Д атата 18 юли е изключително важна за българските християни. Почитаме смел млад българин, който предпочете мъченичеството, но не предаде своята вяра. Църквата почита днес Св. Емилиан Доростолски.
Датата 18 юли е изключително важна за българските християни. Почитаме смел млад българин, който предпочете мъченичеството, но не предаде своята вяра. Църквата почита днес Св. Емилиан Доростолски.
Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменнният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.
Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!” Той бил хванат и заведен при управителя.
- Кой те научи така да безчестиш боговете? – запитал го разгневеният управител.
- Бог и душата ми! – спокойно отговорил изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният управител и всеки друг да видят колко са безсилни, колко са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, преработени в идоли – ни един не се защити.
Разярен от смелия глас на правдата, управителят заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жила. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.
- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият управител.
- Това, което направих, не е безчестие, а слава и хвала за истинския Бог, - отговорил страдалецът.
Управителят заповядал да го обърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго отново били страдалеца.
- Роб ли си ти или свободен? – запитал го управителят.
- Роб съм на градоначалника, - отговорил страдалецът.
Тогава управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.
Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх. Свирепият управител погубил мнозина от тях.
Имен ден на 18 юли празнуват Емилиан, Емилиян, Емил, Емо, Емко, Емчо.
Жените с името Емилия, Ема, Емили празнуват своя имен ден на 30 май – денят на Света Емилия. Тогава мъжете нямат имен ден.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)
Житие на св. мчк Иакинт
Римският император Траян, царувал от 98 г. до 117 г., започнал жестоко гонение против християните, като изисквал от всички свои поданици да се покланят само на идолите. При него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Иакинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил таен християнин.
В един тържествен езически празник царят с всички свои придворни извършвал жертвоприношение на боговете. В това време Иакинт се молел в своята стая на истинския Бог. Един от другарите му казал за това на царя. Царят повикал Иакинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението. Иакинт отказал, като заявил, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, но той все повтарял: "Аз съм християнин, Христа почитам и на него са покланям." Затворили го в тъмница като забранили да му дават храна, освен идоложертвена. Иакинт търпял глад, но не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража воин влязъл в тъмницата и видял, че тя е озарена от чудна светлина, а ангели подкрепят верния служител на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат отново Иакинт при него, но го намерили умрял в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, за да бъде изядено от зверове. Но един благоговеен свещеник, на име Тимотей, тайно го взел и погребал у дома си. След няколко години мощите на светия мъченик били пренесени в Кесария Кападокийска.
Монитор
