„На първата дискусия в Комисията по културата и медиите темата за българската музика в медиите бе подменена. Въпросът как да се финансират частните медии със средства от националния бюджет като „компенсация“, че ще пускат българска музика в България, взе превес.“ Зад тази теза застана сдружението за колективно управление на авторски права Музикаутор дни, след като депутатите, които стоят зад искането за промени в Закона за радиото и телевизията обявиха, че „квотите са неприложими“.
„На първата дискусия в Комисията по културата и медиите темата за българската музика в медиите бе подменена. Въпросът как да се финансират частните медии със средства от националния бюджет като „компенсация“, че ще пускат българска музика в България, взе превес.“ Зад тази теза застана сдружението за колективно управление на авторски права Музикаутор дни, след като депутатите, които стоят зад искането за промени в Закона за радиото и телевизията обявиха, че „квотите са неприложими“.
Организацията, която е сред инициаторите на кампанията „За повече българска музика в ефира“, изтъква, че дебатът продължава, а квотите не създават ограничения, дори напротив – създават повече възможности за разнообразие на излъчваната музика, за развитие на българския туризъм, нови работни места и т.н.
Музикаутор отчита, че всяка промяна изглежда трудна, и също отчита първоначалното излизане на музикалните редактори от зоната им на комфорт.
(...) Преди години при дискусия в парламента АБРО се противопостави на децентрализацията на проверките за спазване на ЗАПСП, извършвани от общините. Парламентът правилно не кредитира доводите им и на този етап местните проверки носят своите позитиви. Нещо повече, Министерство на културата застана и стои твърдо зад тях, търсейки пълен обхват на спазването на закона. Туристическата индустрия в лицето на БХРА ги подкрепя. Сега и АБРО започнаха да виждат перспективите на това решение, доколкото техни членове имат интерес да развиват част от своя бизнес със съдържание в барове, кафета, ресторанти“, припомнят от сдружението. В становището им се изтъква още, че разнообразие в българската музика има, предвид, че в организацията са регистрирани 142 000 произведения. „Само 1% от тях да са „качествени“ по стандартите на музикалните редактори, това би задоволило потребността от разнообразие в медиите за години напред“, допълват от Музикаутор.
Организацията изтъква, че обвързването на въвеждането на квоти с финансово стимулиране на медиите бе отхвърлено от Министерство на финансите, тъй като противоречи на европейското законодателство. В същото време европейското законодателство не отхвърля задължителните квоти в 12 държави.
„Реферирането на АБРО към такъв поощряващ механизъм и противопоставянето на задължителните квоти създава впечатление за противоречие в тяхната позиция по отношение на българската музика. Затова, вместо да разходва 5 000 000 лева към частните бизнеси, които са на печалба и чийто пазар расте всяка година, както коментира АБРО, държавата би могла инвестира в:
1. Създаване на банка за българска музика, където авторите качват песни, а редакторите ги намират и пускат;
2. Организиране на кемпове за нова музика с чужди представители, обмен на знания, техники и т.н.;
3. Формиране на експортен офис по примера на много страни от Централна и Източна Европа“,
аргументират се още от сдружението
Монитор
