Eнергиен ценови шок мъчи Европа, нямаше как да подмине и нас. Причините - главоломният скок на цената на руския газ и на петрола, който докосва 8-годишен рекорд от $100 за барел. Към това трябва да добавим и нереалистичната цел на ЕС да намали въглеродните емисии с 55% до 2030 г. и заложения „зелен преход“, или пълна декарбонизация до 2050 година.
Eнергиен ценови шок мъчи Европа, нямаше как да подмине и нас. Причините - главоломният скок на цената на руския газ и на петрола, който докосва 8-годишен рекорд от $100 за барел. Към това трябва да добавим и нереалистичната цел на ЕС да намали въглеродните емисии с 55% до 2030 г. и заложения „зелен преход“, или пълна декарбонизация до 2050 година.
У нас мисията „зелен преход“ поне на този етап е трудно осъществима
по две причини – от големите мощности евтин ток произвежда само добрата стара АЕЦ „Козлодуй“, призната за „зелена“ дори по евростандартите. Не стоят така нещата с тецовете в „Марица-изток“, защото себестойността на тока им се товари от невероятно скъпите евроквоти за въглеводородните емисии. Скъпият ток им помогна временно да стопят огромните си дългове с рекорден износ за балканските съседи. Но въпреки че отложихме затварянето им поне за 2035 г., и за тецовете, и работещите в тях близо 15 000 души трябва да се търси алтернатива отсега. Както и управляващите да решат окончателно на производството на каква енергия страната ни ще залага в бъдеще. В противен случай България от износител със сигурност ще се превърне във вносител на скъпа електроенергия.
В същото време цената на тока у нас за бизнеса, общините, училищата и болниците, които миналата пролет бяха пратени на свободния пазар, расте неудържимо. А разходите на държавата тези цени да бъдат компенсирани се покачват като нивото на планинска река след порой. Глътка въздух за бюджетите на общините и училищата ще даде изкупуването от държавата на по-евтин ток за тях чрез нарочен пул.
Така държавата на практика се оказа в, меко казано, разкрачено положение - от една страна, е собственик на активи, които произвеждат 80% от предлаганите количества електроенергия, от друга, е потребител на тази енергия, а от трета страна - регулатор на всички процеси в енергетиката. Как се регулираха те досега е ясно – токът за бизнеса, общини и болници скочи три пъти.
Мораториумът върху цените за бита ще ги удържи, но само до края на март.
Хубавото в случая е, че компенсациите за високите цени на тока и газа ще се изплащат през февруари и ще обхващат декемврийските и януарските сметки. А на битовите потребители на газ са спестени мъките да подават допълнително документи, за да получат държавната помощ.
Подобна е ситуацията и при тока за бизнеса. Компенсация, която ще бъде платена с парите от свръхпечалбата на АЕЦ “Козлодуй“, ще има и за януари, а таванът бе вдигнат 250 лева за мегаватчас.
Ако цените варират в широк диапазон на борсата, крайните цени след компенсацията ще се движат в много по-тесен диапазон. Това пък ще даде възможност за предвидимост, планиране и разгръщане на дейността на компаниите, които рязко свиха дейността си под напора на пандемията от коронавирус и на енергийните цени.
За миналата година статистиката отчита загуба на 55 хил. работни места
Че нещата с цената на тока не отиват на добре, стана ясно още при излизането на свободния енергиен пазар миналото лято на малките и средните фирми. Защото тогава само малка част от общо 450 000 фирми си намериха доставчик. Причината - собственичката на фризьорски салон Пенка от Петрич не успя да се ориентира между офертите на поне 50-ина доставчици на електроенергия, за да избере най-изгодната тарифа. От това занимание, достойно за Нобелов лауреат по висша математика, със сигурност косата й се е накъдрила и без фризьорска каска. В тази неблагоприятна ситуация се оказаха хиляди други собственици на промишлени предприятия, ресторанти и хотели. Някои от тях вече фалираха под тежестта на невъзможните разходи, други са на ръба.
