- Дария, честита първа роля. Справяш се прекрасно във филма „Ема и Шоколандия“, в който си главна героиня, как се почувства в ролята на актриса? Хареса ли ти?
Дария: Благодаря. Страхотно е. Много ми хареса.
- Какво ти беше най-интересно по време на снимачния процес?
Дария: Най-интересно беше, когато снимахме сцените в зоопарка и в един огромен детски магазин. Ясно е защо там най ми хареса (смее се). На едното място заради животните, а на другото заради играчките. Беше много забавно.
- А имаше ли сцена, в която беше близо до животни?
Дария: Да, до слоновете.
- Не те ли беше страх?
Дария: Не. Ама дядо ми бягаше от тях (смее се). Дядо ми във филма имам предвид – Кръстю Лафазанов.
- С други животни игра ли си?
Дария: Да, със змия. Не ме беше страх и от нея. Тя беше обучена, не хапеше и не се увиваше около мен.
- А притесняваше ли се, когато беше първият ти ден на снимки?
Дария: Да, много. Не си спомням много от първия снимачен ден, но добре помня, че ме беше срам.
- Дарине, вие усетихте ли я?
Дарин: Не съм усетил изобщо да я е срам.
- Дария, беше ли ти по-спокойно, че татко ти е с теб на снимачната площадка?
Дария: Не. Даже повече се притеснявах.
Дарин: Но след третия, четвъртия ден вече ѝ мина. После ми казваше: „Мога и сама!“ и стоеше цял ден на терен без никакъв проблем.
- А за вас, Дарине, какво беше чувството да снимате филм с дъщеря си?
Дарин: Много по-сложно и отговорно от всичко, което съм правил. Странно е, защото се притеснявах тя да не ме види като друг човек – като персонаж, не като баща си. Притеснявах се и дали ще успея да я провокирам естествено, за да реагира адекватно в сцените. Въпреки че отношенията ни във филма и в живота имаха допирни точки, на снимачната площадка трябваше да бъда различен човек. Но Дария реагира страхотно – прие го, адаптира се бързо и беше невероятно дете на терен.
- След премиерата какви отзиви получи, Дария?
Дария: Казаха ми, че съм се справила много добре. Похвалиха ме. Преди два дни ходихме на кино заедно с целия ми клас да гледаме „Ема и Шоколандия“. После децата ми казаха, че много им хареса и нямат търпение за втора част!
- А ти искаш ли да продължиш да си актриса?
Дария: Да, това е едно от нещата, които искам да правя, когато порасна.
- А другото какво е?
Дария: Да стана певица! Всъщност най-много искам да съчетавам и двете. Да съм певица и актриса.
Дарин: (смее се) Дария си има мнение. Но да, тя може и певица да стане. Може да съчетае и двете – има талант.
- Дарине, какво беше за вас да наблюдавате детето си в артистична среда?
Дарин: Удивително. За един месец, колкото продължиха снимките, буквално видях как се променя. Растежът ѝ беше емоционален, ментален, като изригване. Изкуството я оформи – започна да възприема обстоятелствата около себе си по съвсем различен начин. И затова винаги казвам – децата трябва да се занимават с изкуство и със спорт.
- Дария, ти тренираш тенис, нали?
Дария: Да! От две години и половина. Форхендът ми е най-удобният удар (смее се). Сега, като се замислям, и тенисистка искам да бъда.
- А в училище как вървят нещата? Кои предмети ти харесват най-много?
Дария: Аз съм в трети клас. Супер е. Обичам да ходя на училище. Любими предмети имам много, но най-любими са ми физическо, рисуване, музика, математика, български и четене. Даже сега след интервюто ще си купим книга – игра.
- А има ли предмети, които не обичаш?
Дария: Да. „Човек и общество“ и „Човек и природа“. Много са скучни. Само пишем и пишем!
Дарин: Да, новите учебници са написани на доста труден за децата език. Като пишем домашните, аз ѝ обяснявам нещата по-игрово, за да ги разбере. Материалите са хубави, но текстът е неразбираем. Министерството трябва да го преработи, защото така децата просто изключват вниманието си. Учебниците трябва да станат по-разбираеми. Все едно ги пишат за възрастни.
- Когато нямате училище и снимки, какво най-много обичате да правите двамата?
Дария: Отиваме на едни машинки с Аги, която е моя братовчедка. Събираме билети и ги обменяме за награди. После ходим на плейдей – на батути, катерим се. И на десетки увеселителни паркове ме води тате. Един път там обаче стана малка беля. Имаше два дъба и едно момиче или момче, не помня вече, ги залюля. Те се раздвижиха и ме пляснаха по главата… Но нищо ми нямаше. Малко поплаках! (смее се).
- Имате ли семейни игри?
