- Г-н Велев, предстои изготвянето на редовен бюджет за 2026 г. Може ли съгласуваният със синдикатите и работодателите проект да стане негова основа?
- Той беше съгласуван като по-малкото зло от този, който беше първоначално предложен. Но това не е добър бюджет. А и оттогава се промени доста картината и перспективите. Виждате, че имаме ревизия на прогнозите в посока надолу като ръст на брутния вътрешен продукт за тази година. Трябва да се актуализира средносрочната бюджетна прогноза и на тази база да се направи нов проектобюджет, който да предприеме решителни стъпки към възстановяване на нормалността.
- Какво разбирате под нормалност?
- Нормалността е и това, което е заложено в програмата на „Прогресивна България“. Да се върнем към икономическия цикъл. Когато икономиката расте, бюджетите са балансирани или с излишък. Когато икономиката е в криза, тогава се отива на дефицит, но в рамките на 3-те процента, не повече. Ние последните години възприехме като нова нормалност 3% дефицит при растяща икономика, което е груба грешка и тя струва вече скъпо. Струва огромно задлъжняване за кратък срок, огромен ръст на лихвените плащания по обслужване на този дълг. Това безспорно е първата и най-важна задача – запазвайки данъчно-осигурителния модел и данъчните и осигурителните ставки, да намалим преразпределението на БВП през бюджета до 40%, а по-добре и по-малко, като оптимизираме разходите. В това отношение има сериозни възможности и предизвикателства за реформи в публичния сектор.
- С какви реформи да се започне?
- Трябва да се отвържат заплатите в редица бюджетни сектори от средната работна заплата. Тези автоматизми, които ги има, независимо от това какво става с икономиката, са път наникъде. То е несправедливо, води към свръхдефицит и към изземване на ресурси от реалния сектор и наливането им в нереформирани бюджетни системи. Трябва да се отвърже минималната работна заплата от средната. Трябва да се отвържат социалните плащания от минималната работна заплата. Да се съкрати щатът в редица сектори. Всички бюджетни сектори са пренаселени у нас. Като започнем от МВР и службите, където сме с една трета над средното, минем през съдебната система, където разходите за възнаграждения като дял от БВП са два пъти над средното за Европейския съюз. И продължим през системата на висшето образование, където имаме два пъти повече капацитет, отколкото студенти. Всъщност във всеки бюджетен сектор има възможности за оптимизация и това трябва да се направи. Трябва да се ограничат решително и кражбите чрез инвестиции. Защото ние имаме преоразмерени инвестиции – на километър, на килограм, както искате. У нас разходите са далеч над пазарните, което значи заложени кражби още при бюджетирането.
- Очаквате ли сериозни реформи още тази година, при положение че бюджетът ще влезе в средата на годината? Ще има ли време за такова нещо?
- Трябва да се започне веднага въпреки кризата с горивата. Защото отлагането на реформи ще доведе до натрупване на още проблеми и забатачване на тези промени, които трябва да се направят. Най-грешната политика би била работа отсега за втори мандат вместо свършване на работата, която избирателите са поръчали.
- „Прогресивна България“ залага в своята програма запазване на ниски плоски данъци. Но от време на време от експерти се повдига отново въпросът, че вдигането на осигуровките е неизбежно. Неизбежно ли е наистина или има възможност това да не се случва?
- Да, в никакъв случай не трябва да се случва, защото това е най-големият данък, данък труд. С най-много се наказват работещите хора. При нас осигуровките са над средното за ЕС. Данък труд е 53%. Тоест, за да получи един работник в икономиката 100 лева нето, трябва да се платят още 53 лева данъци и осигуровки. Това е най-стърчащият данък и точно него да увеличаваме би било много груба грешка. Искам да припомня, че и при по-ниски осигуровки от сегашните ние имахме много по-малък дефицит в НОИ, имахме растящ БВП от порядъка на 6%, имахме бюджетен излишък от 2-3 процента в годините назад, при тази данъчна система и по-ниски ставки за осигуровките. Категорично бихме възразили да се увеличават осигуровките.
- Как обаче да се стопи дефицитът в Държавното обществено осигуряване?
