случаи и отива на места, където колегите му отказват. През юли 1941 година вече пристъпил към операции, а от 30 септември професорът станал консултант на всички болници в Красноярския край и главен хирург на евакуационна болница 1515.
Освен отдаден на хирургията Валентин Ясенецки е и силно вярващ християнин. Започва операциите винаги облечен в расо и задължително след молитва. В операционната му винаги има икона. През 1921 година е ръкоположен за дякон, след седмица за йерей, две години по-късно приема монашеско пострижение и името на свети Лука (апостола лекар), а скоро след това получава и архиепископски сан.
Това са трудни години за руската църква. Апостолите й са гонени и подлагани на репресии от комунистите. Архиепископ Лука е обявен за престъпник рецидивист, три пъти изпращан в заточение в Сибир и три пъти реабилитиран. Последния път е обвинен и в шпионаж, като е подлаган на разпити и мъчения, за да признае вината си.
Архиепископът обаче не признава нищо. Не се отказва и от вярата си и продължава да лекува и да помага на хора в нужда. Случва се да няма никакви условия и да оперира с кухненски нож или с шлосерски клещи, а раните да зашива с женски коси.
Въпреки всичко това сложните операции винаги завършват успешно. Мълвата за чудодейните сили на монаха се разнася из цяла Русия. Хората започват с обич да го наричат Кримския чудотворец и още приживе го обявяват за светец.
Свети Лука си тръгва от този свят на 25 май 1961 година (11 май по стар стил). Чудесата и изцеленията обаче не спират. Ходещите на гроба му за поклонение хора твърдят, че са изцелени и болестите им отшумяват.
През 2000 година Руската православна църква официално признава свети Лука за светец.
Днес в храма „Свети Георги Победоносец“ в кв. „Дървеница“ има изложена чудотворна икона на свети Лука Кримски. Смята се, че светецът помага за изцеляването на всякакви заболявания, но особено силно се усеща присъствието му, когато става въпрос за гнойни рани, счупвания, навяхвания, операции и зачеване.
Да си призная и нещо лично. Малката икона, която ми подари жената от църквата в кв. „Дървеница“, седи на нощното ми шкафче и всеки път, когато не се чувствам добре, се моля за помощта на свети Лука Кримски.
Храмовият празник се чества на 6 май.
Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира на ул. „Софийско поле“ 18 в кв. „Дървеница“. За ориентир може да ви послужат Лесотехническият университет и магазин „Фантастико“. Храмът е в задните улички от страната на магазина.
