С фокус (почти) изцяло върху Александър Кадиев – така протича българското премиерно заглавие „Завръщане 2“. Както подсказва и самото заглавие – или липсата на ново такова – продукцията е продължение на едноименната първа част от 2019 г. И този път е дело на Ники Илиев и представя пред екрана групата от близки приятели Алекс (Илиев), Ачо (Кадиев), Виктор (Орлин Павлов), Деян (Бойко Кръстанов) и Бранко (Башар Рахал). Ако в първата продукция светлината на прожекторите беше насочена към братовчедите, спорещи за къща и жена, този път вниманието изцяло пада върху героя на Кадиев. Героят му сам достига до необходимото заключение – привичният за актьора нарцисизъм не му е чужд, като заради него дори проблемите на другите се оказват негови.
С фокус (почти) изцяло върху Александър Кадиев – така протича българското премиерно заглавие „Завръщане 2“. Както подсказва и самото заглавие – или липсата на ново такова – продукцията е продължение на едноименната първа част от 2019 г. И този път е дело на Ники Илиев и представя пред екрана групата от близки приятели Алекс (Илиев), Ачо (Кадиев), Виктор (Орлин Павлов), Деян (Бойко Кръстанов) и Бранко (Башар Рахал). Ако в първата продукция светлината на прожекторите беше насочена към братовчедите, спорещи за къща и жена, този път вниманието изцяло пада върху героя на Кадиев. Героят му сам достига до необходимото заключение – привичният за актьора нарцисизъм не му е чужд, като заради него дори проблемите на другите се оказват негови.
В случай, че зрителите са забравили – неговият Ачо е представител именно на тази суетна артистична прослойка на обществото. След събитията от първия „Завръщане“ той се решава да създаде филм по историята. За целта му помага преоткрилия се като завиден алтруист Бранко, който преодоля статута си на злодей в последните минути на първия филм.
Преди да сложим ангелски крила около героя на Башар Рахал, редно е да отбележим, че и тук той не е превъзмогнал напълно чепатия си характер. Това си проличава в играта му ала котка и мишка с Кадиев, когато бюджетът на общия им проект се оказва крайно недостатъчен.
Допълнително напрежение между двамата създава новината, че дъщерята на Бранко е бременна от сина на Ачо. Цялата сага носи със себе си куп комични елементи, а опитите на Кадиев да измисли скорострелен лек за удара по реномето му на млад актьор разсмиват публиката с всяко потропване на пръстите върху главата му. Нежеланието на актьора да се титулува като дядо се превръща в основна тема на разговор (дори конфликти) и за другите приятели и техните половинки.
„Завръщане 2“ предвижва историята напред от гледна точка на биографично развитие на героите – част от тях очакват деца, друга – планират сватба. Въпреки това в своята цялост филмът представя на зрителите си повече от това, което вече показа с първия проект от поредицата. Донякъде разочароваща е липсата на каквато и да е нова глава в историята на Деян, като въпреки любовните трепети – на едно място от гледна точка на емоционално развитие тъпче и неговият другар и романтичен съперник Виктор.
Многото главни герои несъмнено водят до недостатъчното екранно време за всеки от тях. Това, което Илиев отново превръща в първостепенен „персонаж“ обаче е хуморът. Това си проличава в опитите на част от момчетата да се откажат от поредния опит за спасяване – я на плажа на Бранко, я на кариерата на Ачо. Прозира и в начина, по който е представен процесът по заснемане на заветния филм във филма.
Особени заслуги в това отношение има екранният режисьор, изигран повече от убедително от Николай Мутафчиев. С цялата сериозност, която носи дадената му позиция, той представя по изключително увлекателен начин всички абсурди, с които се сблъсква българският кинодеец, когато иска да създаде филм, чийто бюджет е в пъти по-малък от необходимото.
На принципа „добре, че е шегата, за да си кажем истината“ екипът на „Завръщане 2“ се заиграва и с продуктовото позициониране, което и тук е широко използвано. Със задачата да покаже „професионализма“ на актьорите – с необходимата доза хумористично преувеличение – се заема пък Китодар Тодоров.
Вторият филм от настоящата поредица направи вече няколко предварителни прожекции в Пловдив, Варна, Бургас и София, като предстои да бъде представен и на турне в Европа. По кината из цялата страна продукцията ще тръгне от днес.
„Завръщане 2“ заслужава вниманието на хората, които искат да се забавляват в залата за прожекции. Зрителите, които познават добре първия филм, знаят какво да очакват – и продължението няма да даде отговори на големи морални въпроси, но това житейско търсене съвсем не е и сред задачите, които си поставят Илиев, Рахал и компания. Това, което те постигат е не по-малко ценно, а именно – успяват да ангажират ума на зрителя с развлекателна, смешна, на моменти хаотична и абсурдна история, с която провокират публиката да остави ежедневните си неволи на трупчета поне за 120 минути.
Монитор