Дария: Играем „игра на думи“ – единият казва азбуката наум, другият казва „стоп“, пада се буква и трябва дума с тази буква. Последната буква от думата става първа за следващия.
- Карате ли се понякога?
Дария: Не. Тате никога не ми се кара.
Дарин: При нас разговорът е най-важният. Любов, прегръдки, игра и уважение – това е. Ако има нещо, сядаме и си говорим.
Дария: „Веднъж ми каза: „Мога да стана лош тати“…Не съм го забравила. Разплаках се, но после си говорихме и си писахме бележки – помирихме се.
Дарин: Давам ѝ избор и ѝ обяснявам. Важно е детето да разбира причините, не да се страхува.
- Дарине, да минем към вашия моноспектакъл „Аз, която те обича“. Премиерата му бе тази седмица и беше зашеметяващо изживяваме за всички, които бяхме в залата. Поздравления. Колко време „узряваше“ тази идея?
Дарин: Близо десет години. Дълго носена, като снежна топка – всяка година ставаше по-голяма. Дълго не събирах кураж да я споделя, но идеята сама си извоюва място и накрая излезе наяве. Знаеш ли... Александра Сърчаджиева ми даде шута, за да се реша да я направя. Тя ми каза, че трябва да го направя, звънна на Яна Борисова и така тръгнаха нещата. Така че и тя е виновник тази моя мечта да се сбъдне и да се случи нещо толкова прекрасно. Вложих всичко в този спектакъл.
- Как реагира публиката на премиерата?
Дарин: Много ме впечатли интересът, с който зрителите присъстваха в салона. То е частно представление. Знаем, че повечето частни представления са с идеална цел. Залагат предимно на бърз хумор и бързосмилаема информация. Целта на мен и всички не по-малко луди от мен хора, които ми повярваха, бе да направим представление по всичките закони на театралното изкуство. Да мирише на театър до такава степен, че да ти изгради нови критерии за разбиране на театър. И точно заради това много ме впечатли тишината в салона през цялото време. Имаше тишина, от която „се чува как се върти земята“. После – дълги аплодисменти. За мен най-ценното беше емоционалната връзка актьор-зрител. Работихме да е истински театър – със смях на места, но и с онзи стягащ за гърлото момент. Фактът, че аз нямам частични спомени от представлението, говори достатъчно.
- Видяхме ви и в много топла прегръдка с Цветана Манева след премиерата. Какво ви каза?
Дарин: „Справи се, моето момче“. Това й бяха думите. Явор Милушев също ми напомни един момент, каза ми: „Помниш ли преди време се запознахме в едни градини, до едни цветя. Тогава ти казах нещо, точно те бяха приели в академията. Е, сбъдна го, моето момче“. Горд съм – не само заради овациите, а и защото изпълних още една мисия като творец в тази държава, защото ние имаме мисия да пазим културната памет и наследство на страната. И съм много щастлив, че хората ще могат да си спомнят за Явор Милушев, а младите да се запознаят с него. Защото по този начин предаваме щафетата нататък. Длъжни сме да пазим родното наследство и културната ни памет. Затова съм толкова щастлив, че успях да отворя очите на младите за още един велик творец.
- Следващите дати, на които нашите читатели ще могат да гледат постановката, кога са?
Дарин: Най-близката дата е 7 декември; после 19 януари – София, и 25 януари – Варна. Плануваме турне – поне 13 града през следващата година.
- Продължавате да играете и в Народния театър.
Дарин: Да, играя текущите заглавия и в момента сме в репетиции на ново представление, което, живи и здрави, ще излезе в началото на декември. Те малко се засякоха двата репетиционни процеса. Днес, малко преди да дойдем за интервюто, получих покана за щатните артисти на театъра за кастинг за начало на репетиционен процес с Йерней Лоренци отново. Този път ще е адаптация на романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов – очертава се голямо събитие за сезон 2026.
- А празниците? Вече знаете ли къде ще ги прекарате? Имате ли планове?
Дарин: Първо подреждаме ангажиментите на Дария – вероятно ще се включи в „Българската Коледа“, както обикновено. Чудо е – между Коледа и Нова година нямам представления, така че ще празнуваме заедно.
- Искам да завършим разговора отново със заглавието на моноспектакъла ви „Аз, която те обича“... Трудно ли е да се обича днес?
Дарин: Много е трудно. Често любовта се бърка с интерес. Живеем във време на хипертрофирало его – всеки мисли основно за себе си. Техниката ни отдалечи, разговорите станаха по-малко. А трябва да се връщаме към простите човешки жестове – да питаш съседа „Как си?“, да правим неща без сметка. Това е ценността.
– Дария, а за теб лесно ли е „обичам те“?
Дария: Да! Аз обичам всеки ден. Харесвам добрите и красиви хора. Обичам тати!
Дарин: И аз те обичам много.
Елизабет Методиева
