З астудяването и снеговалежите през март провалиха изцяло реколтата от ранните сортове кайсии, коментира пред „Телеграф“ председателят на Съюза на дунавските овощари Николай Колев.
Застудяването и снеговалежите през март провалиха изцяло реколтата от ранните сортове кайсии, коментира пред „Телеграф“ председателят на Съюза на дунавските овощари Николай Колев.
Той обясни, че както предната зима, и тази е била топла и овошките не са могли да изпаднат дълбоко в покой. Затова при първото повишаване на градусите е започнала вегетацията, което се случва най-напред при ранните сортове кайсии.
Миналата година ситуацията бе подобна
заради спад на температурите в средата на март почти на 100% ранните кайсии в Северна България измръзнаха. В резултат миналата година почти не можеше да се намери българска кайсия на пазара. По данните на земеделското министерство през м.г. производството се е сринало с 60%, а добивът е бил с над 40% надолу спрямо 2019-а.
„В нашия регион ранната кайсия започна да цъфти към 10 март, което е с 15-20 дни по-рано от нормалното, и последващият студ я унищожи почти на 100 процента. Тези дни пак се очаква затопляне и може да „тръгнат“ и средноранните кайсии. Прогнозата после е за застудяване и дано не се случи това, което стана с ранните сортове“, надява се Колев.
Дунавските овощари не залагат основно на ранните сортове точно поради риска от измръзване напролет. Затова тези сортове заемат около 20 процента от насажденията с кайсия в региона.
При черешите специалистите са отчели измръзване от 10-15 процента
което според Колев не е фатално и реколтата няма да бъде провалена. Семковите видове – ябълки, круши, дюли, цъфтят по-късно и мартенските студове няма да ги засегнат. Прасковите и сливите също нямат поражения.
Овощарите се надяват времето да е благосклонно към тях, за да не се повторят щетите от миналата година. Тогава пролетните студове унищожиха голяма част от костилковите видове, като засегнаха и семковите.
Междувременно пшеницата в Добруджа започна да се възстановява след пораженията, нанесени от мразовете миналия месеЦ.
Ниските температури през февруари създадоха проблем с пшеницата и рапицата, коментира Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите у нас. После температурите през деня бяха високи, а през нощта – ниски. Това доведе до изсъхване на голяма част от листната маса на пшеницата. Посевите пожълтяха.
След правилно третиране и подхранване обаче пшеницата се възстанови,
в момента полетата са зелени
и състоянието на пшеницата е много добро. Чакаме времето да се постопли и да настъпи периодът на вегетация, каза още Костадинов.
Що се отнася до рапицата, в голяма част от страната посевите са в добро състояние. Не така стоят нещата обаче в Добруджа, и най-вече в района на Шабла и Каварна. Заради сухата есен и ниските температури рапицата не поникна навсякъде и част от земеделците вече разораха тези ниви.
Около 10 % са пораженията от измръзване във Варненско при есенните посеви – пшеница и ечемик. То е главно заради минусовите температури около 15 февруари, съобщи Дария Великова – старши експерт „Аграрно развитие“ в Областната дирекция „Земеделие“ във Варна.
Сега седмица специалистите правят своите наблюдения, като общата информация е, че посевите навсякъде в района се съвземат от февруарския мраз. След меката зима и рязкото падане на температурите, добре са понесли промяната и овощните насаждения в областта, показват данните от обследването на агроспециалистите. Влагата и топлото време предразполагат към по-ранен цъфтеж, което не винаги е добре, заради променливите температури през месеца. Възможни са изненади и измръзване, но засега нямаме такива сигнали. Опасенията обаче остават, предвид синоптичните прогнози до края на март, коментира още Великова.
Монитор
