Изкуствоведка , почитателка на сонета припомни поетичното наследство на колега-журналист 7 години след кончината му.
Изкуствоведка , почитателка на сонета припомни поетичното наследство на колега-журналист 7 години след кончината му.
Авторката на сборника под наслов „1001 думи за поета Стоян Радичев“ Алена Личева /която е директор на художествената галерия в Раднево/ е положила неимоверни усилия за да преоткрие публикации в местния и централен печат през годините за близо 30-те книги на твореца, който през последните години от живота си създаде близо 2 000 сонета и сонетни венеца.
Ликова е посветила томчето на съпругата Янка и сина на Стоян Радич, самата тя се самоопределя като …радичевистка, като в предговора подчертава:“…И сега вече мога напълно да го разбера.Когато поря вълните на житейския океан все по-осиротяла, корабокрушенец на собствения си необитаем остров, проумявам вечните му съмнения в добрите знаци на човешкото, съмнения в благонадеждните пориви, в изстраданата и изкупена вина, сляпо извила очи към небосвода, в желанието светът да стане по-хубав и човеците да намерят все някога пристан сред вълните – цунамита на собствените си недоразумения, провали и житейски несрети.“
Авторката е споделила както своите лични размисли и анализи, така и задълбочените проучвания над поетичното наследство на Радичев от проф. Надежда Драгова и Емил Орманов. Подбрала е интервю-изповед взето от твореца през 2011 година от журналистката Гергана Караилиева и думи за него от някогашният главен редактор на вестник „Марица изток“, където Радичев е оставил трайна следа Кирилка Петрова. Прочит заслужават и страничките , излезли изпод перата на Таня Благова, Павлина Станчева и Мима Танева, които са го познавали отблизо и на практика са били до него и в последните му дни.
Сборникът излиза под щемпела на ИК „Лаген“ и е сред изключително редките книги, посветени на творци, които оставиха сериозно поетично наследство без преживе да шумят около себе си.
Стоян Радичев /1940-2015/ е възпитаник на журналистическия факултет при СУ „Свети Климент Охридски“, започнал е професионалната си кариера като репортер в Радио Стара Загора, след което става част от екипа на вестник „Марица изток“, където е бил и главен редактор. Първите си поетични публикации прави след пенсионирането си, а първият си сонет написва през 2004 година.
Монитор
