П овечето от религиите в света почитат мощите на своите светци и пророци. Но само будистите имат мумия, която е не само нетленна, но и дава признаци на живот. Това е ламата Доржо Итигелов (висш будистки монах) от Република Бурятия. 95 г. след кончината си той има телесна температура, поти се, а в клетките му има живот.
Духовникът феномен е роден през 1852 г. Според една от легендите е бил сирак и ратай. На 15-годишна възраст се озовал в Анинския дацан (будистки манастир). В едната си ръка той носел тояга, а в другата - човешки череп. Направил такова впечатление на ламата, който го обучавал, че му предложили стипендия - 5 рубли на месец. Там учил 23 години. През 1911 г. Итигелов е избран за XII Пандито Хамбо-лама (глава на будистите в Бурятия). Като много лами се увличал и от билкарството.
През 1927-а, на 75-годишнината си Итигелов се оттеглил от високия си духовен пост и станал обикновен монах. Тогава аскетът започнал да се готви за напускането на този свят. Започнал да спазвал определен хранителен режим, вземал определени средства като билки и отвари. Казал на учениците, че си отива, но един ден ще се върне. Накрая заел поза за медитация „лотос“ и поискал да го положат под земята. Аскетът оставил и подробни записки, според които трябвало да го откопаят не по-рано от 30 години.
В първите години на съветската власт много лами били репресирани, а храмовете - унищожени. Така знанието за спящия монах било загубено. Все пак през 1955 г. се появили възрастни хора, които припомнили повелята на ламата. Те били провокирани от едно силно земетресение, което ги притеснило. Отишли през нощта на мястото на неговото погребение, разкопали бумхана (гробницата) и с изумление установили, че прилича на току-що заспал човек. Гробницата била затворена.
Така е изглеждал легендарният монах приживе.
На 12 септември 2002 г. група учени и монаси отворили гроба. След ритуални действия те пренесли тялото в Иволгинския дацан - най-големия будистки манастир и център за обучение в Сибир. „Тялото беше меко на допир, като това на жив човек, нямаше миризма от никакъв процес на гниене“, описват свидетелите. От саркофага на праведника се излъчвал неземен аромат на цветя. При натискане на мускулите му тъканите били еластични, а ставите се сгъвали като на жив човек. Най-интересният факт било наличието на кръв по одраскания палец на монаха, която се била съсирила.
Изследванията показали, че белтъчната компонента на тъканите не се разпадала, била идентична на живата. Разпадали се само фосфатните групи, тоест неорганичната част. Били проведени анализи, показващи съдържанието на различни елементи в тъканите. Оказало се, че в тях има много стронций и барий. Било изяснено също така, че Итигелов е приемал бром, за да потисне мозъчната дейност и да премине към изключено състояние на съзнанието. Според една от хипотезите ламата е изпаднал в състояние, близко до анабиоза - нещо, което днес безуспешно се опитват да постигнат специалистите по крионика.
Храмът в Иволгинския Дацан, където се пази живата реликва.
Клетките му вибрират като на ембрион
Наскоро сред будистите се разпространи новината, че Хамбо Лама Итигелов започва бавно да се връща към живота. Телесната му температура се повишила до 36 градуса и когато хората се молят до него, тя се повишава до 37. Освен това той започнал да се поти. Потта прониква в дрехите на светеца и те трябва да се сменят много по-често от преди. Най-удивителното е, че според последните проучвания тъканните проби от тялото му имат такива качествени характеристики, сякаш са взети от жив човек - няма признаци на разлагане. Освен това учените са открили, че клетките на тялото на покойника вибрират с честота от 1 херц - клетките на човешкия ембрион вибрират със същата честота.
