П роф. Николай Овчаров представи новата си книга „Индиана Джоунс в храма на Ягуара“, посветена на културата на маите, чиято цивилизация се е развила по времето на разцвета на Първото българско царство. Освен разказвателна част, свързана с пътешествието на историка из Южно Мексико, Гватемала, Белиз, Хондурас и Салвадор, книгата съдържа и сериозно проучване на историята на маите, отнело година и половина.
Проф. Николай Овчаров представи новата си книга „Индиана Джоунс в храма на Ягуара“, посветена на културата на маите, чиято цивилизация се е развила по времето на разцвета на Първото българско царство. Освен разказвателна част, свързана с пътешествието на историка из Южно Мексико, Гватемала, Белиз, Хондурас и Салвадор, книгата съдържа и сериозно проучване на историята на маите, отнело година и половина.
Началото на съвременната наука за цивилизацията на маите – маянистиката, е положено едва през 70-те години на 20-и век, когато са разчетени хиляди останали техни надписи от руския учен Юрий Кнорозов. Това е било много трудно, тъй като е нямало с какво те да бъдат сравнявани – през 16-и век испанските конкистадори са изгорили късните книги на маите, коментира проф. Овчаров. Джунглата обаче е съхранила доста техни паметници.
Овчаров разделя историята на маите на 3 периода. Първият е от дълбока древност до 3-и век сл. Хр., когато се появяват първите писмени сведения. Класическата епоха е от 250 до 600 г. сл. Хр., откогато датират огромна част от запазените надписи, гигантските строежи, развиват се науките, въвежда се сложна система за напояване. Маянското общество е силно йерархично, владетелят на всеки град държава е бил и върховен жрец, а на самите върхове на техните пирамиди са разположени храмовете им, обясни авторът на книгата с второ, уточняващо заглавие „Пътешествие в изгубения свят на Мезоамерика“. Третият период – разцветът, обхваща 7-8-и век, когато се водят много войни, подобни на Троянската. Маянските войни обаче не са за територия, а за пленяване на съответния вражески владетел и принасянето му в жертва на боговете на победителите. Никоя от градовете държави обаче няма трайна доминация, а жертвоприношенията не са били така масови като при ацтеките, отбеляза Овчаров.
Особено интригуващо е повествованието, свързано с упадъка, дори колапса на маянската цивилизация през в края на 8-и и началото на 9-и век, за който има различни теории: изтощаване на земеделската земя, климатични промени, прекомерен ръст на населението, довел до глад, неразвити технологии (маите познават метала, но не го използват по предназначение, а така и не стигат до откриването на колелото), нашествие на чужди племена. Или съчетание на всички тези и други негативни фактори, смята създателят на първото мащабно изследване на цивилизацията на маите у нас. Тогава са измрели близо 1,5 милиона души, което е огромна за времето си цифра. Част от маите са мигрирали на Север към п-ов Юкатан, където се смесват с толтеките и до 15-16-и век живеят заедно в общество с център Чичен Ица. Маите най-силно са се съпротивлявали на испанското нашествие – цели 2 десетилетия, и някои техни територии са били сравнително свободни докъм 17-и век, изтъкна видният наш историк и археолог.
Следващото пътешествие на проф. Николай Овчаров, по собствените му признания, ще го отведе в Зимбабве в сърцето на Африка.
Монитор
