Н а 17.08.2002 г. почива в Женева Теодор Димитров, с 33-годишна дипломатическа служба към ООН, в т.ч. заместник-директор на Библиотеката на ООН, вицепрезидент, генерален секретар и президент на Световната асоциация на библиотеките през периода 1972-1980 г.
Част от артефактите на Теодор Димитров.
Служебното положение, владеенето на петте основни световни езика, участието в множество мисии, форуми и симпозиуми му осигуряват допир с духовното и материалното в света и му позволяват да натрупа огромни познания в областта на историята, културата и изкуството, които той реализира в книги с историческа стойност, както и да натрупа огромно количество музейни вещи и артефакти.
Теодор Димитров с майка си в Женева.
За България той работи денонощно. И макар че тя не му отвръща подобаващо (чиновникът отказва да пренесе на държавни разноски тленните му останки от Женева до София), в предсмъртния си час, на 70-годишна възраст, й завещава всичко, което има – цялото си недвижимо и движимо имущество.
Опис
България получава наследство от недвижимо имущество:
1. 1/3 идеална част от общата на тримата братя къща в кв. Княжево – София.
Впоследствие през 2014 г. тази част държавата продава на семейството на Теодор Димитров за сумата от 67,758 лв.
2. Къща с дворно място 600 кв. м в престижния квартал Шамбези в Женева, където той живее и превръща в място на духовни и материални ценности. Какво стана с този имот?
На 6 май 2007 г., на Гергьовден, 150 български семейства поемат инициативата и след един месец учредяват Инициативен комитет с участието на посланика ни в Швейцария, ръководителя на мисията ни към ООН в Женева и изтъкнати българи за превръщане къщата в български духовен център, а в двора й да бъде построена църква.
Предложението им обаче продължава да лежи в архивите и бюрата на чиновниците в Президентството, Министерския съвет и Св. синод. Оттогава изминаха 18 години, а имотът не се стопанисва, не се поддържа и с всеки изминат ден все повече се руши и рухва.
3. Имение с масивна 3-етажна сграда, построена в края на 19 в., с разгърната площ 1600 кв. м, с терен от 11 декара, на 1200 м надморска височина във Френските Алпи, с богат изглед към езерото Леман, край френския град Жекс. Това имение Теодор нарича „Европейско огнище на културата“ и е познато в Европа като Foyer Européen de la Cultur, с адрес Chateau du Pailly F01170 Gex.
Форуми
В сърцето на Европа, подпомогнат от престижни европейски фондации и културни общества, Теодор организира и провежда десетки международни творчески срещи, симпозиуми и диспути на теми, свързани с политиката, културата, философията и бизнеса. Особено място заемат проблемите на историята на България и балканските страни, проблемите и перспективите пред ООН и международното сътрудничество. Участват изтъкнати обществени и културни дейци и специалисти, обединени от желанието си да изградят общ европейски дом. Тук се създават мостове и все повече се популяризира България и нейната култура.
Така Теодор Димитров си е представял мястото на имението в Жекс и в бъдещето. „Европейското огнище на културата“ просъществува 10 години – от 1992 г. до смъртта на Теодор – 2002 г. Сега имението е напълно запустяло, неподдържано, с неговите изпразнени 30 стаи, с протекли покриви и тавани и не се знае нищо какво държавата ще направи с него.
Теодор Димитров оставя като дарение на държавата огромно духовно и културно богатство, наброяващо над 40 000 единици:
- стотици старопечатни книги и ръкописи с гравюри, първите мюнхенски издания на Рембранд и Дюрер, първите копия на Гутенберговата Библия, първото издание на събраните съчинения на Александър Дюма, една от първите световни енциклопедии, издадена във Франция през 1776 г., стари исторически ръкописи, карти и атласи, исторически документи за България и Балканите;
- десетки картини, графики и рисунки с музейна стойност, между които такива на Салвадор Дали, Марк Шагал, Жорж Брак и платна на известни български художници като Дечко Узунов и Златю Бояджиев;
- 100 византийски, гръцки, руски и български икони със златен и сребърен обков;
- 750 различни древноримски статуетки, антични барелефи, африкански и азиатски статуетки, египетски и асировавилонски релефи.
Спорове
През 2008 г. в България пристигат 5 тира с имущество, което по-късно е разпределено и прието за съхранение в 10 национални музеи и галерии в София, а онова без музейна стойност е изпратено в старо неизползваемо училище в Панагюрище.
За десетки стари мебели, украсени с богати орнаменти, изобразяващи екзотични животни (глигани, птици), кристални витрини и огледала с богата дърворезба не се знае нищо.
В края на 2009 г. в Министерството на културата, с министър Вежди Рашидов, се оформя идеята да бъде започната процедура по разкриване на филиал „Музей на дарителя Теодор Димитров“ към Историческия музей в Панагюрище, откъдето е фамилията на Теодор, а и самият той там е учил.
Едно от изданията на българо-швейцарското дружество.
