С блъсъкът наемател и наемодател е „вечно дерби“ в света на имотите. Макар в началото да има разбирателство между двете страни с цел сделка, на по-късен етап възникват често спорове, които понякога стигат даже до съд, ако не са уредени с договор за наем. Кой какво трябва да плаща за поддръжка, общи части и други сметки?
Сблъсъкът наемател и наемодател е „вечно дерби“ в света на имотите. Макар в началото да има разбирателство между двете страни с цел сделка, на по-късен етап възникват често спорове, които понякога стигат даже до съд, ако не са уредени с договор за наем. Кой какво трябва да плаща за поддръжка, общи части и други сметки?
Много често спорове възникват първо за комуналните разходи. Възприето е, че те се заплащат от наемателите, но в случая уязвим е наемодателят. Затова трябва да бъде уточнено дали разходите за ток, газ, вода ще бъдат включени в наемната цена или извън нея. Наемодателят трябва да следи дали сметките се плащат в предвидения срок, за да не се трупат излишни негативи за имота, съветва Ламбро Попов, председател на Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост.
Най-рискови при комуналните разходи са сметките за отопление. Заради изравнителната сметка, която е готова след отоплителния сезон, ако договорът се прекъсне преди излизането й, може да не бъде калкулирана и да остане за сметка на хазяйна.
Друг риск крият и сметките за вода, защото ако енергото при две неплатени фактури спира тока, то при водата може да се натрупат няколко фактури. При неотчитане от инкасатора в сгради в режим на етажна собственост, каквито са повечето панелки и сгради ново строителство, монополистът отчита изразходването на база. Следва преразпределение между останалите собственици, по-високи сметки за добросъвестните съседи и скандали по време на общите събрания.
За да са уредят въпросите кой какво плаща трябва да бъде сключен нотариално заверен договор с реалната наемна цена, но често и двете страни го избягват. Наемодателите, за да не плащат данъци, а живеещите под чужд покрив заради заплащането на материален интерес върху сумата и времето на наема.
Наемателите освен неразплатени сметки оставят и щети върху имуществото. Това е и причина голяма част от жилищата да остават „заключени“ за отдаване от собствениците, а това допълнително вдига наемните нива, смята Павел Миланов, председател на Асоциацията за регулиране на отношенията в етажната собственост. У нас не е регламентирано какво се случва, когато наемателят откаже да изпълнява своите задължения. Отива се на съд, в повечето случаи делата са скъпи и дълги. В България за разлика от Холандия наемодателят има по-малко права. Нашето законодателство е по-близко до немското и белгийското, в страната на бирата и шоколада, докато не се произнесе съда наемателите може да не напускат жилището, дори и да не плащат наем.
С нови промени в Закона за управление на етажната собственост се прави опит таксите за входа да бъдат обособени като задължение на собствениците, за да не се натрупват сметки от прехвърляне на топката. Логично е наемателите да заплащат такси за ток, асансьор и почистване, а собствениците ремонтите на покрив и друга по-сериозна поддръжка. Но нормативно това не е разписано и често наемателите плащат необосновано всички такси, казва експертът Павел Миланов, а по-късно търсят парите от хазяите си.
Брокерът Даниела Грозева съветва наемодателите да искат референции от наемателите си от работодатели или предишни хазяи, за да се гарантира плащането. Трябва да се договорят напълно за колко време ще се ползва жилището, колко човека ще живеят, какво ще е предназначението. Съветът към наемодателите е да не обезпокояват своите наематели, но и да договарят ден поне на няколко месеца за контрол как се стопанисва имота им. Предоверяването е грешка, смята Грозева. Наемодателите да заплащат всички сметки, като изискват парите за тях от живеещите в имота им с фактури, а наемателите да проверява дали са заплатени наистина сумите. При сключване на договор задължително попълнете приемо-предавателен протокол за състоянието на вещите и уредите в жилището, съветва още брокерът. Също така наемодателите трябва да правят застраховка на имотите си с клауза наемателите и техните близки да носят отговорност в имота при пожар, наводнение или друго.
Повече по темата в аудио файла:
Специални благодарности на моя приятел и колега Димитър Драганов, който спомогна да подготвим аудио материала. Повече за Димитър тук и тук.
Монитор