- Осигуровките не могат да се увеличат толкова, че бюджетът на НОИ да бъде балансиран, при условие че за миналата година са се родили 50 000 деца, а са умрели 100 000 души. Пропорцията, която имаме на пенсионери към работещи, е обърната. Вместо на един пенсионер да се падат двама или даже двама и половина работещи, при нас на един пенсионер имаме по-малко от един работещ в реалния сектор. Имам предвид тези, които пълнят бюджета. Тук не слагам бюджетния сектор, който нетно консумира от бюджета. Той не допринася за увеличаване на бюджета, откъдето да се плащат пенсии и други разходи. Заетите в бюджетния сектор – над 500 000 души, тях не ги броим в тази пропорция. Няма как при тази демография да се очаква с осигуровки да се плащат пенсии. Пенсиите ще се плащат винаги занапред и с данъци. Последният данък, който трябва да бъде увеличаван, е данък труд. Защото той е най-голям и защото това е несправедливо – точно тези, които пълнят бюджета, да бъдат наказвани.
- Какви са очакванията ви за отвързване на минималната заплата от средната?
- Минималната заплата трябва да се съпоставя със средната, по-скоро с медианната, но и с много други фактори. С ръста на производителността например. А при нас тя е завързана твърдо, при това по грешен начин. В нарушение на европейската директива за адекватни минимални заплати и в нарушение на конвенцията на Международната организация на труда. Нашата разпоредба в Кодекса на труда е в нарушение на международното право и тя безспорно трябва да бъде отменена и да се въведе система за определяне на минималната работна заплата, каквато работодателските организации са предложили. Малко ни остава да се съгласува тя със синдикатите. Има няколко фактора, които трябва да се отчитат – да се определя в диалог между работодатели и синдикати в определена граница - долна и горна стойност. Ако не успеят да се договорят работодатели и синдикати, чак тогава Министерският съвет в рамките на този диапазон и предвид икономическия цикъл и други фактори да определя минималната работна заплата.
- Какво трябва да се направи в областта на енергетиката с тези хронично високи цени на електроенергията?
- Служебното правителство подобри малко програмата за компенсиране на високите цени на електроенергията за предприятията. Но това далеч не е достатъчно, защото при сегашната програма при над 122 евро влиза механизъм за компенсация, при това частично. Припомням, цената за бита е 72 евро. Виждате, с 50 евро е по-малка за мегаватчас фиксираната цена за бита. 122 евро е много над цената на нашите конкуренти. Всъщност в ЕС електроенергията за предприятията е два пъти по-висока, отколкото е в Щатите и в Китай. А в България цената за българските предприятия е по-висока от средноевропейската. Това прави бизнеса в Европа и бизнеса в България неконкурентоспособен. За да се реши трайно този проблем, трябва да се рекалибрира Зелената сделка. Трябва да се отменят или променят решително някои разпоредби, например търговията с емисии, която води дотам, че в Европа тон CO₂ струва 75-80 евро, което е 10 пъти повече от цената му в другите големи икономики, с които се конкурираме – в Щатите, Китай, Индия, Русия. Тази цена се определя от количеството емисии, а това количество пък се определя от Европейската комисия. Тоест това е най-бързата и лесна мярка и да се ограничи инфлацията, която заради цената на течните горива върви, и да се подобри конкурентоспособността на европейската икономика, не само на българската. Цената на квотите трябва да се сведе до порядъка на 10-15 евро, а не колкото е сега. Това би обезсмислило и другата глупост, която надгражда тази първа глупост, а именно въглеродните мита, които биха убили преработващата индустрия в стремежа си да спасят металургията и добивната промишленост. Това няма как да стане, защото, като се убият купувачите на метали – именно преработващата индустрия, се убиват и производителите на метали. Това е насоката, която в ЕС трябва да се решава. Частично може да бъде решена чрез подобряване на тази програма за компенсиране на потребителите на електроенергия на свободния пазар. Но това е европейско решение, което трябва да се опитваме да постигнем. Тук нека да сложим и цената на природния газ. Освен че влияе на цената на електроенергията, тя и пряко влошава конкурентоспособността на икономиката. А тук разликата е още по-голяма. В момента природният газ в ЕС струва пет пъти повече, отколкото в САЩ или Русия. За да се реши този проблем, трябва да се отменят санкциите, които взаимно си наложихме. Защото ние пак купуваме руски газ, но ребрандиран като американски, и много по-скъпо, отколкото бихме имали по тръбата. Това е икономизирана прагматична външна политика, която да следва българския интерес. Това очакваме и това не само би облекчило положението с растящата инфлация, но би върнало конкурентоспособността на европейската индустрия.
- Как оценявате мерките на служебното правителство, предприети във връзка с ръста на цените на горивата?
