0

Н а 8 октомври родната църква почете българския новомъченик Свети Игнатий Старозагорски. Според всеобщо мнение, Апостолът свободата Васил Левски е приел именно неговото духовно име Игнатий поради това, че е учил в Старозагорското църковно училище.

Там Левски е научил за живота и подвига на Свети Игнатий Старозагорски, вдъхновил се е от неговия мъченически път за българщината и вярата в Христа и оттам е решил да приеме неговото монашеско име.

Игнатий Старозагорски се родил през XVIII век в Стара Загора. Бил кръстен с името Иван. Родителите му Георги и Мария се преселили в Пловдив. Манастирите и църквите по онова време са били единствените места, в които се пазила книжовността. Там родителите дали сина си на учение. Богато надарен, Игнатий напреднал много в науките. Почувствал обаче и влечение към монашеския уединен живот. Затова, след като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир. Тук преди се подвизавал неговият вуйчо Иван Калпакчиев. Бивш разбойник, тоя негов вуйчо се покаял и със свои средства построил постницата и църквата „Св. Лука“, недалече от манастира.

Като послушник Игнатий попаднал в ръцете на груб и жесток старец. Търпеливо шест години той понасял ругатни и побои. Но когато грубостта и жестокостта на стареца станали вече непоносими, той напуснал светата обител и се завърнал у дома си. Скоро след това турци убили баща му и насила заставили да приемат мохамеданството майка му и двете му сестри. Така, бягайки от тормоз, Игнатий попаднал на друг много по-страшен, в който рискувал и своята вяра и живот.

Игнатий избягал чак в Букурещ, а после решил да отиде на Атон. По пътя около Шумен обаче турци разбойници го заловили и като го заплашили, че ще го убият, го заставили да даде обещание, че ще смени своята християнска вяра с мохамеданска.

Пуснат на свобода, той горчиво се разкаял за това изнудено обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Има сведения, че е живял и в скита на Иверския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Там се отдал на строг монашески живот, но пред съвестта си, паметта на баща си и пред Христос се чувствал недостоен заради обета си да се откаже от своята вяра.

Неговият духовен наставник Никифор се възхитил от твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово и го постригал в монашество с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където монахът бил решил да приеме мъченически венец.

Облечен като турчин, монах Игнатий се явил в мохамеданското съдилище, застанал пред съдията и казал: „Лоши хора дават подправената монета за истинска и с насилие принуждават човека да я вземе“. След това преподобният снел от главата си зелената чалма, свещена за мохамеданите, и я захвърлил на земята. По заповед на съдията го хвърлили в тъмница. След безрезултатни увещания да приеме исляма започнало жестоко мъчение, което завършило с обесването на преподобния на 8 октомври 1814 година.

Неговата шапка била запазена от монах в цариградски храм. Според предания той я слагал на главите на болни хора и те оздравявали. Сред по-фрапантните случаи са един парализиран проходил, а друг човек, загубил разсъдъка си, отново върнал здравия си разум.

Мощите му се пазят на Атон

Три дни след мъченическата смърт на Св. Игнатий старецът Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора. През годините покрай тях са ставали чудеса на изцеление. Днес главата на светия преподобно-мъченик Игнатий Старозагорски се пази в руския светогорски манастир „Свети Пантелеймон“. През 2016 г. в старозагорския квартал „Самара“ бе тържествено осветен храм, посветен на Свети Игнатий. При строежа на църквата бликнал извор с вода от дълбочина 33 метра.

Иначе житието на Св. Игнатий е пример и за жаждата на българина за книжовно знание, което по времето на османското робство е била голяма. Показателно за това е моментът, в който бащата на Игнатий успява да се снабди с малка книжка от един пътуващ монах, но понеже не може да чете, я слага на иконостаса като икона на светец. Все пак нали и Словото има Божествен произход.