0

Т рудно се пише за спектакъл като „Енигматични вариации“ по култовата пиеса на французина Ерик-Еманюел Шмит – един от най-големите драматурзи на съвремието. Само някоя дума в повече – и можеш да развалиш удоволствието на бъдещите зрители от поетапното разкриване на загадката, свързваща с невидима нишка героите в премиерната постановка на сцена-клуб „Максим“ в театър „Българска армия“.

Трудно се пише за спектакъл като „Енигматични вариации“ по култовата пиеса на французина Ерик-Еманюел Шмит – един от най-големите драматурзи на съвремието. Само някоя дума в повече – и можеш да развалиш удоволствието на бъдещите зрители от поетапното разкриване на загадката, свързваща с невидима нишка героите в премиерната постановка на сцена-клуб „Максим“ в театър „Българска армия“.

От друга страна, каквото и да се каже за това представление, без да изпадаш в непомерен възторг, сякаш ще е малко: великолепен текст, изправящ зрителя пред нови и нови парадокси, деликатна режисура на Георги Михалков и двама забележителни актьори, на които образите в пиесата прилягат като ръкавици – Васил Михайлов и Милен Миланов. Отдавна не ги бяхме гледали в

роли, отговарящи на мащабите на техния талант

Нека споменем, че в първата парижка постановка са играли ни повече ни по-малко самият Ален Делон и Франсис Юстер. А в първата българска – Стефан Данаилов и Мариус Донкин.

На пръв поглед изходната ситуация не е чак толкова необичайна: журналист (Милен Миланов) отива да вземе предварително уговорено интервю от известен писател, нобелов лауреат за литература (Васил Михайлов), който от години живее в усамотение на малък остров в Северно море. Ексцентричен и арогантен, човекът на перото посреща с изстрели на ловна пушка госта, който се интересува от последната му книга (но е чел и всички предишни). Така или иначе, интервюто е обещано и въпросите са неизбежни. А най-важният е съществува ли жената, кореспонденцията с която изгражда тъканта на новия роман на Абел Знорко, или е художествена измислица? Духовитият диалог между двамата интелектуалци с всеки следващ завой на мисълта отправя нови предизвикателства към любопитството на зрителя: познавали ли са двамата мъже тази магнетична Хелена, една и съща жена ли са познавали, защо между тях – двама толкова различни, все пак се установява някаква необяснима близост?... Ерик-Еманюел Шмит е изчислил почти гениално точката, в която да се пресекат и стъпка по стъпка да се разкрият две енигми – тази на Знорко и другата на журналиста Ерик Ларсен. В този мъжки конфликт/контакт

най-голямата загадка и изненада са проявленията на любовта...

Двамата актьори са блестящи в своите превъплъщения. Васил Михайлов – чувствителен и уязвим под маската на егоцентричен мачо, който уж смята, че любовта е само патология, усложняваща здравословния секс. Очевидно изпитващ удоволствие от реакциите на публиката и от партньорството на сцената. И, представете си, не играе...капитан Петко Войвода. Милен Миланов – благороден джентълмен, привидно притеснен и плах, но отдаден с плам на мисията, която си е избрал в тоя живот. А режисьорът Георги Михалков този сезон се налага като автор на някои от най-интимно докосващите душата спектакли – „Любовни писма“ и сега „Енигматични вариации“...

Преводът на пиесата е на Снежина Русинова-Здравкова.

Ерик-Еманюел Шмит идва за юбилея на Мариус Донкин

Ерик-Еманюел Шмит пристига в България за юбилейния спектакъл за 70-годишнината на Мариус Донкин „Г-н Ибрахим и цветята на корана“ на 13 февруари. Донкин и Шмит ще се качат заедно на Голямата сцена на Народния театър, за да изиграят заедно най-вълнуващите части от представлението. Световноизвестният писател и драматург ще се срещне със своите почитатели у нас ден след юбилейното събитие. Срещата ще се състои във фоайето на Първи балкон между 9.30 и 12.30 часа, като писателят ще раздаде и автографи.

Спектакълът „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“, режисиран от преподавателя по актьорско майсторство в НАТФИЗ проф. Снежина Танковска, има редица престижни награди от родни и международни форуми и е в афиша на театъра вече 16 години.

За пръв път Ерик-Еманюел Шмит посети страната ни и академичната трупа през 2016 г., дни след встъпването на Мариус Донкин в длъжност като директор на театъра. Един от първите, които го поздравиха лично, бе именно Шмит. Още тогава двамата загатнаха, че готвят общ проект.