Я зовирите да се поддържат винаги пълни на минимум 80% от капацитета, а водноелектрическите централи (ВЕЦ) да работят от 80% при опасност за преливане на чашите до 80% след опасност от преливане. През останалото време да работят само ако през тях преминава вода, която отива за поливане, а не извън сезона или в реката. Това поискаха в отворено писмо до медиите от Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните с председател Божидар Петков, които са членове и учредители на Българската аграрна камара -БАК, както и сектор с най-големи и продължителни през летния сезон нужди от вода за напояване. Документът бе разпространен по повод изслушването на министъра на земеделието в комисията по земеделие в НС в четвъртък, както и колегите му от министерствата на околната среда и енергетиката във връзка с очакваната водна криза и очертаващия се недостиг на вода за поливни и битови нужди в предстоящия летен сезон.
Отложено
Комисията обаче бе отложена неясно за коя дата, след като близо два часа очакваха тя да започне работа представители на земеделски браншови организации, висша администрация от Министерството на земеделието, ДФ „Земеделие“, Агенцията по храните и др. Междувременно земеделци от различни браншове излязоха със свои разследвания за това, че въпреки недостатъчните валежи страната не би трябвало да страда от липса на вода за напояване и питейно битови нужди, ако се напълнят чашите на язовирите и не се позволява на вецовете да ги източват.
Сметки
По този повод от Асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодните са направили следните изчисления за разходите на вода за получаване на единица селскостопанска продукция и за производство на електрическа енергия. Сметките сочат, че за производството на 1 тон ягоди са необходими 200 кубика вода, за 1 тон домати 180 кубика вода, за 1 тон картофи 135 кубика вода, а за производството на 1 киловатчас електроенергия са необходими 400 кубика вода. За източник на тази информация те сочат немски сайтове за селско стопанство и енергетика, които са напълно достъпни в интернет.
Според земеделците са манипулативни заплахите, че населението може да остане без електроенергия, ако вецовете не работят, както и че е по-добре да имаме ток, а зеленчука да си внесем от Турция или Гърция, където ги отглеждат в по-голямата си част с вода от България.
„И ако се направи една проста математика, се вижда, че с 200 кубика вода х 2,5 ст. за кубик от МОСВ за 5 лв. може да се произвеждат 1 тон ягоди на цена от 2,50 лв. за килограм или около 2500 лв. за 1 тон
А с 400 кубика вода за производство на еленергия, за която не знаем цената, се произвежда 1 киловатчас електроенергия, която дори във върхова енергия не надвишава 1 лев”, коментира Божидар Петков.
7-годишни договори
със собствениците на ниви
Договорите със собствениците на земя да бъдат поне 7 години, за да имат сигурност арендаторите да инвестират в напояване. Това предложи Борислав Петков, бивш зам.-председател на комисията по земеделие по време на международен семинар за напояването, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Според него едногодишните договори създават непредвидимост за земеделците. От друга страна, за да се гарантират правата на собствениците на ниви, той предложи да се създаде специализирана съдебна комисия, чиито решения да са незабавни, особено когато арендаторите са некоректни в плащанията на ренти, предложи Борислав Петков.
В Румъния водата
за поливане е безплатна
Само за няколко години Румъния е извършила истинско чудо в напояването, като е увеличила поливните си площи през 2024 г. до 2,77 млн. хектара. Те са основно с царевица (1,52 млн. ха), следвана от соя, пшеница, слънчоглед, зеленчуци и трайни насаждения. Това разказаха по време на семинар, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), Алина Крецу и Кристина Чонка от Форума на професионалните фермери и преработватели в Румъния (FAPPR). Събитието бе посветено на напояването и земеползването, които са неразривно свързани. Въпреки че проблемите на двете съседни страни са сходни, Румъния е успяла да намери рационални решения, за да се справи със сушата, породена от климатичните промени, стана ясно от презентациите на Крецу и Чонка.
Те разказаха как фермери и правителства са се обединили около решението, че с протести проблемите няма да се решат, а с разумни решения. И че земеделие без вода е невъзможно да се развива. „За Румъния това евентуално може да се случи само в областта Трансилвания, но не и в останалите области“, казаха Крецу и Чонка. Те обясниха, че има конфликт между районите с канали и без и дори се разделят на север и юг. Страната прави опити да се финансира разширение на инфраструктурата от ЕК, но получават отказ, защото Брюксел смята, че това е гигантска структура и предпочита да насърчава ремонти за намаление на загубите и съхранение на водата, редуване и диверсифициране на културите, ползване на сензори и капково напояване и др.
Като цяло източниците на вода за поливане в северната ни съседка са река Дунав и реките.
Повратна точка в държавната политика идва след започването на войната в Украйна и в отговор на енергийната криза Румъния започва държавна програма за субсидиране на напояването. При нея стопаните заплащат само 50% от разходите за енергия по вторичното напояване, а основната вода и първичното напомпване са безплатни.
С подкрепата на ЕС и чрез програми на Националната агенция за мелиорации ANIF и Министерството на земеделието Румъния се кани да инвестира 2 милиарда евро в рехабилитация и изграждане на напоителни съоръжения до 2027 г.
Голяма роля играят Водните сдружения на фермери, които са фаворизирани от държавата. В Румъния инвестициите в напояване правят фермери, които притежават една част от земята, която обработват, но и тези, които вземат под наем нивите. Тъй като страната притежава значителен държавен поземлен фонд, много от фермерите, които наемат, са сигурни, че няма да правят напразни инвестиции. От друга страна, собствениците на земеделски земи са защитени от законодателството. В Румъния, ако арендатор не е платил рентата си, получава заповед за съдебно изпълнение и му се отнема правото да наема и обработва ниви, обясниха Крецу и Чонка. Те допълниха, че в очите на румънските земеделци не вярват на официалната статистика за постиженията в напояването, защото според тях се отчита по няколко пъти една и съща вода.
Друг проблем е свързан със сондажите, които се възпрепятстват от тамошните еколози.
Например, ако се вади вода от подпочвена река, законодателството не е толкова строго. Но е практически невъзможно да ползваш подпочвени води за поливане на пшеница например.
Амортизирани и неефективни
Напоителната система в Румъния е изградена предимно между 1969 и 1989 г. в контекста на държавно субсидирана енергия и различни екологични изисквания. Повечето съоръжения използват вода от реки, транспортирана чрез над 10 000 км канали, 24 000 км тръбопроводи и над 2000 помпени станции, управлявани от Националната агенция за мелиорации (ANIF), разказаха румънските експерти.
Много от съоръженията обаче са амортизирани и неефективни, което води до високи загуби на вода и енергия.
Светлана Трифоновска