Тук обаче е добре да се подчертае, че бившото ръководство на КЕВР също има вина за изпускането на духа от бутилката. С недостатъчен контрол върху дейността на енергийната борса и на лицензираните да продават ток на свободния пазар фирми. А това пък породи основателни съмнения у бизнеса, че има картел при търговията с ток на борсата. Те все още не са надеждно опровергани.
В същото време Комисията за енергийно и водно регулиране спешно беше ремонтирана, а съставът й намален от 9 на 5 души. Тя ще трябва да се оправя спешно с растящите енергийни цени. Ако не успее, кашата може да стане пълна, защото ни предстои пълна либерализация на енергийния ни пазар.
Предвидено е през 2025 година на свободния пазар да излязат и битовите потребители
както и за либерализацията на газовия пазар. Тя и без това е забатачена и има наказателна процедура от ЕК заради това. По силата на решение на ЕК "Булгаргаз" трябва да предоставя определени количества газ на борсата по така наречената "Програма за освобождаване". Но нека първо да разберем какво ще се случва с държавната газова фирма и дали с новия договор за доставка на руски газ на пазара ще се намърдат отново посредници, премахнати през 2014 година.
Пазарът е апетитен – оценява се на стойност над 1 млрд. евро годишно. Уволнението на стария директорски борд на „Булгаргаз“ стана тема, по-която прехвърчаха първи словесни искри между президента Румен Радев и премиера Кирил Петков. Министър-председателят дори каза, че очаква обвинение за бивш шеф на газовото дружество.
А цената на газа изневиделица падна с близо 17 на сто от февруари.
През уикенда пламна нов газов скандал, след като се разбра, че „Булгаргаз“ е продал на Румъния през газовия хъб „Балкан“ едни 37 000 мегавата за 5 млн. лв. Енергийният министър Александър Николов се кълне, че това излишък, от който дружеството трябвало да се освободи. От ГЕРБ обаче веднага взеха сделката на прицел, а Николов нарече случая „координирана атака срещу националните интереси“.
В случая по-интересният факт е, че атаката срещу сделката на „Булгаргаз“ дойде от бившия червен енергиен министър Румен Овчаров. Което пък означава, че в обозримо бъдеще може да се очаква
политическо напрежение около тръбите със синьо гориво и пренареждане на родния газов пъзел.
Че около „Булгаргаз“ намирисва на гнило, говорят и други факти. Въпреки договорените годишно 1 млрд. куб.м. по-евтин газ от Азербайджан, което е една пета от потреблението за година у нас, в момента влизат два-три пъти по-малко азерско гориво.
Уволненото ръководство на "Булгаргаз" се оправдаваше, че единствената входяща точка на газа от Азербайджан е газовата връзка IGB Комотини- Стара Загора, която ще е готова най-рано през юни 2022 г.. Като се аргументира, че договорът за доставка на суровината от находището "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море е подписан през 2013 г. и тогава не е било ясно нито как ще бъде изградена връзката, нито откъде ще мине трасето. Окончателното инвестиционно намерение за IGB беше взето през 2015 г.
Бившото ръководство на "Булгаргаз" не само е нанесло щета на обществения интерес
но и на финансовите приходи на компанията , твърди сегашният енергиен министър Александър Николов. Кой крив, кой прав в този конфликт, тепърва ще се разбере. Лошото е, че точно когато ни трябваше най-много, по-евтиното азерско гориво минаваше само през пункта Нея Месемврия в ограничени количества.
Едно е ясно – властта трябва да работи още по-усърдно за довършването на интерконектора с Гърция. Както и да се използва възможността да получаваме достатъчно втечнен газ от терминала, който ще се изгражда в морето край гръцкото пристанище Александруполис. Той трябва да е готов през 2023 г.
Безспорно това е единственият начин страната ни да се отърве от възможен перманентен газов тупик, подклаждан като безотказно политическо оръжие на Москва.
Монитор