- Тези, които бяха насочени към гражданите, бяха откровено погрешни. По-скоро беше някакъв опит за купуване на гласове, отколкото адекватна мярка. Защото да гасиш пожар с бензин не е рационално поведение. Когато има 10-13 процента спад на свободното производство и снабдяване с петрол поради затворения Ормузки проток и затворени производства на добив и това е всеки ден, който се натрупва като недостиг, да насърчаваш потреблението на течни горива е безумно. Всъщност и ЕК даже се сети за това и отправи апел да се ограничи потреблението. А мярката за гражданите беше точно в обратна посока – да се насърчат да ползват, колкото преди. Вместо да се насърчат гражданите да ползват обществен транспорт, който да бъде подкрепен, за да не увеличава цените на билетчетата. Това би било правилната мярка. Тя частично беше приложена. Относно горивата ще плащаме по-висока цена като нетен вносител. Това няма как да се избегне. За разлика от електроенергията и природния газ, където сме си самопричинили тези високи цени със Зелената сделка и със санкциите към Руската федерация.
- Очаквате ли от бъдещото редовно правителство някакви допълни мерки във връзка с високите цени на горивата?
- Най-ефективните мерки са снижаване на цената на въглеродните квоти и отмяна на санкциите.
- Това обаче са решения на европейско ниво.
- Те, за да се случат, трябва да се поискат и да се отстояват. Всичко друго е палиатив, който не решава проблемите. Ние имаме по-висока цена на течните горива в цял свят. Даже нашите цени са сравнително ниски поради това, че акцизите ни са най-ниски и че имаме хубава рафинерия. Това не е загуба на конкурентоспособност. Докато по-високата цена на електроенергията, която само за нас е по-висока, по-високата цена на природния газ, е загуба на конкурентоспособност в сравнение с Америка, Русия, Китай.
- Как бизнесът оценява програмата на „Прогресивна България“?
- От гледна точка на бизнеса е добра програма. Като, разбира се, няма съвършена програма. Ако е Коледа и може да искаме, бихме добавили редица реформи допълнително, които не са цитирани там.
- Какво бихте добавили?
- Това е реформа в таксата „битови отпадъци“, да се въведе принципът „замърсителят плаща“. От 15 г. тази реформа постоянно се отлага. Има прието законодателство, но то така и не влиза в сила. Нужна е реформа в медицинската и трудовата експертиза и закриване на ТЕЛК, прекратяване на кражбите, злоупотребите и измамите там. Това е масова корупция на ниски равнища. Друго – изваждане на Ковид добавката от пенсиите и възстановяване на връзката между осигурителния принос и пенсията. Сега 45% са с еднаква пенсия точно и заради тази Ковид добавка. Това трябва да се прави, и то сравнително безболезнено – като се увеличават пенсиите с по-малко и се изважда тази добавка. Трябва да се направи и ново административно-териториално деление. Близо всяка трета община е с под 6000 жители. Това е и част от административната реформа, защото населението на страната намалява, а администрацията расте. Бързо и спешно трябва да се завърши подготовката на план-приема в средните и висшите училища. Това трябва да е според потребностите на пазара, а не според приятелствата на един или друг министър. Относно Националния план за възстановяване и устойчивост - сега е време за финален спринт, за да не изгубим стотици милиони, даже милиарди.
Нека напомним и нашето предложение – регулациите за бизнеса, пък и за гражданите трябва да се сведат до минимално изискуемите от европейското право, а не както е сега при нас. И без това големите и безсмислени регулации на ЕС да бъдат допълнително надграждани и умножавани в България, което влошава драстично и бизнес средата.
- Казахте, че ТЕЛК системата трябва да бъде закрита. Какво може да я замени?
- Ние сме единствената страна, която остана с ТЕЛК. Това е един остатък от миналото, от централизираната планова икономика при социализма. Трябва да се следи за остатъчна работоспособност, за адаптиране, за рехабилитация и възстановяване. Нужно е използване от хората на остатъчната работоспособност, така че да бъдат полезни за семействата си и за страната. А не да им се дава документ, който води до 30 привилегии и който е цел на корупционните практики. А тези хора, които са с увреждания в действителност, да не получават нужната грижа.
Това е той:
- Васил Велев e роден на 1 април 1959 г.
- Изпълнителен директор на „Стара планина холд“ АД и председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
- През 1977 г. завършва с отличие 133-то СОУ в София
- Завършва като първенец на випуска Школата за офицери от резерва при Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност „Техник на самолета и двигателя“, и е произведен предсрочно в офицерски чин
- През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на ТУ в София с отличие, златен медал и като първенец на випуска
- През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „Корпоративно развитие и управление“
София Симеонова
