- Г-н Кумчев, прави ли са европейските фермери да протестират срещу споразумението на ЕС с Меркосур?
- Знае се, че в основата на човешкото съществуване е храната. Общоизвестна истина е, че който държи храната, всъщност държи ситуациите около себе си и в света. В тази връзка налудничаво е заради интересите на няколко големи компании и то главно германски, имам предвид техните големи гиганти в автомобилостроенето и химическата промишленост, да се залага на карта хранителният суверенитет на цяла Европа. България е умален модел на тази общоевропейска политика, която вие знаете, че аз още преди 16 г. съм я определил като несъстоятелна и сбъркана. Това, което се случва на континента последните 15-16 г., в това число и в България, потвърждава това мое мнение.
- Защо смятате, че е сбъркана?
- Не може един нормален човек да пренебрегне хранителния суверенитет на държавата си и на Европа заради някакви корпоративни интереси на няколко големи компании. За мен дори е спорно дали ще успят с този ход да постигнат целите си.
- Защо?
- Може да се окаже, че въпреки митата китайските автомобили да са по-изгодни за пазара в Латинска Америка. И това, което целят със споразумението, да са окаже, че не е просто така. Налагат се едни правила на европейските производители и според мен правилни – хората да консумират чиста храна, с колкото е възможно по-малко химически интервенции (говоря за препаратите за растителна защита), да е добивана на максимално късо разстояние от потребителя, тоест да е свежа. Но в същото време се сключва споразумение, при което от една страна – от Европа към Южна Америка да тръгват пестициди, които са забранени за европейските производители; там техните производители третират селскостопанските си култури с тези забранени за европейския фермер препарати за растителна защита и ни връщат на континента готов продукт, било соя, царевица, месо, които са третирани с тези препарати.
- Какви могат да бъдат причините да се допуска това?
- Причините могат да бъдат две. Тази, която взема превес, е, че става дума за огромна корупция по върховете на ЕС. И втората е, казвам го, шегувайки се, че може би става въпрос за странични ефекти от прекаран ковид. Това ми прилича на една ситуация отпреди 2 г. България изнасяше за Сърбия въглища. Сърбите произвеждаха в техните ТЕЦ ток с нашите въглища и ни продаваха тока. В същото време на метри от находищата на лигнитни въглища на Маришкия басейн ние си затворихме ТЕЦ-овете, защото трябва да спазваме изискванията на Зелената сделка. А централите на Сърбия са на 100-150 км от границата на България, ветровете духат от северозапад и мръсният въздух идваше право към София. В момента българският фермер е притиснат на изток от вноса от Украйна и Молдова, от юг от Турция и Египет, от Запад – вече от Латинска Америка. Остава само Гренландия, но добре, че островът е скован от студ, за да не идват някакви неща и оттам. Гневът на фермерите в Европа е резонен и аз го подкрепям. Преди 2-3 г. казах, че Европа е изправена пред два избора – единият лош, другият по-лош. Лошият избор е да оставим регулациите за собствените фермери по отношение на третирането с препарати с растителна защита, които не важат за вноса от Украйна, Молдова, Египет, Мароко, Алжир и сега вече от Латинска Америка. При това положение протестите ще продължат. И по-лошият вариант е, че ако приложи същите изисквания към трети страни, с които се договаря за внос на храни, Европа ще остане гладна.
- Защо?
- Защото ние не произвеждаме. Европа е мързелива, не й се работи. И както виждаме трябваше президентът на САЩ да ни каже, че етническият състав на континента се променя и ако европейските лидери не вземат мерки, никак няма да е далече времето, когато, като посещаваме Лондон, Париж и Брюксел, няма да разбираме дали сме в Стария континент или някъде другаде.
- Какъв е изходът?
- Трябва да увеличим производството. Работата на политиците е да провеждат политика, в която да стимулират производството в Европа. Като география и климат Европа е в състояние да се самозадоволява, с изключение на една част от цитрусите. Но сме се докарали дотам, че вече сме продоволствено зависими.
- Какво ще внася ЕС от Южна Америка?
- Основно няколко неща. Месо, мед, соя и царевица. Преди няколко месеца Тръмп разпореди на европейските лидери, че трябва да купуват нефт, газ и аграрни стоки от САЩ. Тези стоки са същите, които идват от Латинска Америка, тоест соя, царевица и месо. На мен ми е интересно европейските лидери как ще балансират интересите на Щатите и Латинска Америка по отношение на вноса на тези храни в Европа. Тръмп действа със сила, така че ми е трудно да си го представя. Трябва да се намери лидер, който да отиде в Брюксел и да каже, че единственото, което искаме, е да бъдем поставени в еднаква конкурентна среда с останалите играчи на пазара на храни в Европа. Това е пазарната икономика. Това, че поставяш собствените си производители на храна в нееднаква конкурентна среда, влиза ли в правилата на пазарната икономика? Не, разбира се!
- Кои браншове ще бъдат най-засегнати у нас?
- Зърнопроизводството и животновъдството. Познавам човек от Сдружението за модерна търговия, който смята, че ако в България примерно могат да влязат домати, които да са по-евтини от тези, които ние сме способни да произведем, значи в България не трябва да се отглеждат домати. И се сещам преди 3 г., когато бях в Япония. Българка, която живее там и е моя приятелка, ми разказа за възпитанието на японския народ. Производството там е дребно, защото площите им са малки. Поради тази причина себестойността на продукцията е висока. Но японецът, докато не се изкупи продукцията от местните фермери, не купува вносна стока. 85% от храната в Япония е внос. Ако при някаква извънредна ситуация – война или епидемия, се спрат потоците към Япония от храни, тези 120 милиона японци ще оцелеят 20 дни. Затова те си пазят техните фермери като зениците на очите си, нищо, че е по-скъпо. Ние правим точно обратното. Даже не си задаваме въпроса дали е качествено, важното е да е по-евтино. Да се затрива родното производство и дотам. Това не може бъде нормална политика. Вървим към затриване на този отрасъл, докъде ще я докараме, не знам. Дано се намери здрав разум.
10 хиляди фермери протестираха
Споразумението на ЕС с Меркосур (най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка, в което влизат Аржентина, Бразилия, Боливия, Парагвай, Уругвай) изкара гневни европейски фермери на улични протести из много градове на Стария континент. На 18 декември миналата година над 10 000 земеделски производители от всички 27 държави на ЕС се събраха в Брюксел на мирен поход, организиран от най-голямата европейска земеделска организация „Копа-Коджека“. В протеста участваха и български
Споразумението на ЕС с Меркосур (най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка, в което влизат Аржентина, Бразилия, Боливия, Парагвай, Уругвай) изкара гневни европейски фермери на улични протести из много градове на Стария континент. На 18 декември миналата година над 10 000 земеделски производители от всички 27 държави на ЕС се събраха в Брюксел на мирен поход, организиран от най-голямата европейска земеделска организация „Копа-Коджека“. В протеста участваха и български
София Симеонова
