З намето на Левски, ушито по негова заръка, е реставрирано. Това става ясно от филм на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. Светинята е експонирана по специален начин, така че всеки посетител да може да се срещне с онзи символ, който самият Апостол е заръчал да бъде извезан в родния му град.
Надпис
На лицевата страна на знамето със сърмени конци е изобразен изправен лъв, стъпил върху счупения прът на османското знаме, и надписите: „Смърт или свобода“ и „Карловски окръг“. На гърба е зашит бял кръст и е извезан надписът: „Бог с нами“, а по-късно, вероятно по време на подготовката за Априлското въстание, е добавена годината 1876.
Знамето е реставрирано по проект на Министерството на културата. По него имало увреждания заради неправилно експониране преди много години – през 70-те - 80-те години на миналия век. Затова е решено то да се реставрира. С отговорната задача се заемат д-р Елица Цветкова и нейната помощничка Косара Нинова.
„Знамето е изработено от два ката копринен плат и е украсено със сърмена везба. За украсата са използвани няколко цвята сърма - златиста, с меден цвят, и сребриста, която е използвана за пискюлите. Буквите и цифрите откъм гърба са изработени със златиста сърма. При лъва има и сърма с меден цвят. При него има и допълнителна украса с червен, бял и черен конец, което го прави да изглежда живописен“, обяснява Цветкова.
„Реставрация на произведения като знамето на Васил Левски винаги е предизвикателство пред специалистите. Това е така не защото е създадено преди много време, а защото е смесица от материали с различни характеристики - някои са по-меки, някои са по-твърди, някои по-леки, други по-тежки“, казва реставраторката.
Тежест
Специалистите взели решението да се подсили изтънялата коприна, така че тя да не носи вече тежестта на сърмената украса. „Буквите, цифрите и най-вече изображението на лъва са много тежки и много силно натоварват старата коприна. Решихме да направим цялостен дублаж поотделно на двата ката коприна, а дублаж означава пришиване на оригиналните материали към нов текстил. В случая това е полиестерен воал“, обяснява реставраторката. Дамите възстановяват липсващите елементи на изобразеното османско знаме, както и двата липсващи камъка в короната на лъва и пискюлите на светинята.
Не доживява да го види развято
Апостола не успява да доживее да види знамето на революцията развято. Това става три години по-късно – развяват го въстаниците през април 1876 г.
Подготвяйки бъдещата революция, Васил Левски решава, че въстаниците трябва да имат своето знаме. Тази идея той осъществява в родното Карлово. При едно от посещенията си тук той възлага да се ушие знаме на Карловския революционен комитет. Лично той и неговият помощник Ангел Кънчев начертават как точно да изглежда знамето. С ушиването му се заемат дъщерята на карловския деец Ганю Маджареца Мария Ганева, племенничките на Апостола Мария и Гина Начеви, Тина поп Христова и монахинята Ефросиния Цочева. Материалите за знамето са закупени от различни дюкяни, за да се избегне възможността властта да заподозре съзаклятниците. Не след дълго то е готово.
Райна Княгиня го ползва като модел
След смъртта на Апостола знамето, сътворено от Мария, е укривано на различни места в къщата на Маджареца, а по-късно и в сопотския метох. В началото на 1876 г. то е върнато отново в дома на карловската девойка и е показано на гюргевския апостол Панайот Волов.
Той е толкова впечатлен, че поръчва негово копие, което да бъде използвано от панагюрци в подготвяното въстание през 1876 г. Отново Мария Ганева се заема със задачата. След като е завършено, знамето е отнесено в Панагюрище. Там служи като модел на Райна Попгеоргиева, която го определя като „изкусно ушито“. На 20 април 1876 г., когато въстанието избухва преждевременно, тя не е готова със своето знаме. Георги Бенковски развява именно ушитото в Карлово знаме и с него обявява въстанието в Панагюрище. По-късно то става главно знаме на Хвърковатата чета.
Милена Димитрова