Панагюрци с въодушевление приемат идеята. Те добре познават Теодор от десетките добрини, които е правил за тях. Приживе, вдъхновен от множеството часовникови кули в малките градчета по света, отброяващи времето с движещи се фигури на родолюбци, като тази на Вилхелм Тел, Теодор предлага идеята: пред читалището на Панагюрище да се изгради часовникова кула и часовете на всеки кръгъл час да се отброяват от фигурите на Райна Княгиня и Георги Бенковски. Проектът, осигурен финансово, не бил подкрепен от тогавашната градска управа – не бивало да копираме и да се поддаваме на „западно влияние“. Днес ще се намери ли някой да възкреси тази идея?
Всеобщо е мнението, че „движимото имущество може да има стойност само ако остане в цялост и се съхранява в музей, посветен на неговия дарител“. Това означава всичко, което има културно-историческа, археологическа, етнографска и антична стойност, да се събере в неговия музей.
Майката на Теодор Димитров.
Започват разговори, мнения и спорове какво от наследството да бъде в музея в Панагюрище и какво да остане в националните музеи. Проведените 3 срещи с представители на Министерството на културата и на всички 10 музеи и галерии, съхраняващи имущество на дарителя Теодор Димитров, не дават резултат. Не се постига никакво съгласие за предаване на съхранените от тях части от наследството.
Намесват се и финансови проблеми – общината не разполага с финансови средства, а и Министерството на културата отказва да влага средства в дълготрайни активи в обекти, които не са негова собственост.
Идеи
Безхаберието и бездействието на държавния и общински чиновник има оправдание – няма финансови средства. Но никакви действия от тях:
- да се използват финансовите средства – 67,758 лв. от продажбата на частта на Т. Димитров от общия семеен имот в София, както и от акциите и банковите сметки на Теодор Димитров;
- да се продаде от аукционни къщи голямото ненужно битово имущество от наследството (десетки уникални мебели и реквизити за обзавеждане), което няма музейна стойност;
- да се потърсят източници за финансиране от европейските фондове;
- да се обяви набиране на парични средства чрез дарение от родолюбиви българи, фондации, институции и фирми (напр. „Асарел Медет“ – Панагюрище), които с ентусиазъм биха помогнали в това патриотично начинание.
Всичко е в застой, в който всеки прехвърля вината на другия.
В спора между община Панагюрище и 10 национални музеи и галерии за притежание на музейните експонати и в намиране решение на финансовите проблеми държавните институции не се намесват решително, действат бавно и безотговорно.
А не отговарят ли те за духовното израстване на българската нация, за преодоляване на духовната нищета всред подрастващите и запазване на вдъхновяващите духовни ценности на миналото? Без решение остава и недвижимото имущество, завещано от Теодор Димитров в чужбина.
Инспекция
През 2023 г. Министерството на външните работи командирова представители на АДИС (Агенция дипломатически имоти в страната) в Швейцария и Франция, за да установят какво е състоянието на имотите и да направят оценка за тях.
За имението край град Жекс в доклада пише:
„Състоянието на сградата е изключително тревожно. Целият покрив е компрометиран и има множество течове; водата стига до основите и са се оформили постоянни локви в избената част на сградата; всички стаи на втория и третия етаж са негодни за употреба; има опасност от пожар.“
Оценката на АДИС за имението е 3 млн. евро.
За къщата в Женева и за нейната разруха експертите на АДИС правят заключение, че на терена може да се изгради нова сграда, която да се ползва за резиденция или да се дава под наем и да носи приходи на външното министерство.
Грижите на Министерството на външните работи за двата имота се свеждат до поддържане на тревните площи, почистване, посещения, контакти с местните представителни власти и заплащане на разходите – данъци, такси и застраховки.
Очевидно не съществува вече идеята на българите, живеещи в Швейцария, за осъществяване на едно високопатриотично дело – изграждане на „Духовен център и църква“ в Женева.
А волята на Теодор Димитров имението „Европейско огнище на културата“ край Жекс „никога да не се продава, а да остане българско парче в сърцето на Европа завинаги на разположение на българските интелектуалци, дипломати и др.“ е поругана.
Все повече отшумява и се върви към пълно отдръпване от многогодишно разработваната идея за изграждане на музей „Дарителят Теодор Димитров“ в Панагюрище.
Описаната ужасяваща картина, в която се намира наследството на Теодор Димитров, остава незабелязана от българското общество.
А завещаното материално-духовно богатство принадлежи на народа.
Държавата прие дарението доброволно да го управлява и да го направи народно достояние.
А не да бъде покрито с прах в музейните хранилища.
А не да се похабява от безстопанствено съхранение в складови помещения.
А не да се оставят имотите без грижи за поддържане до пълна разруха, за да се продадат по-късно за жълти стотинки.
Дарението на Теодор Димитров предизвика голям обществен интерес. Специалистите го оценяват като едно от най-големите направени дарения.
Темата заслужава институциите да организират обществено обсъждане, а също така заслужава и дебати за вземане решение в Народното събрание. Нали сме демократична държава и не чиновникът решава какво да се прави.
В духовната нищета, в която тънем, творческите съюзи и фондации, културните дейци, журналистите, юристите, магистратите и хилядите радетели на българщината останаха безмълвни. Къде са, за да събудят заспалите?
Сякаш всички ослепяхме и не виждаме как едно огромно духовно богатство загива и мълчим!
Нека всички заедно да помогнем да го спасим!
*Автор: Иван Делчев Димитров, брат на Теодор Димитров
