С лед близо десет години безплодни усилия от страна на фермери, държава и застрахователни компании, най-сетне е намерено решение за обезщетяване на съсипана реколта.
След близо десет години безплодни усилия от страна на фермери, държава и застрахователни компании, най-сетне е намерено решение за обезщетяване на съсипана реколта.
Това ще става чрез Компенсационен фонд, зад който ще стои държавата, а изграждането му започва още този месец. Това съобщи Васил Грудев, шеф на Държавен фонд „Земеделие”, на осмата национална конференция на земеделските производители в Златни пясъци.
Разплащателна агенция
Компенсационният фонд ще действа в структурата на Разплащателна агенция. Парите ще дойдат от държавната помощ за пропаднали площи, от европейски средства чрез средства от мярка 17 „Управление на риска” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014 - 2020) и от доброволни вноски на стопаните, за която България ще иска нотификация от ЕК. Чрез действието му ще си позволи издръжката на системите на противоградова защита на цялата страна с комбиниран способ - ракетен и самолетен. Важно е да се отбележи, че средствата за този фонд ще гарантират компенсация първоначално срещу градушки, а в по-късен етап срещу суша и слани.
Задължително самоучастие
Въпреки че вноските от страна на земеделците ще са доброволни, ако няма самоучастие от тяхна страна, пари от ЕС няма да могат да се вземат. Това стана ясно от обясненията на шефа на агрофонда. Пред „Телеграф” той коментира, че сега не сме усвоили 37 млн. евро по мярката за управление на риска, точно защото не е имало самоучастие. Така че изрично изискване на еврорегламента е, ако искаме в Компенсационния фонд да разчитаме и на европейски средства, да има вноски и от земеделците. Желаещите ще попълват документи при подаване на заявленията си за подпомагане по директните плащания всяка година.
Чувствителната тема
Вноските и техният размер обаче е свръхчувствителна тема за земеделците. Още в първите години, когато се заговори за застраховки срещу бедствия, браншовите организации бяха категорично против самоучастието и настояваха тези задължения да поеме държавата. Независимо от огромните загуби, които претърпяваха поотделно и в различни райони от град, слани, наводнения, жеги, производители на плодове, зеленчуци, розопроизводители. Пак поради липса на съгласие и разбиране, че който иска да не губи на 100% реколтата си от природни бедствия трябва да даде нещо от себе си, противоградовата самолетна защита, въпреки цялостната стратегия и подготовка на агенцията все още не се случва. Независимо дали вярваме в теорията за климатични промени или не, измененията в климата са налице и няма как да ги отречем. Затова и трябва да намерим начин да се защитим, мотивира се Васил Грудев.
Размер
Засега е ясно, че размерът на вноската ще е доброволен, но не съвсем. Защото, в случай на природно бедствие и пострадала реколта, компенсация ще получат само тези, които са внасяли своята такса. Сега това не е така, въпреки че обезщетенията при измръзване например се дават само за 100% пропаднали площи, припомни Божидар Иванов, председател на асоциация на малинопроизводителите.
Вноската ще е различна и размерът ще зависи от вида на отглежданите култури. Една ще е ставката за зърнено-житни, друга за трайни насаждения. Обещанието на Грудев е, че ще са справедливи. Защото според него 1 дка трайни насаждения и 1 дка зеленчуци нямат стойността на 1 дка зърно. Така или иначе ще става дума за стотинки според него.
Колко
На въпроса колко той отказа засега да се ангажира. Според Костадин Костадинов, шеф на Национална асоциация на зърнопроизводителите, първоначално се е обсъждала сумата от 75 ст. на дка, но вероятно тя е паднала на 65 ст. На въпроса за каква сума става дума засега Грудев отговаря уклончиво. Едната година сумата може да е 5 млн., другата 30 млн. в зависимост от събитията, ще работим с преходни сметки, годините са различни, каза той.
Против
Какви са доводите на противниците на вноските? Най-вече това са големите зърнопроизводители, тъй като щетите от градушка голямото зърнопроизводство ги неглижира, отговори Васил Грудев. Той допълни, че в предварителни разговори са заявили, че ако ДФЗ стои зад фонда, ще участват. До този момент нямаха доверие на различните версии, защото трябваше да комуникират със застрахователи, допълни Грудев.
Костадин Костадинов: Ще има желаещи да плащат
Смятам, че ще има желаещи да плащат за доброволния фонд, това са стотинки. Хората ще се убедят, че ще е от тяхна полза, особено производителите на трайните насаждения. Засега ние от Добруджа не можем да плащаме нещо, което не ни пази, пък и при нас не падат градушки.
По-късно, когато фондът започне да действа, и за сушата ще се включим. Всеки сам си преценява какво да прави, коментира Костадин Костадинов.
Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители: Без участието на фермерите, бедствията ще ни смажат
Нашата асоциация безрезервно подкрепя идеята за създаване на Компенсационен фонд за обезщетения срещу природни бедствия. Такава ни беше позицията и за преструктуриране на Агенцията за борба с градушки. Заявил съм категорично тази позиция на министъра на земеделието Десислава Танева. Това коментира пред Телеграф председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) във връзка с дискусията дали земеделски производители трябва да участват с вноски в бъдещия Компенсационен фонд.
Всички фермери, независимо какви култури отглеждат трябва да се включат с вноски. Не само овощари и градинар, защото припордните бедствия заплашват не само тях, а всички. Друга позиция смятам, че би била егоистична и недържавническа. Важно е фермерите да разберат, че ако не се включат, ще загубим европейски пари за тази цел, които ни се полагат. Такива са изискванията на ЕС да има самоучастие.
Засега не е ясно колко ще са тези вноски, но колкото повече са участниците, толкова по-ниски ще са те. Дори си мисля, че ако всички в държавата заделят по няколко стотинки, това ще акумулира по-голяма сума. Защото противоградовата защита трябва да е и за населените места, не само над полето.
Спомнете си как преди няколко години нямаше автомобил, който да не е пострадал от градушката, която се изсипа над София. Климатът ще ни изненадва тепълва и трябва всички да приемем този факт, каза Върбанов.
Монитор
