С лед ограничаване на смяна на предназначението на пасища за изграждане на соларни паркове следват горите. Масово общинските съвети променят горски терени, за да ги дадат на инвеститори, които изграждат гори от фотоволтаици. Това законът им го позволява и те се възползват максимално. Затова нашата следваща стъпка е да направим промени в закона, за да можем да направим по-труден този процес.
Параграф
Това коментира пред „Телеграф“ депутатът Даниел Петров от „Възраждане“. Именно негово бе предложението, което в четвъртък парламентът гласува само общински пасища и ливади, които не са използвани като такива в последните три години, могат да променят предназначението си в полза на инвеститори за изграждане на соларни паркове. Текстът бе гласуван като отделен параграф в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), но касае Закона за ползване на земеделските земи.
Обсаждат
Той обясни, че причината е, че частни инвеститори масово обсаждат общинските съвети и оказват натиск да се променя предназначението на ливади, пасища, ниви, а много често и горски терени, които са си харесали. Най-често, за да изграждат соларни паркове. Срещу това дават милиони за различни дейности. Общинските съвети гласуват намерението и ако то мине, му правят ПУП и така то от ливада се превръща в парцел за производствен имот, най-често за ВЕИ.
Режем
Когато се повдигне въпросът защо се превръща земеделска земя в производствена, съветниците се оправдават, че тези земи за нищо не стават. Това бе причината да поискаме да се сменя предназначение само върху такива терени, за които не е имало договор за земеделска дейност в последните три години, обясни Даниел Петров. Според него засега това е единствената законова възможност да се ограничи истерията с ВЕИ-тата. За този натиск за промяна на земеделските земи съществена роля играе и изискването на ЕС да имаме определен процент ВЕИ с оглед на климатичните промени.
Структура
На въпроса на „Телеграф“ защо не се приеме закон, който да регламентира агрофотоволтаиците, които всъщност са в полза на земеделските производители,
той отговори, че България е единствената страна, в която няма такъв закон. Според него такива текстове много трудно ще се приемат от мнозинството в парламента. Причината е, че агрофотоволтаиците не са така изгодни за инвестиции, те не носят толкова лесна печалба колкото соларните паркове.
Агрофотоволтаици пазят малини и ягоди от слънцето
„Трайните насаждения заради климатичните промени се налага да засенчваме с мрежи или други неща, така че по изкуствен начин си предпазваме малините от прекомерната слънчева светлина. Защото ягодоплодните обичат около 40 процента засенчване. И ако ги засенчваме с агросолари, ще създадем добрини. Първо сянка, а засенчваща стена ще ни носи и ток”, това обясни пред „Телеграф“ Божидар Петков, председател на асоциацията на малинопроизводителите, пред „Телеграф“ за това как могат да се използват агросоларите. За жалост, добави той, ние не можем да се възползваме от това, защото в България няма определение за агросолар.
Светлана Трифоновска
