Т рима любими актьори – Владо Карамазов, Стефка Янорова и Стефан Вълдобрев, вчера „оставиха ръцете си“ върху циментови подложки, за да бъдат пренесени малко по-късно отливките върху Стената на славата пред Театър 199 по случай неговата 55-годишнина.
Трима любими актьори – Владо Карамазов, Стефка Янорова и Стефан Вълдобрев, вчера „оставиха ръцете си“ върху циментови подложки, за да бъдат пренесени малко по-късно отливките върху Стената на славата пред Театър 199 по случай неговата 55-годишнина.
Когато и Мария Сапунджиева положи длани върху цимента преди представлението си във вторник, отпечатъците на знакови наши артисти в пространството пред театъра ще станат точно 55 – колкото са в момента и заглавията в репертоара, обяви навръх празничната дата 12 юни директорът на театъра Анна Монова. Заради дъждовното време церемонията се състоя не навън, в подножието на Стената на славата, а на сцената, но участниците в нея бяха не по-малко ентусиазирани.
„Не очаквах, че толкова много хора ще дойдат“
сподели изненадата си Карамазов пред камерите.
Първа отпечатъците си даде дамата, като дълго притискаше длани в цимента и накрая се обърна към присъстващите: „Да ми кажете кога да спра?!“. Стефка сподели и написаното от нея в паметната книга за събитието: „Шшшшт, в театъра съм!“, като обясни, че иска така да е винаги. Владо Карамазов маркира няколко лицеви опори върху цимента, а неговото послание гласеше: „ Мечтите не обичат да бъдат заключвани. Пускайте ги и летете след тях!“. Най-лаконичен бе актьорът музикант Стефан Вълдобрев, който след успешната процедура вдигна юмрук в знак за победа. И разкри, че е написал в книгата само една реплика от роля, която явно никога няма да изиграе: „Да бъдеш или не – туй е въпросът...“.
На церемонията присъства и голямата Татяна Лолова – емблематично лице на Театър 199 от 1976 г. насам. „На два метра от мен!“, строго се обърна към останалите примата при появата си в салона, но скоро се разбра, че това е само една от нейните шеги. След като се качи на сцената сред по-младите си колеги, тя разказа няколко вълнуващи и майтапчийски случки, свързани с театъра-рожденик. Например как с незабравимия Георги Русев си партнирали в пиесата „Нищо не помня от Артър Милър. Веднъж някой попитал актьора в какво играе в момента, а той отговорил: „Нищо не помня“.
Е, то едно ли е, че да го помниш
бил коментарът...
След като аплодираха Лолова, колегите й се смесиха с журналисти и почитатели в кулоарите. Тогава Владо Карамазов довери, че този хубав повод е първата му публична поява след периода на изолация. „Дадох си сметка, че цялата тая олелия в нашия живот беше започнала да ми омръзва, но сега, докато я нямаше, видях, че без нея не мога“, призна звездата на Народния театър. Той определи случващото се в момента – спектакли при 30-50% заети места в театрите, като суперстранно. „Като актьор съм свикнал да играя пред пълни зали, винаги съм имал публика и в момента да играя при 30% в голяма зала, това е все едно няма публика. Но трябва да се нагодим и сигурно ще свикнем“, предположи именитият актьор. Той каза още, че се опитва да приема ситуацията като поредно предизвикателство в живота, с което трябва да се справи и същевременно да движи и други свои проекти. Използвал е опразненото от театър време да се научи да работи на фотошоп и вече е много добър...
Монитор
