Н ародният празничен календар през февруари започва с почитането на Свети Трифон Зарезан, а на следващия ден - Сретение Господне. В източните части на страната пък празнуват чисто българския празник Петльовден.
Народният празничен календар през февруари започва с почитането на Свети Трифон Зарезан, а на следващия ден - Сретение Господне. В източните части на страната пък празнуват чисто българския празник Петльовден.
Легендите
Съществуват две предания за произхода на този празник. Според едната, когато еничарите минавали да вземат мъжките рожби от всяка българска къща, една майка решила да измами поробителите, като заклала петел и окървавила пътната врата. Когато минавали войниците да вземат детето й, тя през сълзи нареждала, че го е заклала, за да не им го даде. Друга легенда пък свързва обичая с отглас от библейското предание за цар Ирод, който е наредил всички младенци да бъдат избити, за да бъде убит и новороденият Иисус.
Жертвата
Според традицията преди Петльовден къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самия празник се заколва петел, който е пъстър и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата или на къщния праг. В котленските и карнобатските села изискването е петелът да бъде заклан от възрастен мъж, но на други места се предпочита младо момче да заколи петела. Другият вариант е на момчето само да се даде да пипне ножа, с който птицата ще бъде принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява още от майката или бабата в къщата. Гледа се с кръвта да се опръскат вратата, плетът и пространството пред прага, което има защитна функция срещу зли сили и болести. Главата на петела се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки. След това птицата се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини.
В къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче - от крилата.
Втори Бабинден
Иначе петелът се приготвя различно - с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде се прави и на яхния с лук. Наред с това домакините замесват и изпичат специална пита, с която също раздават за здраве и плодовитост.
Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „бабата“ от Бабинден. Приготвят се и малки валма от вълна („къделки“), които също се носят на бабата и с които тя се закичва. Някъде за празника се прави и петльовденско знаме („байряк“) от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Когато се съберат у бабата акушерка, тя забучва свещ на своята пита (жените правят същото) и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби.
В цялата страна този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица, защото се вярвало, че тогава вълците бесуват.
Забрани
На Вълча Богродица не се работи никаква домашна или полска работа - шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. В някои райони не режат дори хляб, затова стопанката приготвя храната и нарязва хляба от предишната вечер, а стопаните нарязват предварително дървата за огрев. Ако все пак се наложи да се реже нещо, най-напред удрят три пъти с ножа или брадвата върху желязо или главня, „за да иде лошото на тях“.
Пари
Както на всички празници, този ден е свързан с много гадания. Ако в тоя ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари на заем, цялата година ще взема, и обратното - ще дава. По пола на онзи човек, който първи дойде в къщата, се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец. Затова празникът се нарича още Сретен или Обретен.
Монитор
