Т я е национално съкровище – титла, която не я блазни особено. Лейди, откъдето и да я погледнеш. 90 карата бижу. И преди броени дни стана на 90. Дами и господа, на сцената излиза искрящата Джуди Денч. Да я аплодираме на крака!
Родена на 9 декември 1934 г. в английския град Йорк, Дейм Джудит Оливия Денч е заредена генетично с артистизъм. Баща й работи като лекар в Йоркския драматичен театър, така че тя е в театрална среда от детството си. По майчина линия корените й са ирландски. Джуди обича да танцува и рисува, а родителите й насърчават нейните хобита. Те се опитват да дадат добро образование на нея и на двамата й братя, но никога не й оказват натиск. След като завършва училище, Денч решава да стане актриса и влиза в театралното училище.
Според Денч театърът винаги е бил на първо място за нея, той е нейното сърце. Тя започва кариерата си с него. През 1957 г. Джуди дебютира в Old Vic Company в Кралския дворцов театър в Ливърпул, изпълнявайки брилянтно Офелия в „Хамлет“ на Шекспир. През 1960 г. тя се появява като Жулиета, последвана от други героини на Шекспир. Актрисата твърди, че по време на кариерата си е изиграла почти всички женски роли от пиесите на Шекспир. Нейните дами Макбет и Клеопатра все още удивляват със своята сила и убедителност, а Офелия остава стандартът за нежност и женственост. Но тъй като киното е по-популярно изкуство от театъра, Джуди Денч се превърна в световна знаменитост благодарение на филмовите си роли. Въпреки че, по собствените й думи, за нея киното е на трето място. На второ са телевизионните филми.
Основното, разбира се, си остава театърът, а причината е съвсем проста - за една актриса е много по-важно да усети настроението на хората и да разкаже историята на публиката. Докато снима филми, тя се чувства малко откъсната, сякаш играе в празнотата.
Титания
Шекспир довежда и Джуди Денч в киното. През 1968 г. тя играе Титания във филмовата адаптация на комедията на великия писател „Сън в лятна нощ“. И тогава нейната филмова кариера е прекъсната за почти 20 години. Актрисата се обръща към киното едва в края на 80-те години. Тя иска да опита нещо ново, да промени обстановката. И след успеха на филма "Стая с изглед" (1985), където Денч играе малка роля като писателката Елинор Лавиш, тя иска да постигне признание в тази форма на изкуство.
Излъчва кралско величие и в живота.
Актрисата обаче не бърза. Следващият филм с нейно участие излиза едва през 1989 г. Това отново е адаптация на пиесата на Шекспир „Хенри V“, където Джуди играе ролята на г-жа Куикли. Лентата привлича вниманието на критиците, но Денч остава незабелязана. И актрисата изчезва отново от киното за 6 години.
През 1994 г. започват снимките на седемнадесетия филм за Джеймс Бонд, „Златното око” (1995). Поради дълги съдебни спорове много от актьорите, които първоначално се предвиждат за една или друга роля, са заменени. Включително ролята на М - шефа на британските тайни служби. Дотогава тя се изпълнява изключително от мъже, но продуцентите, вдъхновени от реалния шеф на британската служба Стела Римингтън, решават да видят жена в образа на шефа и избират Джуди Денч. За разлика от други филми за Бонд този филм има страхотен касов успех и Денч печели слава в Англия и Америка.
Кралица
Актрисата обаче дължи истинския си успех на основателя на Miramax Films Харви Уайнстийн, който решава да пусне в световен мащаб местния телевизионен проект „Мисис Браун” (1997). Тази историческа драма, в която Денч играе кралица Виктория, има огромен успех и й донася номинация за „Оскар“ и две филмови награди: „Златен глобус“ и БАФТА. Така Джуди се превръща в звезда от световна величина, а офертите от продуцентите се изсипват една след друга.
Още на следващата година Денч изпълнява една от най-добрите си роли в нашумялата мелодрама „Влюбеният Шекспир“ (1998). Тя се появява на екрана като кралица Елизабет I само за 8 минути, но играе толкова убедително, че членовете на Американската филмова академия единодушно й присъждат „Оскар“. Тази лента е последвана от еднакво успешната драма "Шоколад" (2000), за ролята си в която Джуди отново получава номинация за "Оскар".
В допълнение, актрисата продължи да играе Lady M във филмите за Бонд. В продължение на 17 години тя е шеф на британските тайни служби. „Аз съм единственият шеф на Джеймс Бонд“, казва Джуди в интервю за модни издания. Общо тя играе в седем филма за Бонд, в последния от които – „007 Координати Скайфол” (2012) - тя почива. Според Денч самата тя е взела решението да се откаже от играта преди много време. Но в крайна сметка тя донася във филма за Бонд нещо, което преди това толкова липсва: психологическо качество и известна мистерия.
Оскар
Краят на 90-те и 2000-те са най-силното време на Джуди Денч. През 2002 г. отново е номинирана за „Оскар“ за ролята си на писателката Айрис Мърдок в драмата „Айрис” (2001). През същата година с участието на актрисата излиза друг забележителен филм - "Местни новини". Това е последвано от роли във филмите "Госпожа Хендерсън представя" (2005), „Гордост и предразсъдъци” (където играе ролята на лейди Катерин де Бърг) и "Записки по един скандал" (2006), които печелят множество награди и имат голям успех от критиката. Според тях тези творби са станали най-добрите във филмовата кариера на Денч.
Актрисата продължава да се снима във филми, но в повечето време няма големи роли. Единственото изключение е филмът "Най-екзотичният хотел Мариголд" 1 и 2 и „Филомена“ (2013). Тези творби отново привличат общественото внимание към Денч и доказват, че е твърде рано да бъде отписвана.
Джуди почти никога не говори за личния си живот. Известно е, че през 1971 г. тя се омъжва за колегата си от театъра Майкъл Уилямс. Тя живее с него 30 години до смъртта му през 2001 г. Заедно Денч и Уилямс отглеждат дъщеря си Тара Кресида Франсис, която ражда внука им Самуел през 1998 г. Според актрисата съпругът й винаги й казвал, че се отдръпва в тъмнината, а тя се втурва към светлината. Джуди вярва, че са успели да запазят семейството заедно, защото винаги са поддържали баланс.
Джуди Денч мрази да чете сценарии, често е несигурна и винаги се опитва да подобри актьорските си умения. Според нея на всеки актьор винаги му дишат във врата други, които искат да изиграят същата роля. И за да останете търсена актриса, трябва да показвате все по-добри резултати всеки път. Блестяща стратегия на една истинска 90-каратова звезда.
Кристи Петрова