П рез десетилетията честването на Деня на храбрата българска войска преминава
на приливи и отливи. Началото е поставено още с нейното създаване: На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I Батенберг учредява първото воинско отличие - ордена „За храброст”. С указ №5 от 9 януари същата година князът постановява да се чества войската на 17 април, денят на встъпването му на трона.
Само 10 години след Освобождението военният министър полк. Сава Муткуров определя за празник на всички роти и дружини 7 и 8 ноември, когато през 1885 г. са разгромени сърбите край Сливница.
Дати
С встъпването си на трона княз Фердинанд променя датата и празникът започва да се отбелязва на 23 април – денят на св. Георги Победоносец, закрилник на българската войска. Със смяната на календара през 1916 г. празникът Георгьовден се премества на 6 май.
През Балканските и Първата световна войни войската отбелязва празника на фронта, а в тила се отслужват панихиди за падналите в боя.
До подписването на Ньойския диктат от 1919 г. Денят на бойната прослава се отбелязва отделно и на 27 ноември, по новия вече стил (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.).
След преживените две национални катастрофи и наложените санкции от Ньойския диктат българската войска и бойна техника са драстично намалени.
Ньой
Несправедливият мир, наложен от победителите в Първата световна война, не издържа на предизвикателствата на времето. На една вечерна проверка във Военното училище в София, докато трибагреникът бавно се спуска от пилона, юнкер от старшия клас гръмко извиква:
– Помнете Ньой!
Гордо и мощно отеква отговорът на другарите му:
– Помним Ньой! Готови сме да мрем за България!
До 1933 година се празнува в столицата на „Площадът на победите”. След това център на тържествата става площадът пред храм-паметника „Св. Александър Невски”, където е отслужван водосвет за благославяне на бойните знамена. След водосвета празникът достига своята кулминация - започва Гергьовски парад. Той тръгва от Военното училище (днес Военната академия), преминава през Орлов мост, Народното събрание, Двореца и стига до Лъвов мост.
Внушителен
Най внушителните и впечатляващи Гергьовски военни паради, на които нагледно се демонстрира превъоръжаването на войската, се провеждат през 1936 г., но най-вече на 6 май 1937 година. За това свидетелстват множество изследвания на историографи и публикации в тогавашната българска и европейска преса.
На 5 май 1937 година цар Борис III връчва на паметна церемония новите бойни знамена на българските полкове. С парада на войската на следващия ден, ръководен от военния министър ген. Христо Луков, България решително отхвърля Ньойския диктат.
В 8,30 сутринта на булевард „Евлоги Георгиев“ са строени хиляди мъже - от живите опълченци на Шипка до наборни войници. Кавалеристите едва удържат конете. На „Цариградско шосе“ е подготвена и бойната техника – танкове, бронирани машини, оръдия. Самолетите също са в очакване.
Десетки хиляди изпълват улиците на София в трепетно очакване. Точно в 10 часа по радиото в цяла България се разнася мощният глас на диктора: „Внимание! Говори радио София!“.
Парад
На стълбите на Народното събрание парадът приема цар Борис III в качеството си на държавен глава и върховен главнокомандващ. Лично министърът на отбраната ген. Луков повежда колоните. Когато се появяват бойните знамена, царят слиза от трибуната и, козирувайки, застава на нивото на улицата. Първи минават живите опълченци и старите генерали. Цели шест часа дефилират представителни части на всички родове войски. В колоните на маршируващите се спазва строга субординация – след военния министър и опълченците дефилират генералитета, кавалерите на ордена „За храброст” и запасното офицерство. Следват ги ескадроните на лейбгвардейския на Негово Величество конен полк, юнкерите и кадетите. Техните блокове са най-впечатляващи - преминават в карета от 12 редици по 12 души и привличат погледите на младите столичанки. След тях дефилират матросите в красивите си униформи, войниците от пехотните полкове, кавалеристите, артилеристите минават с оръдията си, танкистите с танковете си.
С букети цветя в ръце многохилядното множество приветства юнаците възторжено с „Ура“! Военните оркестри свирят „Велик е нашият войник“.
За първи път над София прелитат учебни и бойни самолети. Сред тях са и произведените в българските самолетостроителни фабрики Капрони и ДАР в Божурище шест самолета КБ-2А и шест ДАР-3, познати още като Гарван-I. Чуждите военни аташета са смаяни, дори смятат, че частите по няколко пъти минават пред трибуната!
За шест часа един победен народ възкръсва за нов живот. Само три години по-късно Добруджа ще посрещне с възторг българската войска, а през пролетта на 1941 година по килим от цветя цяла българска Македония посреща своите войници: „Добре дошли, братя! Христос Воскресе! Да е честита свободата ни, да е вечна“.
До 9 септември 1944 година Гергьовският военен парад е най-големият празник не само в София, но и в по-големите градове.
Настъпва превратът на 9 септември 1944 г. и традицията в честването на празника на българската войска е прекъсната. Денят на св. Георги Победоносец е обявен за Ден на овчаря. Парадите се преместват на 9 септември, а по-късно и на 23 септември – Деня на Септемврийското въстание.
След демократичните промени на 10 ноември 1989 г. първоначално за празник на армията е обявен Денят на Шипченската епопея - 23 август. През 1993 г. с правителствен указ 6 май, Денят на св. Георги Победоносец, е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия. С тържествен водосвет, отслужен от Българския патриарх, пред Паметника на Незнайния воин се освещават бойните знамена. На този Георгьовден е проведен първият военен парад в демократична България. В него участват само армейски блокове. През 2001 г. в Гергьовския парад е включена и бойна техника на Сухопътните войски и авиацията.
По време на Ковид епидемията през 2022 г. провеждането на военния парад временно е преустановено.
Виц
Един брадясал албански виц ни намеква с намигване за сегашното състояние на Българската армия в контекста на помощта, която изпращаме на Украйна:
Енвер Ходжа събира албанското политбюро, за да решават каква помощ да се окаже на виетнамците във войната срещу нападналите ги американци:
- Да им изпратим един танк?
- Нищо не е това, румънците им дадоха девет танка, а българите шест – клати отрицателно глава Енвер Ходжа.
- Да им изпратим два танка? – следва ново предложение.
- Малко е, излагаме се! – пак не е доволен албанският вожд.
- Тогава да им подарим и последния, третия танк?!
Румен Жерев
